ИПИ: За дълбочината на кризата ще съдим по данни за следващите тримесечия

ИПИ: За дълбочината на кризата ще съдим по данни за следващите тримесечия

БВП на България нагоре с 2.4% на сто за година

За дълбочината на кризата ще трябва да съдим по данните за второто и третото тримесечие, написаха експерти от Института по пазарна икономика (ИПИ). Според тях е рано дълбочината на рецесията да се мери само с данни до края на март 2020 г.

Статистиките за първото тримесечие на тази година сочат, че очакваният ръст на БВП по експресни оценки на Националния статистически институт (НСИ) е 0.3 на сто спрямо предходното тримесечие. На годишна база очакваният ръст е 2.4%. „Това са доста по-ниски стойности от средносрочния тренд и очакванията за 0.6-0.8% ръст на тримесечна и 3-3.5% ръст на годишна база, така че безспорно конюнктурата рязко се влошава”, коментират от ИПИ. Според института извънредното положение у нас засегна две седмици от месец март, или около 1/6 от целия период, а преди този период не е имало заболеваемост в страната, която да се отрази на стопанската активност. Зимният туристически сезон също бил успешен, с изключение на няколко пропуснати седмици частично натоварване.

Данните за наетите лица и заплатите за първото тримесечие показват, че до края на периода кризата все още не се отразява сериозно на заетостта, а доходите спадат отчетливо само в хотелиерството и ресторантьорството. Все пак, номиналният ръст значително се забавя, и на годишна основа е под 6%, при устойчиво поддържани темпове от около и над 10% през последните четири години. Задържането на заетостта и доходите, поне до последните седмици на март, е и обяснението за отчетеният ръст на крайното потребление за тримесечието с 4.1%.

Индексът на индустриално производство у нас отрази започващата криза едва през март, а първите два месеца показателят бе с добри нива. В някои от страните на Еврозоната понижаване на стопанската активност може да се дължи не само на коронавируса, тъй като индексът на промишленото производство в тези страни е с по-ниски равнища още от есента на 2019 г. През март обаче се отчита драстичен спад от 12.9% спрямо същия месец на предходната година, като в Италия той е 29.3%, във Франция - 16,8%, а в Германия – 14.2%. България следва сходна траектория, като за март промишленото производство се свива с 6.9% на годишна основа, а износът на стоки – с 8.8%.

 Спадът на БВП за Европейски съюз (ЕС) е 2.6% на годишна основа, докато този за Еврозоната – 3.2 на сто. Първите засегнати са Италия, Франция и Испания, като спадът при тях е над 4%. С изключение на Словакия, повечето страни от Централна и Източна Европа отчитат ограничен спад или дори ръст, подобно на България.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.