Имало едно време полово равноправие в Кан
4

Имало едно време полово равноправие в Кан

Дискриминацията на жените продължава да е основна тема на престижния филмов форум и тази година

Имат ли жените в киноиндустрията равни права и шансове с мъжете? Този въпрос, изглежда, ще мъчи филмовите дейци и тази година в рамките на филмовия фестивал в Кан.

Форумът стартира без особени фанфари във вторник вечерта, когато премиерата си направи „Мъртвите не умират“ на Джим Джармуш. Още ден преди това – на официална пресконференция преди началото на феста обаче, половото равноправие бе една от големите теми.

Година след като се зарече, че ще направи подбора на филмите в селекцията си по-прозрачен, артистичният директор на форума Тиери Фремо обяви, че тази година за Кан са кандидатствали общо 1845 заглавия, само четвърт от които са режисирани от представителки на нежния пол. В крайна сметка общо 15 дами си проправиха път към Френската Ривиера. По повода Фремо отсече през седмицата: “Би било неуважително към изкуството да въведем квота от 50% филми, режисирани от жени“. Уви, точно това очакват дамите... Поне, ако съдим от изказването на носителката на „Оскар“ Джулиан Мур. „Няма да има полова равнопоставеност, докато всеки не положи обет да се включи в битката. Жените не са малцинствена група. Ние представляваме 52% от населението на света. Трябват сериозни промени, за да се достигне тази равнопоставеност. Това е факт. Така че да, аз вярвам в квотите“, категорична бе звездата от „Все още Алис“.

В ущърб на славата на фестивала спрямо жените пък говори и скандалът със „Златната палма“ на Ален Делон. Припомняме, че движението „Жените в Холивуд“ скочи срещу идеята форумът да награди актьора за цялостното му творчество, а като причина посочи признанията на звездата, че е удрял представителки на нежния пол, както и радикалните и расистките му изказвания. Тиери Фремо бе категоричен в началото на седмицата, че няма да отнеме приза на Делон, защото за Кан е важен професионалният път на лауреатите му. „Ние няма да му връчваме Нобелова награда“, заяви Фремо. Това не попречи на 17 хиляди да подпишат

петиция срещу „Златната палма“ на Делон

Стъпка в положителна посока несъмнено е фактът, че журито се състои от (почти) равен брой мъже и жени. Оценяващите в основната конкурсна програма на фестивала са общо девет, тоест за пълно равенство така или иначе не може да се говори. „Хората продължават да ни питат какво е да бъдеш жена режисьор. Странно е. Сякаш питаш някой, който е оцелял при корабокрушение защо е още жив. Защо питаш нас? Питай човека, който е направил лодката, този, който е продал билетите, училищата. Трябва да се вгледаме в началото на веригата“, заяви италианската режисьорка Аличе Рорвахер, която също е част от журито тази година.

Половото неравенство се проявява най-вече в жанра трилър, става ясно след справка сред заглавията на филмовия пазар в Кан. От 160 продукции едва девет са режисирани от жени, или това са по-малко от 6%. „Има много талантливи жени режисьори, които се справят отлично, но губят филмите си, когато бюджетът нарасне. Съществува едно подсъзнателно пристрастие към мъжете, защото жените автоматично се сдобиват със статут на по-висок риск“, коментира по време на фестивала Дафни Шмон, изпълнителен директор на организацията Breaking Through the Lens, чиято цел е да свързва жените режисьори с инвеститори.

Все още като сюжет от приказка изглежда половото равноправие не само в Кан, но и във филмовата индустрия по света. И ако квотите за 50/50 филми, режисирани от мъже и жени в конкурсните програми на фестивалите изглеждат повече като политкоректно решение, отколкото като реверанс към киното, какъвто се предполага в крайна сметка, че трябва да са тези форуми, то забраната дамите да влизат на официални прожекции, освен ако не са на токчета, изглежда наистина сексистска. Именно това обаче се случи на френската Ривиера и то само преди четири години. Заради правилото, което остава все още неписано след отказа на Фремо да признае, че то съществува, няколко дами на ниски обувки не бяха допуснати до премиерата на Carol (реж. Тод Хайнс) – филм, който иронично разказва за разбиването на патриархалния контрол. Съпругата на Асиф Кападия също не успя да влезе на представянето на биографията му на Ейми Уайнхаус, а датската продуцентка Валерия Рихтер е била отпратена четири пъти от кинозала, въпреки че заложила на обувки без токчета заради операция на крака.

Въпреки всичко

фестивалът в Кан бавно, но славно показва, че все пак има желание за промяна

и за по-голяма приемственост. Освен че миналата година даде заявка, че ще включва повече жени в програмата си, тази година форумът прие „под покрива си“ за първи път и трансджендър актриса в лицето на Лейна Блум (с филма Port Authoruty), както и първата чернокожа жена режисьор – Мати Диоп.

