Икономическият министър Лъчезар Борисов пред

Икономическият министър Лъчезар Борисов пред "Монитор": Привличаме стратегически инвеститори с по-голяма държавна помощ

През 2020 г. затворените бизнеси са по-малко от годината на растеж 2019 г. За да имаме здрава икономика, трябва да имаме здрави хора. Държавата може да влезе в капитала на авиокомпании като антикризисна мярка, казва в интервю за „Монитор“ министър Лъчезар Борисов.

- Г-н Борисов, бизнесът твърди, че у нас подкрепа получават само затворените предприятия, а фирмите със спад на продажбите са останали зад борда, без помощ в пандемията. Вариант ли е използването на пари от хазната за подпомагане?

 - В момента сме в безпрецедентна пандемична криза, реално сме във война. Като министър на икономиката стоя зад всяка една дивизия, зад всеки един полк и рота, която е на първа линия, а бизнесът е част от тази война. Лошото е, че коронавирусът атакува и нашето общество. За да имаме здрава икономика, трябва да имаме здрави хора. Пандемията научи целия свят, обществата и всяка една от икономиките, научи страните от Европейски съюз (ЕС), страните от Г-20 и СЗО да работим солидарно и заедно, а не както някои други говорят за противопоставяне. Затова оттук-нататък при тази криза, било то здравна или икономическа, акцентът е върху работата заедно за постигане на синергичен ефект.

Изпълняването на всяко едно искане на бизнеса, зад което аз стоя като икономически министър, се вижда в макроикономическите резултати. България по време на криза приключи 2020 г. по линия на БВП със спад от 4,2%, което е 50 на сто по-добро от средното за ЕС и за еврозоната. България приключи миналата кризисна година с безработица около и под 7%, което ни поставя в ситуация да се сравняваме с други европейски държави, които имат 15-17% безработица и 40% младежка безработица. По време на криза България беше може би единствената държава в ЕС, която запази своето потребление като фактор на икономически растеж. Станахме член на ЕRM-II и на Банковия съюз на база своите макроикономически показатели и на изпълнението на мерките, които бяха заложени от еврозоната. България беше на едно от първите мяста по два показателя - държавен дълг, съотнесен към брутен вътрешен продукт като процент, и дефицит, съотнесен към брутен вътрешен продукт като процент. Това означава, че запазихме нашата макроикономическа и финансова стабилност по време на криза, а в същото време проведохме най-либералните противоепидемични мерки, които бяха в баланс с проведените икономически и социални мерки. Именно това ни даде шанс да бъдем на толкова добри позиции в целия ЕС. Спадът у нас е 4,2%, в Испания е около 11 на сто... ние сме много по-добре от Франция, Австрия, дори сме по-добре от Германия по този показател. Това беше заради този баланс между противоепидемични, икономически и социални мерки, които дадоха ефект. Пряко към бизнеса са насочени от икономическото и социалното министерство 1,9 млрд. лева, а още 400 млн. лева са в ход. Междувременно предвиждаме и нови мерки за трансформация.

- Кои са новите мерки за трансформация, които ще могат да помогнат на сектори като авиосектора, който се обърна към правителството за помощ. Ниски приходи, постоянни разходи са причина компанията да предвещава предстоящи фалити.

- Продължават всички мерки, които са свързани с ликвидност и подкрепа на бизнеса. Продължават мерките „60 на 40“ и „80 на 20“. В ход е още „Запази ме“, като средствата са в размер на 75% от осигурителния доход на служителите, но реално това е 100% от нетното им възнаграждение. Също така продължава мярката през Националната агенция за приходите (НАП) за административно засегнатите бизнеси във всеки един от периодите на затваряне. Продължава подпомагането от Българската банка за развитие (ББР) с отпускането на кредити без лихви към физически лица, както и за 80% гаранция за кредити на фирми, които са засегнати. Подобна процедура разработихме и през Фонда на фондовете, която също е вече на пазара и имаме поне 8 банки партньори. Именно затова сме осигурили целия ресурс, който е необходим да продължи цялата палитра от мерки, свързани с пряко засегнатите от кризата.

Авиосекторът наистина е един от най-засегнатите не само в България. Проведох среща с министрите на финансите и транспорта. Следва разговор с авиокомпаниите да обсъдим възможностите за тяхната подкрепа, включително и чрез познатия в Европа модел за включване на държавата в капитала на дружествата. Една такава операция не би засегнала пряко показателите на бюджета, а би била помощ за бизнеса. Това е мое предложение, което е дискусионно на този етап. Ще намерим консенсус с колегите министри и по тази тема. За транспортния сектор също така бяха пренасочени 30 млн. лева от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, средствата са стигнали до фирмите.

- Хотелиерите, също силно засегнати от кризата, предлагат цяла палитра от искания. Кои от тях е реалистично да бъдат приложени?

