Последните данни за доходите, разходите и потреблението на българските домакинства показват ясно, че стандартът на живот в страната и благосъстоянието на българските граждани продължава да се подобрява и през 2018 г., пише в анализа на старши икономиста от Института за пазрана икономика Десислава Николова.

Тази тенденция като цяло е трайна от 90-те години насам, с изключение на годините на криза в страната, и се потвърждава от няколко показателя:

1) не само номиналните доходи, но и реалните растат с добър темп – през 2018 година общият доход на лице от домакинството е нараснал със 7,6%, като в реално изражение (т.е. след като се коригира за инфлацията миналата година), този ръст също не е никак малък - 4,7%. Основните причини за ръста в дохода на домакинствата са двете основни пера в него – доходите от работни заплати и тези от пенсии, които миналата година се увеличават съответно с 10% и 11%.

Интересно е, че доходите от социални  помощи и обезщетения (без да се включват към тях помощите за деца и обезщетенията за безработица) намаляват значително миналата година – от 128 лв. на лице през 2017 г. до 57 лв. през 2018 г. Това, обаче, не означава, че изведнъж правителството е орязало значително социалните трансфери, а че уязвимите групи са се свили значително. Всъщност основните социални помощи, обвързани с т.нар. гарантиран минимален доход (ГМД), се вдигнаха миналата година, защото и самият ГМД се покачи от 65 лева до 75 лв. Намалението на техния дял в общия доход на домакинствата се дължи на благоприятната икономическа конюнктура, високата заетост и ръста на заплатите, които извеждат все повече домакинства от зависимост от социалните трансфери.

2) делът на храните и безалкохолните напитки в общия бюджет на домакинствата намалява от 39,3% през 2004 г. до 29,7% през 2018 г., т.е. с близо 10 процентни пункта, като за първи път през 2018 г. той минава под 30%-ата граница. Делът на тези разходи традиционно се използва като показател за стандарта на живот и благосъстоянието, тъй като разходите за храна са от първа необходимост и не могат да бъдат отложени във времето или спестени – колкото по-висок е този дял, толкова стандартът на живот е по-нисък. Все пак, въпреки трайната тенденция на подобрение, България все още е далеч от развитите страни в Западна Европа, където този дял е над 2 пъти по-нисък, отколкото в България.

3) Българинът може да си позволи да заделя по-голям дял от разходите си за стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Така например, делът на разходите за свободно време, развлечения, култура и образование расте от 3,5% през 2004 г. до 4,8% през 2018 г. Делът на разходите за транспорт (където влизат тези за покупка и поддръжка на собствена кола, бензин и т.н.) също растат, от 5,3% до 7,3% за разглеждания период.

4) доходът на едно домакинство вече позволява да се купуват по-малко т.нар. малоценни стоки (хляб, картофи, ориз и т.н.) и за сметка на тях - повече месо, зеленчуци и млечни продукти, което също е признак на по-висок стандарт на живот. От данните на НСИ виждаме, че средно на лице намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 1,8 кг през 2018 г. спрямо 2017 г., докато в същото време се увеличава консумацията на зеленчуци с 2,7 кг, на кисело мляко - с 1,7 кг и на месо - с 1,5 кг. За намалението на консумацията на хляб и тестени изделия най-вероятно е допринесло и покачването на цените на брашното и свързаните с него продукти от есента на миналата година заради лошата зърнена реколта.

Освен тези положителни тенденции, обаче, данните изпращат и някои притеснителни послания. Така например, част от подобрението на стандарта на живот заради по-малкия дял на разходите за храни и безалкохолни напитки „се изяжда“ от покачването на тежестта на данъците и осигуровките върху домакинските бюджети. Последните две години това се дължи основно на повишаването на осигуровката за пенсия в разходопокривния стълб с по 1 процентен пункт на година.

Отделно, в по-дългия период от 2004 г. насам принос за по-голямата тежест на данъците и осигуровките имат и повишаването на минималните и максималните осигурителни доходи. Разбира се, колкото повече хора в икономиката работят, толкова по-голям ще бъде и делът на доходите от работна заплата и съответно - този на разходите за данъци и осигуровки. Ако се направи сравнение между 2004 и 2018 г., делът на доходите от работна заплата в домакинските бюджети нараства от 40,2% до 55,0% - наистина сериозен растеж, който се дължи на по-доброто състояние на пазара на труда и високата заетост последните години.

Като цяло, данните за домакинските бюджети през 2018 г. отразяват както оживлението от икономическия цикъл, в което страната се намира в момента, така и положителните дългосрочни тенденции на догонване и подобряване на благосъстоянието на българите.

Възходящата фаза на бизнес цикъла е свързана с по-висока заетост, по-високи доходи от работна заплата и съответно – по-малко уповаване на социални помощи. Дългосрочните тенденции на повишаване на стандарта на живот пък се виждат най-вече през по-малкия дял на разходите за храна, но и през структурата на самото потребление на основни хранителни продукти. Този положителен за обществото процес е относително бавен и не се усеща еднакво от всички, но тенденцията е налице и е устойчива във времето.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

БАБХ изтегли от пазара над 250 кг румънска пушена риба

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) изтегли от пазара над 251 кг пушена риба, в която е установено наличие на Листерия Моноцитогенес. Рибата е пушена скумрия във вакуумна опаковка, произведена от "Ocean Fish" - Румъния, с партиден нр. L 12.11.2019, съобщиха от пресцентъра на БАБХ.

Новият LENOBO YOGA SMART TAB е вече в магазините на VIVACOM

Нова неустоима оферта за клиентите на VIVACOM – от днес привлекателният LENOVO YOGA SMART TAB е наличен в магазините и онлайн на сайта на телекома на цена от 21.98 лв. на месец с план i-Traffic XL+.

По сигнал от ЕС хванаха 366 кг отровни колбаси

По сигнал от ЕС в България бяха засечени 366 кг отровни колбаси. От Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) поясниха, че това е станало възможно след като е била получена нотификация по Системата за бързо съобщаване на храни и фуражи на Европейската комисия (RASFF) за възникнала хранителна инфекция в Германия.