Икономиката се събужда в средата на годината (ТЕМАТА)

Икономиката се събужда в средата на годината (ТЕМАТА)

БАН с три сценария за кризата

Икономиката ни ще се започне да се пробужда в средата на годината и през втората й половина ще се възстанови. Такава е прогнозата при един от общо трите сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19, които начерта Институтът за икономически изследвания при БАН.

До този вариант ще се стигне, ако заразата достигне своя пик в средата на май, уточняват учените. Всъщност развитието на обстановка при този сценарий се доближава най-много и до прогнозата на американския Институт за здравни измервания и оценки (Institute for Health Metrics and Evaluation, IHME), който се финансира от фондацията на Бил Гейтс и Мелинда Гейтс. Според организацията, която констатира, че

страната ни се справя в борбата с коронавируса далеч по-добре от много други държави,

пикът ще е дори през април, като топлото време в последните дни поставя под заплаха спазването на изолацията от хората и не е изключено той да настъпи още в края на тази седмица.

Експресният анализ на БАН, който е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки сочи, че при въпросния сценарий ще се стигне до спад на БВП от 2.4% и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия пък щели да намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон, като се предвиждал спад до 20 на сто. Пазарът на труда от своя страна щял да изпита умерено негативен шок, а безработицата да нарасне до 6.9%. Вместо за балансиран бюджет очакванията били за дефицит от 1.5% спрямо БВП, като той щял да се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв пък щели да останат на приблизително същите нива, а правителственият дълг да се увеличи до 21.7% от БВП. Всичко това ни очаквало при положение, че няма втора вълна от заболели. Така мерките срещу разпространението на заразата постепенно щели да бъдат отменени и през втората половина на годината икономиката да започне да функционира нормално. Според учените вероятността този сценарий да се сбъдне е 20%.

В същото време те дават 60% за втория сценарий, който предвижда пик в края на юни-средата на юли. При него също щяло да се стигне до постепенна отмяна на мерките, като било възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Прогнозата на икономистите в този случай е за спад на БВП с 4.3%, ускоряване на инфлацията до 4.2% на средногодишна база, 2,5% бюджетен дефицит, както и спад за туристическия сезон с около 50 на сто и двоен ръст на безработицата спрямо 2019 г., която щяла да достигне 10%.

Третият сценарий допуска пик на заболяването чак в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е също като при първия 20 на сто, като при този вариант БВП щял да се срине с 5.7%, дефицитът да набъбне до 5%, инфлацията да се ускори до 5.2%, заради проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост, а безработицата да достигне 12%, което означава, че 350 000 души ще останат на улицата.

Анализът оценява и предприетите досега от кабинета мерки в условията на извънредното положение заради COVID-19, като изводът е, че

финансовите такива са адекватни и навременни

но при пик на заразата в средата на годината или по-късно най-вероятно ще се наложи нова актуализация на бюджета.

Освен това според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, докато откриването на ваксина се очаква да отнеме поне 1 година.

Междувременно премиерът Бойко Борисов също коментира мерките срещу заразата на среща с председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, съобщиха от "Дондуков" 1. "Ако мерките бъдат отпуснати прекалено бързо, има реална опасност здравната ни система да рухне след две седмици, а след това да рухнат и другите системи в държавата", предупреди той. Борисов напомни, че страните, които са закъснели с въвеждането на ограниченията са преживели точно това. Премиерът е категоричен, че здравето на гражданите е водещо и по тази причина е важно мерките да останат, докато Националният оперативен щаб и анализите покажат трайна тенденция за отшумяване на пика на заразата.

Негенцова на свой ред изразила подкрепа за усилията на държавата в борбата срещу коронавируса. А премиерът отбелязал, че е наясно, че в тази трудна за всички ситуация, при ограничение в дейността на нотариуси, съдебни изпълнители и различни институции, дейността на адвокатите също е силно затруднена, но целта му е да „спасим държавата“. „Заради пандемията масово, не само у нас, но и по целия свят, има икономически загуби и щети“, изтъкнал Борисов.

По-рано в понеделник заедно с вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Владислав Горанов, премиерът обсъди темата и с лидерите КНСБ и КТ „Подкрепа“ Пламен Димитров и Димитър Манолов, чието мнение е, че мерките на кабинета дават резултат. "Въведохме важни мерки като така познатата 60/40, обърнахме се в подкрепа на най-засегнатите от коронавируса сектори, подпомагаме и изключително уязвимите наши граждани като самотните родители и останалите без доход българи“, изброил по време на срещата премиерът, по чиито думи МТСП работи ежедневно за откриването на нови инструменти за подпомагане на хората, включително за запазване на заетостта и на доходите на работещите.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.