- Говорейки за туризма и ресторантьорството, трябва да отбележим какво направихме досега. За тези два сектора през НАП разплатихме 80 млн. лева, които достигнаха до 7000 работодателя и 15 000 обекта. 70% от тях са в сектор „Ресторантьорство“. През процедурата за микропредприятия над 20 млн. лева достигнаха вече до фирмите от тези сектори, през процедурата за средни предприятия в ход е вече разплащането и още 20 млн. лева отиват за подпомагане. Предоставихме 10 млн. лева за туроператорите чрез Министерството на туризма. Още около 50 млн. лева бяха инвестирани през централния бюджет за туристическия сектор. Но нека да подчертая, че бизнесът е създаден, за да работи, а не да бъде подпомаган. Ние в тази кризисна ситуация, мислейки за здравето на хората, мислим и за здравето на бизнеса. Според статистика на Агенция по вписванията през кризисната 2020 г. затворените бизнеси, които са изпаднали в ликвидация, са по-малко от годината на растеж 2019 г.

- Как и кога ще се подпомогнат фирмите, затворени за нови 10 дни с третата ограничителна заповед на здравния министър от 22 март?

- Мярката през НАП ще бъде с подобен дизайн на съществуващата. Тази седмица ще бъде отворен модулът за кандидатстване в третата фаза за подпомагане на бизнеса. Структурата е по-голямата част от бизнесите, като ресторантьори и хотелиери, да бъдат подпомогнати с 20%, а една част от тях - за чистите търговци с 10% от загубения оборот. Успоредно, докато кандидатстват компаниите, ще очакваме нотификацията от Европейската комисия, защото трябва да следваме правилата, а без нотификация от ЕК за конкретната държавна помощ не можем да пристъпим към изпълнението й.

- Подготвяте ли промени в схемата за отпускане на безлихвени кредити. Много от получателите ги ползват за погасяване на бързи кредити, а финансовите експерти твърдят, че това крие рискове ...

- Това е пресметнат риск. В момента гарантираните от ББР безлихвени кредити са отпуснати на 37 751 физически лица за 168 млн. лева. По мое предложение Министерският съвет одобри още 100 млн. лева да бъдат използвани по тази процедура, така че да я удължим и отговорим на търсенето. Може би не малка част от тези лица са самоосигуряващи се. Извън това подпомогнахме повече от 1300 малки и средни предприятия с 80% обезпеченост на техните кредити през търговските банки партньори за около 190 млн. лева. Тоест интервенцията през Банката за развитие е около 360 млн. лева. Мерките са разписани до средата на годината, но при наличие на свободен ресурс те ще бъдат удължени.

- На каква стойност от началото на годината са инвестиционните проекти, насърчени по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ)?

- През изминалата година постигнахме рекорд, когато насърчихме проекти за над един милиард лева, с които създаваме 4500 работни места. От началото на 2021 г. имаме насърчени проекти на стойност над 750 млн. лева, а с тях и създаването на 1200 работни места. Сравнено с други години по време на криза, постигаме рекорди по линия на насърчаване на инвестициите. През кризисната 2020 г. потокът на ПЧИ в страната е в размер на 4.2 млрд. лв. което е най-високата стойност за последните 10 години и нараства спрямо 2019 г. с над 1 млрд. лв. България създаде финансова стабилност, което не трябва да доведе до промени в данъчната система. Станахме лидер по нарастване на кредитния рейтинг, по финансова и макроикономическа стабилност. Това ни дава шанса да бъдем по-активни и затова променихме правилника за прилагане на ЗНИ, но амбицията е да променим и самия закон. Така стратегическите и големи инвеститори да могат да влагат в България.

- Предвиждате нови стимули за привличане на чужди инвеститори?

- Предвиждаме промяна, така че да може да ползваме Регионалната карта за държавни помощи в ЕС на максимум. За по-голямата част от нашите региони може да предложим 50% интензитет по формулите на ЕС за държавна помощ под формата на кеш грант или инвестиционни стимули. Само за Югозападния регион, в който е София, помощта е 25%. Така ще сме по-атрактивни и да привлечем стратегическите инвеститори. Ще може да скъсим доставките и България да бъде фактор.

ВИЗИТКА:

Роден през 1978 г. в Самоков

Завършва магистратура по макроикономика и счетоводство и финанси в УНСС

Има специализации във Виена, Будапеща, към Световната банка, Американския университет, доктор по икономика е във Висшето училище по застраховане и финанси

През 2002 г. започва работа като главен експерт в Министерството на икономиката. От 2006 г. е началник на различни отдели в министерството

От 2017 - 2020 г. е зам.-министър на икономиката

От юли 2020 г. е министър на икономиката

Женен, с едно дете

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.