Куентин Тарантино обаче безапелационно ще е голямата звезда на фестивала, чиято заветна „Златна палма“ ще бъде връчена на 25 май. Авторът на „Криминале“ завърши деветия си филм „Имало едно време в Холивуд“ точно навреме, за да бъде включен – макар и в последния момент, в конкурсната програма на Кан. Самият Фремо не крие симпатиите си към Тарантино, като заявява: „Куентин е от нашето филмово семейство. Бяхме изключително фокусирани върху това той да завърши филма си навреме, защото според нас той е толкова важен за киното, което някога беше и Орсън Уелс“. Именно заради шанса си да работят с режисьор като Тарантино пък Леонардо ди Каприо и Брад Пит, които са основните актьори в „Имало едно време в Холивуд“ заедно с Марго Роби, се съгласиха на скромен за статуса си хонорар – едва по 10 милиона долара е получил всеки от тях за играта си пред камера. Филмът разказва история, която се случва в Холивуд през 1969 г., в разгара на хипи движението. Главните герои са Рик Далтън (Ди Каприо), бивша звезда от телевизионни уестърн сериали, и неговият дългогодишен дубльор Клиф Бут (Брад Пит), които се опитват да намерят отново пътя към успеха. Плановете им обаче се усложняват от добре известните действителни събития, свързани със съдбата на съседката на Рик - Шарън Тейт (Марго Роби), съпруга на Роман Полански. Шарън е убита през 1969 г. в Калифорния от комуната „Семейство Менсън“- последователи на серийния убиец Чарлз Менсън. Тейт е бременна по време на нападението и заедно с още четирима души, нейни гости, са заклани в дома, който тя споделя с Полански, докато той е извън страната. „Безумно съм щастлив, че ще мога да разкажа тази история за Лос Анджелис и Холивуд, който вече не съществува”, не крие емоциите си режисьорът.

Звездният актьорски състав на лентата

включва още легендата Ал Пачино, Бърт Рейнолдс, Тимъти Олифант, Деймиън Люис, Люк Пери, Емил Хърш, Джей Себринг, Дакота Фанинг, Клифтън Колинс, Кийт Джеферсън и Никълъс Хамънд.

Сред основните фаворити за голямото отличие е и „Болка и слава“ на прочутия испански режисьор Педро Алмодовар. В последното си заглавие кинодеецът прави ретроспекция към някои от най-запомнящите се ленти във филмографията му. Сред тях - Volver („Завръщане“), Bad Education („Лошо възпитание“) и др. Основната актьорска тежест на продукцията пък се изнася от Антонио Бандерас, а в ролята на негова екранна майка – макар и в ретроспективни сцени, изненадващо влиза Пенелопе Крус.

Макар и извън конкурсната програма, особен ентусиазъм предизвиква и биографията на Елтън Джон - „Рокетмен“. Легендарният певец сам посочи актьора, който иска да го изиграе – младата кинонадежда Тарън Еджъртън. Това се случи, докато двамата работеха по „Кингсмен: Златният кръг“, където актьорът отново демонстрира потенциала си. „Елтън ми даде картбланш да представя и грозната му страна“, намигна наскоро Еджъртън, чийто глас ще чуем в музикалните изпълнения в Rocketman. По думите на самия Елтън Джон пък актьорът, който наскоро сложи качулката на Робин Худ, е от малкото хора, които могат да изпеят класиките му почти толкова добре, колкото него. Нещо повече двамата ще представят и дует, част от саундтрака на „Рокетмен“. Връзката на сър Елтън Джон с Кан датира още от 1983 г., когато той снима там видеото към песента си I’m Still Standing.

Сред заглавията, които будят ранен интерес

в рамките на 72-ото издание на фестивала в Южна Франция, е и A Hidden Life („Скрит живот“) на Терънс Малик. В заглавието си режисьорът разказва историята на реалната личност Франс Йегерстетер – австриец, осъден на смърт по време на Втората световна война, а по-късно канонизиран.

Два са пък основните изводи засега от филмовия пазар в Кан. Едно, форумът изглежда не е толкова върл противник на стрийминга (а само на Нетфликс), след като ще направи щанд на „независимите“ платформи за видео по заявка на 21 май. И второ, въпреки че все още не е изтупал имиджа си от антисемитичните си изказвания преди вече повече от десет години, Мел Гибсън продължава да е магнит за зрители (и купувачи) извън Щатите, като цели три филма с негово участие се котират на събитието. Това са Fatman, Rothchild and Force of Nature и трилърът Boss Level, в които той ще изиграе съответно Дядо Коледа, зловещ старец и инатлив детектив пенсионер.

БЪЛГАРСКА СЛЕДА

Рокля на София Борисова грейна на форума


Българката София Борисова ни даде пореден повод за родолюбие, след като нейна рокля бе разходена по червения килим в Кан. На родната дизайнерка се довери италианската актриса Тициана Рока, като в социалните мрежи самата звезда също се похвали, че носи модел на Борисова. Тя беше облечена в дълга черна рокля от дантела с флорални мотиви. Любопитен факт е, че това не е първият път, в който Рока се доверява именно на родната майсторка на шева и кройката. На 22-те годишни награди на Гилдията на режисьорите в началото на миналата година италианката се появи отново в дреха от колекцията на Борисова. Роклята бе с гол гръб и бе изработена от фина дантела в лилав цвят.

Българска следа има и в журито на фестивала в Кан, стана ясно преди няколко дни. Изпълнителният директор на София Филм Фест/Арт Фест и ръководител на професионалния пазар за копродукции София Мийтингс Мира Сталева се включи в панела на Асоциацията на френските артхаус кина (AFCAE French Association of Art Cinemas), членовете на която за първи път ще връчат своя награда на форума. Председател на журито е Изабел Жибал-Харди, представител на кино „Le Grand Action” в Париж, а останалите членове са Матиас Елвард от кино „Zeise” в Хамбург, Марио Фортин, представител на кината „Beaubien et du Parc” в Монреал и Марк Ван Маел от кино „АВС” в Тулуза. Сталева пък получила поканата си да се присъедини към журито лично от Рено Лавил, генералния директор на асоциацията.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.