Р езките промени на температурите са опасни за сърдечно-съдовата система. Това казва проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология.
Резките промени на температурите са опасни за сърдечно-съдовата система. Това казва проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология.
- Проф. Петров, влияе ли есента и като цяло преходните сезони рисково на сърцето?
- Всъщност всички големи температурни и атмосферни промени влияят на сърцето и въобще на сърдечно-съдовата система. Това е допълнителен физиологичен стрес, на който сърдечно-съдовата система отговаря по конкретен начин. За съжаление тези месеци са характерни и с по-големи нива на замърсяване. Виждате, че през последните дни има мъгли, застояване на въздух по котловините. Той се насища с частици от горенето, както от отопление, така и от автомобилите. Всички тези фактори отказват своето въздействие върху организма ни. Има едно голямо проучване в Австралия, при което са изследвани повече от 5000 потенциални пациенти в продължение на пет години и то показва, че хората, които живеят в замърсена среда, имат по-голям сърдечносъдов риск.
- Това означава ли, че през този период се увеличават случаите на сърдечно болни?
- Да, през студените месеци по принцип симптоматиката на пациента се задълбочава. Това има своите естествени механизми. Рязката температурна промяна, основно в посока надолу, води допълнително до свиване на артериите и спазъм. Така че всички органи и системи, засегнати от потенциално нарушаваща кръвоснабдяването патология, влошава симптоматиката. Хората с исхемична болест на сърцето получават пък стягане в гърдите. Самите пациенти знаят, че когато излизат на студено, имат симптоми и след това през деня те намаляват, когато се покачват температурите.
- Играе ли кръвното през този сезон?
- Да, стресовите ситуации, било температурни или атмосферни, определено имат въздействие върху артериалното налягане. И когато се минава от топло към студено, ходът на артериалното налягане е нагоре. Инцидентите в областта на сърдечно-съдовата медицина много често са фатални. Става дума за миокарден инфаркт и мозъчен инсулт.
- И те се увеличават през този сезон?
- Точно така.
- Какво трябва да имат предвид пациентите? Може ли облеклото, движението да окажат някакво влияние, за да се почувстваме по-добре?
- Да, бих препоръчал да има редовно физическо усилие и да се избягват резките температурни промени. Пациентите с такива проблеми не бива да излизат в ранните сутрини, тоест да се намали възможно повече въздействието на тези фактори.
- Трябва ли да използваме шалове, след като заявихте, че замърсяването на въздуха оказва влияние?
- Не знам доколко биха помогнали, но е добре да избягваме задимена среда. Тук трябва да споменем и пасивните пушачи. През последните дни е много актуален въпросът, че много западни страни ограничават използването на автомобили с повишено отделяне на вредни газове - като дизелови двигатели. У нас има вероятност да бъдат внесени такива автомобили, което ще утежни обстановката.
- Увеличават ли се сърдечно-съдовите заболявания през последните години като цяло?
- За радост не. Бих казал, че има едно и също ниво, но това не е успокоително, тъй като изначално са много високи. И заболеваемостта и смъртността в България по сърдечно-съдови заболявания са на първо място. Така че имаме много работа. Трябва здравната система да въведе много по-сериозни профилактични програми. Превенцията е най-добрият подход в медицината. Не бива тепърва, когато се разболеем, да харчим разумни средства за лечение.
Монитор
