Идва ли краят на Звяра насилник вкъщи

Идва ли краят на Звяра насилник вкъщи

Представете си да сте затворени в тъмница. Отдалечени от приятели, хобита и пълноценен живот. Задушавате се от тясното пространство, искате да се откъснете от здравите вериги, да вкусите от свободата и да намерите отново пътя към себе си.

Проблемът е, че дори не знаете вече кой сте и как да си проправите пътека към предишния живот – такъв, какъвто е бил, преди да срещнете Звяра насилник вкъщи. Този, на който сте подарили сърцето си в нелогичността и еуфорията на младостта. Дали сте му юздите на съдбата си и неусетно сте се превърнали в марионетка, чиито въжета са вкопчени здраво в безчувствените му и жестоки ръце. Смесени чувства, срам и безизходица държат безмилостно в рамките на тясното пространство и неговият познат, някога любим глас шепне зловещо „Няма къде да се скриеш и няма кой да ти помогне“.

Такъв е адът, в който живеят жертвите на домашно насилие, хванати в плен от жестоката природа на тиранина. Пламъкът на семейното огнище, свързван с топлина, щастие и уют, се превръща в опустошителен огън, веднъж попаднал в неговите ръце. Потърпевшите от тормоз в дома си често не виждат път пред себе си или изход от потискащата и отнемаща човешките им права ситуация. Човекът, когото са обичали и на когото са се осланяли, се превръща във враг, мъчител и надзирател в затвора на криворазбраната им любов.

Това престъпление беше едно от най-пренебрегваните от българското законодателство. Причината за това бихме могли да открием в грешните представи на обществото ни като цяло за отношенията в рамките на семейството. За мнозина шамаренето у дома е изцяло в „правилата на играта“ и го упражняват като метод за превъзпитание както на децата си, така и на партньорите си – в брак или извън него. Потърпевшите пък често се срамуват или се страхуват дори да потърсят помощ, за да се измъкнат от веригите на тиранина.

Крайно време беше българското законодателство да обърне по-специално внимание на този често невидим, но страшен вирус за обществото ни. С предвидените промени в Закона за защита от домашното насилие би могло да се постигне по-добрата защита на потърпевшите от подобни посегателства, повече опции за бягство от средата на тормоз. Мерки като забрана за притежание на оръжие на насилника несъмнено ще спасят човешки живот, ако бъдат въведени, а борбата за превъзпитание на упражняващия тормоз е ключова по пътя към превенцията. Тези предложения са дълго отлагани стъпки към осигуряването на спасение на жертвите на домашно насилие и свалянето на шапката невидимка от това опасно явление не само в българското семейство.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.