0

П рез зимните месеци, пълни със светли празници и именни дни, столичната галерия „Нюанс“ на ул. „Денкоглу“ 42 кани на изложбата „Икони“, създадени от художниците Лили Владимирова и Емил Чушев. Експозицията може да бъде видяна до 4 февруари и със сигурност ще даде на мнозина не само идеята за най-подходящия подарък по тържествен повод, но и досег с духовното.

През зимните месеци, пълни със светли празници и именни дни, столичната галерия „Нюанс“ на ул. „Денкоглу“ 42 кани на изложбата „Икони“, създадени от художниците Лили Владимирова и Емил Чушев. Експозицията може да бъде видяна до 4 февруари и със сигурност ще даде на мнозина не само идеята за най-подходящия подарък по тържествен повод, но и досег с духовното.

В полите на Витоша, разположено из етажите на 100-годишна къща, се намира ателието на Лили Владимирова и Емил Чушев. Тя е стенописец, а той – реставратор, но и двамата са завладени от иконописното изкуство. Лили има няколко самостоятелни изяви в страната и чужбина, а макар да е потомствен иконописец, Емил почти не е показвал произведенията си в България. Сред тишината и зеленината, в пълно уединение със себе си, те съхраняват и понякога възкресяват традицията на класическата православно-църковна живопис.

Придържайки се стриктно към старата технология, те грижовно подготвят подходящи дъски, полагат ленени платна, грундират, шлайфат и чак тогава рисуват първо с молив, после гравират рисунката. След това полагат 8 слоя основа на местата, където иконата ще се позлатява, и тук идва ред на 22-каратовото злато. Златното покритие се полира с ахат, изолира се с лак и тогава те рисуват образите с яйчна темпера. Накрая полагат няколко вида лак, които съхраняват изображенията и позлатата за столетия напред.

Лили Владимирова работи основно по възрожденски образци. Сюжетите често са многофигурни и сложни, но дори и при изображението на един светец образът е с богата, прецизна орнаментация, изискваща специален усет към детайла. Иконите й са жизнени и празнични. Емил Чушев следва предимно византийски образци – традиция, неизменно свързана с българската история. Тяхната иконография е по-лека, по-семпла. Неговите изображения са тихи и смирени. Той не започва икона случайно, решението за всеки негов сюжет е провокирано от случка, сън или мисъл.