Човекът е свободолюбиво животно. И повечето от нас се гневят на вечния стремеж да се налагат всякакви правила. Известна е шопската поговорка, гласяща „Законът е врата у поле“ и обичаме често да я цитираме.

Може би и затова незаконните строежи у нас не са малко. Дори преди години се наложи по-старите от тях да бъдат амнистирани. Просто държавата пресметна, че няма ресурс да се справи с проблема.

Дали пък така не се създават очаквания за нови подобни затваряния на очите пред нарушенията на правилата. От друга страна пък всеки гледа да спести някой лев и време, като тръгне да строи къща или да прави някаква пристройка към в старата, защото му е станала тясна или иска да си пие ракията в лятната кухня на двора. За правилата изобщо не се сеща и в главата му е шопската поговорка.

Водейки се от тази максима обаче става кон за кокошка. Можем да икономисаме няколко бона и минавайки с по-дребен рушвет в общината да си построим къщата. В случая обаче изпускаме нещо важно - нищо на този свят не е вечно. Какво ни гарантира, че екипът на местната власт няма да се смени и след това да пристигне фадромата и да бутне построеното. Или пък новите чиновници няма да тръгнат да си искат „своето“ във вид на финикийски знаци. Друг риск идва и от съседи, които да натопят новодомеца пред властите и да се получи същият ефект. Така икономията може да ни излезе буквално през носа.

Далеч съм от мисълта, че все още по селата, малките градове или дори в големите няма палати, които да са в разрез със закона. Говори се, че част от луксозните къщи в бившите села, сега баровски квартали, в северните поли на Витоша в София все още в данъчните регистри се водят парцел с временна постройка или в най-добрия за хазната случай са декларирани като вили. А навремето имаше и акция за заснемане от вертолети за установяване на именно подобни разминавания и се правеха снимки от високо на къщи с басейни и огромни дворове. Не стана ясно обаче колко са хванатите нарушители и колко пари допълнително са влезли в държавния и общинския бюджет.

И по времето на соца, и сега, обичаме да казваме как основната ни цел да догоним богатите страни. С тях сме вече в едно европейско семейство. Отвъд бившата желязна завеса обаче върховенството на закона е на висота и то започва именно от спазването на правилата от всички. Затова и там, на Запад, има повече ред и джобовете са им по-пълни. Дано повече от младите хора у нас започнат да игнорират шопската максима за вратата и полето, пръкнала се в робските години, когато не сме имали държава. Време е най-после да я забравим!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой е по-голям от комплекса си?

„Комплексите ми не са чак толкова големи, че да ги избивам на пътя“. Върху взаимовръзката между поведението зад волана и личната неудовлетвореност обикновено следва да разсъждават психолозите. Но тъй като тези, които страдат от тях, рядко се обръщат към специалист, редно е да им напомним, че пътят не е мястото да демонстрират собствената си значимост.

Да пренебрегнеш Хипократовата клетва

През последните години все по-често лекари започнаха да се явяват в храма на Темида. Ясно е, че в повечето професии дадена грешка може да доведе до различни проблеми, но те все пак са разрешими. Грешките в медицината обаче може да са с фатален край.