Ицко Финци: Щях да блъсна в трамвай Лолова и мъжа й

Ицко Финци: Щях да блъсна в трамвай Лолова и мъжа й

Само Таня вярваше във възможностите ми и ми даваше самочувствие

Единствено аз и Филип Трифонов загрявахме физически преди снимките на „Преброяване на дивите зайци“! Ще си направим разходка за 10-годишнината от сватбата с Лиза! Дъщеря ми се преобразява, като облече балетната рокля! Това споделя в интервю за "Телеграф" легендарният актьор Ицхак Финци, който в неделя навърши 88 г.

- Честит рожден ден, г-н Финци! Това е вторият ви личен празник, който се случва по време на пандемията. Как мина за вас тази ковид година?
- Благодаря! Знаем всички - беше тежка година. Продължава да е тежко. Все трябва да си нащрек. Да внимаваш. Представям си колко е зле за младите артисти. Как се играе онлайн, без живия дъх от салона. На малко публика да играеш също е мизерно. Макар че и без коронавирус ми се е случвало много пъти. Но помня, че тогава, когато в залата е имало 20-30 души, съм си казвал: „Ицко, тези сега си мислят, че са се минали, като са дошли на толкова слабо посетено представление. Играй така, че тези 20-30 зрители да разберат, че е обратно - другите са се минали, гдето не са дошли“.
- Сблъскахте ли се с коронавируса, ваксинирахте ли се?
- Не, не съм, пазя се. Ваксинирах се.
- Вашата дъщеричка Матилда стана на 4 г. в началото на месеца. Показва ли вече артистични заложби, как се развива?
- Матилда много обича класически балет. И като се облече в балетна рокля, се преобразява, лицето й се променя, пластиката й става друга и се впуска смело в танци като тези, които вижда от проектора. Подражава. След време стана все по-смела и във въртенето, и в подскоците… Дойде момент, в който аз трябваше да й партнирам като принц Дезире или като Франц, или като лешникотрошача (и тя знае сега, че той е от мъжки род); да я взимам на ръце, да я издигам нагоре, да я завъртам по много пъти и плавно да я спускам на земята. Иска се издръжливост. Сега тя знае маса сюжети. Включително и „Жар птица“ на Стравински. Балетните й занимания са откритие на майка й, не мое.
- Докъде стигнахте с онлайн уроците по изкуствата за деца и възрастни, които започнахте със съпругата си Лиза Боева във вашата обучителна платформа „Филизи 33“?
- Вече сме към края на първия цикъл. Това е занимание, което ми поддържа духа. Знам, че правим с Лиза нещо, което е ценно.
Искаме да просвещаваме и възрастни, и деца, искаме да възпитаваме вкус, да посвещаваме хората в странната история на класическата живопис, на модерната живопис. Аз записвам на микрофон лекциите, написани от Лиза върху италианския Ренесанс. Става дума за животоописания на художници, тълкуват се картини, стенописи, цитират се мислители, поети, търсят се паралели с източниците на сюжетите - Стария завет, Новия завет… После иде ред на Ренесанса в северните страни. Въобще искаме хората да се научат да се вглеждат в класиката и да я разбират. В Лизините лекции, във всяка от тях винаги има нейно собствено гледище, много често несъответстващо на христоматийното. Ще ни се да заразим зрителите с този стремеж - да откриват собствен ъгъл, да подлагат на съмнение историческите и художествените клишета. Всяка една от лекциите се превръща в кратък (а понякога дълъг) филм. Изключително увлекателен е този проект, имаме много последователи и това ни радва.
- На 22 май имате повод за още един хубав празник - 10 г. от сватбата ви. Как планирате да я отбележите?
- Ще направим дълга разходка, ще си говорим за новите лекции от курса, ще мечтаем. Като всеки друг ден.
- Наскоро загубихме вашата състудентка Татяна Лолова. Тя е разказвала и за това как сте щял да блъснете колата й в трамвай... Да чуем и вашите спомени за този инцидент?
- Смътно сега си спомням, че никой от тях двамата - нито Таня, нито съпругът й Славчо имаха шофьорски книжки и аз ги возех с техния „Москвич“ няколко пъти. Не сме се блъсвали в трамвай. За малко да се блъснем. Но с Таня сме съкурсници, да. И първото ми участие с нея беше в едно естрадно (тогава така се наричаше) представление на студенти от театралната и музикалната академии, с което пътувахме едно лято из България, може би 40 дни. Бяхме завършили първи курс. Тогава получихме първите си хонорари от актьорство. Начело на групата беше Нейчо Попов (третокурсник), Таня пееше руски частушки (селски руски шеговити куплети), а аз й акомпанирах на акордеон. Имаше в програмата оперни арии, инсценировка на Чехов разказ, скечове… Тя е тази, която ми даваше самочувствие. Каквото и да казвах, тя го намираше за забавно. След предварителните репетиции никой от групата (после разбрах) не вярвал, че аз съм добро попадение. И май са се канели да ме сменят. Само Таня е вярвала във възможностите ми и била против. Но на премиерата имаше голям (силно казано!) смях при моите номера и тя се чувстваше победителка. Тя умееше да вдъхва самочувствие.
- Емблематични роли от киното са и участията ви и в "Преброяване на дивите зайци" и "Вилна зона". Ако може да разкажете по една любопитна история около създаването на тези филми.
- За тези роли май доста пъти съм разказвал. Тези два филма на Едуард Захариев са известни. Те са ми скъпи. Еди беше запомнил за дълго как веднъж… Епизод от снимките. На полето сме. Изрепетирали сме сцена с групата ловци, на които давам указания как ще преброяваме зайците. Следва заснемането. Всички сме заели позиция. Но Еди уговаря нещо със звукарите и с камермана. И като свършва с тях, дава команда „Камера“, без да се обръща към актьорите. И тогава чак вижда, че аз съм с глава, опряна на земята, а Филип Трифонов ми държи краката право нагоре. Ние сме в центъра на групата. Следва гневно „Стоп камера“ и страшен скандал. Еди беше разстроен. Аз също. Каех се. А какво беше станало всъщност? Докато репетирахме, бях усетил, че съм нежив, че съм малко заспал, че съм разсеян. Знаех, че йогите имат такова упражнение за оросяване на мозъка. Стойка на глава. Знаех, че депутатите в индийския парламент в почивките също заставали на глава. И докато Еди се уговаря още, реших, че мога и аз така бързо да си раздвижа духа. За да стане кадърът успешен. Да загрея добре. И помолих Филип да ми хване краката, щом ги вдигна. Представям си сега недоумението на Еди. Възмущението му нямаше граници. Сторило му се е подигравка, навярно. Да, като мина време, се смеехме много, като си спомняхме. Единственият, който заедно с мен преди снимки също намираше начини да загрява, беше Филип. Понякога това ставаше с тичане, с качване и слизане по стълби, с лицеви опори, въобще с някакво напрежение. Бях открил, че ако си взема въздух и си напъна гръдния кош, без да изпускам никакъв въздух десетина-двайсет секунди или повече, мога да накарам кръвта ми да нахлуе в главата и силно да се изчервя. И дори ми се завива свят. Помагало ми е, мисля. Препоръчвам го.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.