Индже войвода се криел в Устремския манастир
2

Индже войвода се криел в Устремския манастир

Обителта е била най-големият приют в българските земи

В България има манастири, които не се радват на общонационална известност.

Но за местните хора те са били стожер на християнската вяра и българския дух. Такъв е и Устремският манастир „Света Троица“ в землището на едноименното село в близост до Тополовград. Според османски документи обителта води началото си от XIV век. Съществува хипотеза, че той е бил основан от отшелници, привърженици на прочутата философска школа на Григорий Синаит, който е изградил свой манастир в Странджа.

През XI-XII век обаче над манастира е съществувала скална църква, наречена „Вехтата църква”, известна по-късно и като „Каракольовата дупка“, за чиято връзка с манастира съществува легенда.


Легенда

По време на иконоборството във Византия (725-843 г.) в пещерата тайно се събирали на молитва християни от района и криели в нея две икони на апостолите Петър и Павел и на Светата Троица. Един ден старец козар сънувал, че при него идва свети Петър, носещ в ръце ключове, и го попитал защо държат иконите в пещерата. „Тук се събираме и се молим – отвърнал козарят и добавил. – А ти кой си?” „Аз съм свети Петър, който отваря и затваря църквите”. „Дай и на мене един ключ и аз да отворя една църква” – примолил се старецът. Свети Петър му дал, той продал козите и с помощта на местното население издигнал черквата „Св. св. Петър и Павел”, при което параклисът от времето на Втората българска държава останал вграден зад олтара. Изградени са и няколко допълнителни постройки, оформящи манастирски комплекс. От свода на пещерата „Вехтата църква” сълзи вода, която в миналото са смятали за лековита и по големите празници хиляди болни хора идвали тук, за да получат изцеление. През 1787 г., при управлението на султан Махмуд I, манастирът и църквата в него се наричали „Св. св. Петър и Павел”, а негов игумен бил хаджи Яни Георгиев.


Убежище

В края на XVIII и началото на XIX век в манастира са намирали подслон легендарният Индже войвода и неговият съратник Кара Кольо, Христо войвода, Даалъ Стоян, Гарабчи Георги, Кара Добри, Ангел войвода и др. През 1812 г. Христо войвода, оттегляйки се от хайдутството, се замонашва под името Хрисант и става игумен на манастира до 1813 г., когато умира. Той влага всичките си пари за преустройството на църквата и разширяване на манастирския комплекс, построени били двете чешми в двора му. По това време при манастира се събирали ежегодно най-добрите майстори на музикални инструменти и свирачи от района, за да изберат дърво за клепало. В светата обител имало 12 дървени клепала, за чиято мелодичност се говорело чак в Одрин и Лозенград.


Приют

През 1818 г. епидемия от чума връхлетява района и много хора потърсили спасение в манастира. Тези, които оцелявали, в знак на признателност правели дарения, с които били изградени хамбарът, готварницата и долните стаи, които през 1951 г. са обхванати от пожар и са изгорели. През 1836 г. старата църква се срутва и на нейно място е построена църквата, която съществува до днес и носи името „Св. Троица”. Тя е трикорабна, едноапсидна, безкуполна каменна църква и е една от най-просторните в Южна България. Иконите в нея са от XIX век. През същата 1836 г. игумен на светата обител става Серафим от Одрин, след него осем години начело на светата обител бил Хрисант от село Кадънкьой (Одринско), а от 1858 до 1870 г. – Никандри, родом от село Устрем. При него са построени помещенията, намиращи се над портата на манастира. Манастирът е разполагал с 10 чифта волове, 2500 овце и кози, 320 глави едър рогат добитък и коне. Той става приют за болни и сакати от цялата страна, като броят им достигал до 60-70 души.

Народни борби на храмовия празник


Всяка година на храмовия празник Света Троица край манастира се е провеждал голям панаир, на който идвали търговци от близки и далечни краища на Османската империя, от Гърция и дори от Египет. Продавали се всички видове селскостопански инвентар, добитък, хранителни стоки. Организирали се и народни борби, на които идвали борци от Одрин и Цариград. Днес манастирът „Св. Троица” е паметник на културата заедно с Караколювата дупка. Всяка година на Петдесятница в околностите на манастира пак се провежда събор, на който се организират надпявания и борби, любим местен спорт с дълбоки традиции. Земите около манастира са обявени за природна забележителност през 1971 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.