In vino veriatas

In vino veriatas

Т.нар. празник на любовта е само външна показност и консуматорски стереотип

За мен няма никакво съмнение, че на 14 февруари почитаме християнския светец Трифон по стар стил или народния празник на лозаря и виното Трифон Зарезан.

Това е така още откакто бях дете и откакто баща ми и дядовците ми също са били деца. Свети Валентин като „празник на любовта“ долетя в живота на българите заедно с чалгата, кафенетата в гараж, порноизданията на евтина хартия и голфовете втора употреба. Между другото православната църква почита светец с име Валентин на 6 юли, когато отбелязва и деня на доста по-прославения по нашите земи св. Сисой. А католическата църква изобщо и не отбелязва светец с такова име.

Т.нар. празник на любовта всъщност е празник на консуматорското общество и разточителството. Всички виждаме кичозните картички с безвкусни послания, розовите балони и евтиния шоколад във формата на сърце.

Свети Валентин на 14 февруари е празник, за който разбрахме от американските ситкоми и някак папагалски припознахме като свой. Разбираемо е, че младите хора се прехласват по „валентинките“, бонбоните и т.н., защото по своята външност този „празник“ е шарен, красив, весел, свързан с прекрасното чувство на любовта. Но мене ако питате, ден на любовта е абсолютно всеки ден, независимо дали сте влюбен в прекрасна жена, или обичате децата си, братята, сестрите, родителите, приятелите си.

Да припознаваме като свои такива чужди традиции, съвсем не е безобидно, дори е опасно за българската идентичност, за културата и за нацията ни. Защото забравяме собствените си традиции и обичаи и привнасяме чужди, които ни обезличават и в крайна сметка принизяват съпротивителните ни сили като народ.

А що се отнася до св. Трифон, който почитаме на 1 февруари (народът масово си го отбелязва по стар стил на 14-и), той е мъченик, светец лечител, почитан в християнството. Бил е едва 17-годишен младеж, когато излекува тежко болната дъщеря на римския император Гордиан III. Новият император Деций Траян обаче се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени последователи на Христос да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик – посечен е с меч през 248 година. Точно заради такива ярки подвизи на древните светци нашите предци в Европа масово приемат християнството. И тъй като св. Трифон произхожда от малоазийската провинция Фригия, която била прочута с лозарството и винопроизводството си, и до днес той се счита за покровител на винарите.

Мисля, че е излишно да напомням колко дълбоко е заложено виното в културата на българина. Почти всеки знае какво става в края на септември и началото на октомври в българските градове и села – носи се една сладостна гроздова възбуда, защото всеки си слага виното. За да избие на всенародно веселие на Трифон Зарезан – цели два пъти, по стар и по нов стил. А колко народни песни имаме за виното, колко пословици, колко поети са го възхвалявали...Нека си припомним и латинската сентенция - In vino veriatas, in aqua sanitas - във виното е истината, във водата е здравето.

Наречете ме банален, но смятам, че паметта на един християнски светия, дал живота си за вярата, е по-важна от made in China валентинките. Хубавият ни народен празник на лозарите, с ритуала по зарязване, с плискането на менче вино в лозята, с веселбите след това пък е много по-забавен от „празника на любовта“. Именно в старите традиции се крият ценности като морал и любов към нашите си обичаи. А традицията на светивалентинското пазаруване е свързана само с външната показност и материализма.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.