К инорежисьорката Иглика Трифонова е куратор на откриващата се днес от 18 ч. в Софийска градска художествена галерия изложба „Портрет на приятел“.
Кинорежисьорката Иглика Трифонова е куратор на откриващата се днес от 18 ч. в Софийска градска художествена галерия изложба „Портрет на приятел“.
Експозицията, която ще може да се види до 2 юни, е петата в рамките на проекта на СГХГ „Другото око“, започнал през 2010 г. Основният смисъл на проекта е външни куратори – не-изкуствоведи, да бъдат поканени във фондовете на галерията и, имайки на разположение произведенията на музейната колекция, да изберат посока и идея за изложба. Настоящият куратор е Иглика Трифонова – известен кинорежисьор и сценарист, автор на 10 документални филма, най-популярният сред които е „Разкази за убийства“. Дебютният й игрален филм е „Писмо до Америка“ (2000), следват „Разследване“ (2006), „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“(2015), „Асансьор за пациенти“ (2017). Филмите й са участвали на десетки престижни фестивали и са носители на множество национални и международни награди.
Иглика Трифонова ще ни поведе към близостта с личността, с отделния образ. Изложбата е резултат от интересни разговори, внимателна селекция и един нов поглед към многократно коментираната тема – човешкия портрет. Експозицията включва повече от 100 произведения от различни видове: живопис, скулптура, фотография. Хронологично творбите се разполагат в периода от края на XIX до първото десетилетие на XXI век. Представени са произведения на знакови за българското изкуство имена като Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, Владимир Димитров- Майстора, Генко Генков, Иван Ненов, Лика Янко, Иван Лазаров, Светлин Русев, Павел Койчев, Атанас Пацев, Васка Емануилова.
Показателно за интересното кураторско решение на Иглика Трифонова е, че в изложбата присъстват творби, които за първи път напускат музейните хранилища, разкриват своите известни автори в съвсем различна светлина и носят множество необичайни пресечни точки между образи, стилове, периоди. „Избирах портретите по тяхното въздействие, по силата на присъствието им. Толкова пъти и с операторите, с които съм работила, и с актьорите, и с публиката съм говорила за това присъствие. В него има нещо неподдаващо се на описание, нещо толкова енигматично и толкова привлекателно. Най-красиво биха му стояли думите на Шекспир – „създадено от материя, от която сънищата са създадени“... Има човешки лица, които светлината харесва, има такива, които ти се запечатват и дълго не можеш да избягаш от тях“, отбелязва Иглика Трифонова в съпътстващия каталог към изложбата. ...
Между портретите има известни българи, чиито лица всички разпознаваме, има и анонимни хора, живели някога или днес. Художническата работа по портрета е вдъхновение, умение и в същото време – отговорност към обекта, заключава режисьорката.
Монитор
