И нова дограма топлофикация не плаши

И нова дограма топлофикация не плаши

Откакто сметките за ток и парно взеха да се превръщат във финансово Ватерло за мнозина, всевъзможни експерти се надпреварват да съветват как да пестим от сметките. Но от съветите им особен ефект на практика няма. Причината – близо две трети от жилищния фонд у нас не отговаря на съвременните изисквания за енергийна ефективност.

Заради това и новият поздрав между съседи в нереновираните кооперации вече трябва да е с рефрена: „Хлопа ли ти дограмата, готви се за тлъста сметка“! Защото се оказва, че само заради калпавата дограма може да броим с една четвърт повече пари за топлото през зимата.

Факт е обаче, че мнозина, предимно в големите градове, вече не зъзнат от проветрението през изгнилите врати и прозорци заради започналото преди няколко години саниране на кооперации с държавни пари. То ще продължи и занапред, а обещанията са в него да бъдат налети 1,5 млрд. лева, от които голяма част само за частни домове. Но докато това се случи, ще трябва още доста да почакаме.

Оказва се обаче, че и модерната дограма не върши Бог знае колко работа, ако не знаем как да я настройваме и през лятото, и през студените дни. Това обаче не е болка за умиране. Защото, който не знае, ще се научи как да се оправя с винтчетата за настройване на дограмата за лятото и зимата.

Проблемът е друг и то много сериозен – според евростатистиката у нас една пета от парите на домакинствата отива за плащане на комунални сметки. Което пък ни поставя сред „първенците“ в Европа. Вярно е, че не токът и парното у нас са толкова скъпи, колкото доходите ни все още не са средноевропейски. Но към това трябва да прибавим и балтията с фактурите от топлофикациите. Те отдавна са се превърнали от придобивка, даваща комфорт, във враг на потребителите си. Пример - моя позната се оплака, че е платила 430 лева за парно през ноември за жилище от 100 квадрата. Не ми се мисли каква ще е сметката й, ако през януари зашушка сняг и температурите паднат под нулата.

Публична тайна е, че у нас централното отопление все повече се превръща в лукс, който мнозина не могат да си позволят. Затова е и обичайна гледката насред София пред топлофицирани кооперации да се стоварват дърва, въглища и пелети. Добре че поне се приключи с нафтовите печки като тази на симпатичния герой Чичко Снегов в култовия филм „Топло“. Но за съжаление 4 десетилетия по-късно гледаме мрачен римейк на „Топло“ с цепещи и мъкнещи дърва по стълбища и асансьори хора цяла зима, които накрая плащат луди сметки за прословутата сградна инсталация. В същото време топлофикацията не стимулира подмяната на вертикалните тръби на парното от времето на соца с хоризонтални, при които сметките са по-точни. Явно не й пука дали абонатите си откачват радиаторите или не. А още по-малко дали сме сменили старата дървена дограма с модерна.

Така се стига до нашенския абсурд - да плащаме яки сметки за отопление, въпреки че се харчат луди пари за снижаване на потреблението на електро- и топлоенергия.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.