А ко всеки от нас направи нещо добро за някой друг, без да си „пише името“, сигурно ще се оправим. Но откъде да внесем 6 милиона такива хора?!
Ако всеки от нас направи нещо добро за някой друг, без да си „пише името“, сигурно ще се оправим. Но откъде да внесем 6 милиона такива хора?!
Изглежда, за да се срещнем най-сетне някъде по средата на пътя в решаването на важните екзистенциални въпроси, по които всички се пишем големи специалисти, и да тръгнем заедно да градим бъдещето си, ние, българите, първо трябва сериозно да катастрофираме. Самотният остров, на който може да се озовем принудително заради (или благодарение на) жилавия си и опърничав характер, може да се окаже обетована земя, от която да се „отлепим“ и да полетим. Това ни подсказва творческият екип на новия спектакъл на Сатиричния театър „Островът“, чиято премиера в неделя вечер беше прекъсвана от аплодисменти при всяка реплика и ситуация, иносказателно напомнящи днешното ни битие. Режисьорът Съни Сънински вдига високо самолета на втората пиеса на Иво Сиромахов –
философската комедия „Островът“
не само като пилотиращ целия спектакъл, но и като участник в представлението, който, с елементите от „реактивния“ декор на сценографа Марина Райчинова, буквално ще се опита да превози героите от Чикаго в посока София... В двете главни роли в постановката са самият автор, който впрочем е дипломиран актьор, и звездният комик Красимир Радков. И двамата са амбицирани да докажат, че не са само „артистите от телевизора“, а могат да обяздят голямата и изискваща сцена на Сатирата, която е хвърляла от седлото не един и двама самозвани ездачи.
...В самолета от Чикаго за София пътуват двама българи – два класически типажа от националния ни характер, които сякаш имат своите корени в свещената за този театър драматургия на Станислав Стратиев, че и много по-рано: съвременният Бай Ганьо (Краси Радков) и интелектуалецът (Сиромахов). Единият е носител на регионалната парвенющина, другият – на космополитната изисканост. Единият е среден занаятчия у нас, който оглежда възможностите за реализация отвъд Океана, другият е преуспял в Чикаго, но нещо го тегли към родината. И единият, и другият обаче ще ни опровергаят в първоначалното ни мнение за тях и ще излязат не това, за което ги мислим, на самотния остров, на който ще ги хвърли приключението спектакъл. Може би само там
двете Българии – на емигрантите и оставащите
двете концепции за живота – побългарената американска мечта и култивираната на запад българщина, ще могат да се разберат взаимно и помирят? Финалът е отворен, отговорът зависи от нас.
Започващ доста скечово, на моменти припомнящ шеметната телесна игра, позната от култовите „Охранители“ на Сънински, в „Островът“ постепенно се раздипля лирична, философска нишка, отвеждаща от житейски конкретната сатира към универсалните метафори. Нито за миг обаче не се лъжете, че онова, което ще видите, е претенциозно и неразбираемо – макар и умно, то е достатъчно смешно, за да му се радва широката публика. В спектакъла участват още Пламен Великов, Стела Ганчева и цигуларката Исабел Божидарова, а музиката е на Цветан Недялков. Следващите представления са на 25 ноември, 9 и 23 декември.
Монитор
