Много от сериозните нещотърсачи се отказаха от родните плажове и постепенно превзеха ивицата на Френската и Италианската Ривиера, където туристите са значително по-богати и се намират повече изгубени ценности.

Това показа репортерска проверка на „Монитор“. Те се пренасочили към чужди курорти и заради малкото туристи през сезона у нас.

За добър удар те смятат намирането на тежък мъжки ланец или скъп златен часовник, но подобни находки у нас са рядкост и са по-скоро спомен от времето на мутрите. Най-често се откриват дамски пръстени, гривни, обеци и колиета, като повечето находки се оказват евтини джунджурии, а не ценности от благороден метал. Най-много са заровените в пясъка метални кенове от бира, безалкохолни и енергийни напитки, метални капачки и изпаднали дребни монети.

На варненския плаж казват, че това лято не са виждали нещотърсачи с металдетектор, а и нямало какво да се открие при това рехаво присъствие на чужди туристи. Друг е въпросът, че

тези хора работят в тъмната част от денонощието

и често остават незабелязани.

Сега по северните плажове има по-осезателен отлив, а по южните са по-активни, но там пък има руска инвазия, оплакват се местните.

В гилдията на плажните иманяри напоследък се вливат все повече руснаци, които постоянно живеят у нас. Напливът никак не се нрави на нашенските “професионалисти”, които са бесни на новопоявилата се конкуренция, защото братушките ги бият със скъпа техника. "Техните машини са мощни и модерни, като скенери са. Минават, обират всичко и ние после само им дишаме праха и лапаме мухите. Аз имам един счупен металотърсач от 90-а година, а


руснакът вади компютър за 10 бона, няма как да се боря

с него", оплакват се нашите. 

От края на август до късна есен е най-богатото време за  търсачите на съкровища. Щом туристите оредеят, те запрятат ръкави и грабват металотърсачите. Излизат рано сутрин по тъмно или по залез-слънце. Освен металотърсача всеки си има и фенерче, с което свети нощем в тъмното. Щом летовниците приберат хавлиите и си тръгнат, по пясъка плъзват иманярите. "Прослушват" с детектора всяка педя от ивицата и щом машината изпищи, започват да копаят на това място.

Интервютата за тях са абсолютно табу, но с много уговорки се съгласяват да повдигнат завесата при гарантирана анонимност. Причината за тази извънредна секретност е, че търсенето и откриването на изгубени ценности не е съвсем безобидна работа, дори си е направо незаконно.  Всеки, намерил изгубена вещ, е длъжен да я предаде незабавно в полицията и да уведоми общинските власти.

Философията на плажните иманяри обаче е на противоположния полюс. Затова гледат да не се набиват много-много на очи. 

Най-запалените си носят специални сита, с които пресяват изровения пясък за да не пропуснат дори прашинка.

“Не е толкова просто, както изглежда. Това си е сериозна работа, и то доста тежка. Ако някой си мисли, че ей сега тръгва с металотърсача и за два часа намира едно кило злато, много се лъже“, обяснява един от тях. Освен за работа в пясъка те имат усъвършенствани металотърсачи, с които тарашат и морското дъно, където също откриват загубени ценности.

Ако според мълвата преди години това е била доходна дейност, днес т.нар. нещотърсачи или са любопитни аматьори, или хора без препитание, решили да изпробват късмета си, за да вържат двата края.

Суеверни са и не се хвалят с находките

“Хората губят какво ли не. Аз лично съм намирал и часовник, и телефон, но бяха стояли толкова дълго във влажния солен пясък, че никога не проработиха отново”, разказва бургазлия. Най-често златотърсачите намират изгубени дребни монети. Твърдят, че под пясъка има купища стотинки. Колкото и дребни да са те, задължително ги прибират, за да им носят късмет. Освен всичко останало златотърсачите са и много суеверни. Това е една от причините никога да не се хвалят с печалбите, открити под пясъка. Иманярите рядко могат да бъдат засечени на “работното място”, защото излизат “на лов” рано сутрин при изгрев-слънце или преди залеза.

Търсачите на ценности се преквалифицирали

в ловци на трюфели

До голяма степен иманярството вече е отживелица. Това коментира директорът на Регионалния исторически музей във Варна Игор Лазаренко. Според него голяма част от хората, които са се занимавали с тази дейност, са били безработни и са го правили, за да осмислят времето си. Те обаче се пренасочили към бизнеса с трюфели или други подобни дейности.

„Тези хора, които навремето поради безработица и липса на работа по селата бяха започнали да я вършат, се оказа, че полека лека или се изселиха, или имат друг бизнес“, обясни археологът. Потвърждават го и данните от полицията, където няма регистрирани подобни случаи. Така или иначе обаче пораженията, които са останали след иманярите по археологическите обекти, са видими. Такъв е случаят с могилата до село Комунари, която била обект на иманярски набези. Такива има и по могилата край Игнатиево. Има много археологически обекти, които се намират далеч от града и няма как да бъдат охранявани от общинските органи, а от това се възползват професионалните иманяри. Най-сериозният проблем е, че се копае основно по могили, при това със земекопна техника. По този начин местата са напълно унищожени.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

РИОСВ: Преустановено е замърсяването на река Марица

Преустановено е замърсяването на река Марица, информираха от пазарджишката Регионална инспекция за околна среда и води. Тази сутрин е извършено повторно пробонабиране от канализационните колектори и река Пишманка. Резултатите от пробите сочат, че замърсяването е преустановено. Показателите от Градски колектор-1  са: ХПК - 128 mg/l и неразтворени вещества – 209 mg/l, а от Градски колектор-2: ХПК - 49 mg/l и неразтворени вещества – 29 mg/l.

Студент от Пазарджик изчезна в София, издирва се

20-годишният Николай Митов от пазарджишкото село Сарая, който е студент втора година в Софийския университет“ Св. Кл. Охридски“, е изчезнал и се издирва, съобщиха негови приятели във Фейсбук. Те са силни притеснени и очакват да чуят добри новини, а снимката на момчето се споделя в различни профили в социалната мрежа с надеждата, че някой може да даде някаква информация за студента.