Интервю с едно изоставено куче

Интервю с едно изоставено куче

От Пловдив и околните села започнали да изхвърлят домашните си любимци. Най-вероятната причина за изоставянето им е страхът на местните от заразяване с COVID-19. Тази новина ме заинтригува, сръбнах си кафе и продължих да чета. Мъж от с. Бенковски видял, че неизвестен гражданин изхвърля породиста котка. А няколко дни по-рано свидетелят забелязал и „прясно изхвърлена немска овчарка“. Това съвсем възбуди репортерския ми интерес! Грабнах маската за лице и дезинфектанта, и хукнах да правя журналистическо разследване.

Първо разговарях с кварталната кучка Клеопатра, която живее до месарницата, но е строга вегетарианка. Яде само постни кренвирши и кисело мляко с хляб.

„Вярно е, че се появиха пришълци от други градове в квартала. Тук един рижав пес рече, че са го докарали с микробус чак от Ботевград, но за коронавируса нищо не спомена“, сподели Клеопатра. После ми заръча да напиша, че тези, които пускат бездомни кучета от други градове, не бива да ги оставят всички пред един месарски магазин, защото ставали струпвания и не се спазвали санитарните изисквания.

И така, при Клеопатра ударих на камък, затова отидох при черния котарак Жорко, дето живее в А вход. Този котак поскитваше и не пропускаше нищо ново из квартала. Той тъкмо облизваше една консервна кутия от скумрия в растително масло, бяха много актуални покрай запасяването с храни, и първоначално не ме забеляза.

„Мииииияуууу, подиграват се на хората“, оплака ми се Жорко: „Подхвърлят само празни консервни кутии! Ми какво да й облизвам на тази консерва, мяу, тя е празна и блести от чистота. Слушай, мяу, докторите казаха, че трябва да поемаме повече витамин D, защото засилва имунитета срещу вируса, а рибата е богата на витамин D. Вземи ми рибка и ще говоря, мииияуу!“

Изнудвач! Взех му 100 грама сафрид, а той се мръщи и съска: „Нямаше ли, вика, сьомга, мяу?“

Слушай, казвам, яж, или ще я дам на Клеопатра, че знаеш ли тя от кога е на веган кренвирши? Жорко изсъска, изви ми гръб, но в крайна сметка си изяде сафрида. После се протегна, хлъцна, каза ми да си проверя довечера пощенската кутия и се шмугна през счупения прозорец на едно мазе.

Вечерта в пощенската си кутия открих скайп адрес. Открих го, аднах го, получих покана. От профилната снимка тъжно гледаше белгийска овчарка с неустановен пол, по моя преценка - мъжко беше кучето.

Здравей, написах аз. Zdr, гласеше отговорът. Дай на кирилица, предложих. Ще ви спестя подробности, но общо взето тъжната белгийска овчарка ми разказа следното:

Моят господар пипна коронавирус, той се излекува и е добре, но новата жена на господаря реши, че аз съм евентуален вирусоносител и ме изхвърли. Никакви сълзи и увещания не помогнаха. Натовариха ме в багажника на колата, а преди това се возех само на задната седалка, и ме изоставиха в една нива, като куче ме изоставиха. Преди си живеех царски, направо като енергиен олигарх. Купуваха ми само най-скъпата храна, решеха ме, чистеха ме и ме обучиха на разни номера. Бях почти като член на семейството! Носех вестника на господаря, разсмивах гостите му, спях на специално килимче и добре си живеех. Но се оказа, че няма нужда от мен, без никаква вина да имам. Сега съм в покрайнините на града, ровя из контейнерите и чакам някоя милостива жена да ми подхвърли къшей мухлясал хляб.

Но котаръкът Жорко, който ни свърза, ти го знаеш, ми разказа, че бившият ми господар хич не е добре! Мръднал е нещо с главата и е започнал да се държи като куче. Новата му жена сега го подлага на жестоки тренировки и го извежда само два пъти – сутрин и вечер. Прави циркови номера и разсмива гостите й. Преди няколко дни тя нещо му се скарала, а той се обидил и се изпишкал на дивана. Съседите даже два пъти викали полиция, защото виел и лаел между два и четири! Пък аз съм си добре, скитам си по цял ден, от глад не умирам и никой за нищо не ме търси. Кеф!

Добре, казах на белгийската овчарка, ще публикувам твоята история как ти си добре, а бившият ти господар се е побъркал. Изводът, струва ми се, е че трябва да се отнасяме добре с животните. Така е, съгласи се белгийското куче и ме помоли все пак да предам нещо на бившия му стопанин:

От теб, господине, по-свободен съм аз.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.