За рицаря Бате Асен 15 години след кончината му
6

I N M E M O R I A M За рицаря Бате Асен 15 години след кончината му

За рицаря Бате Асен 15 години след кончината му

Всички, трябва по-често да си спомняме за Бате Асен Кисимов. С неговите приказки и песнички от «Лека нощ деца» израстнаха не само над шейсетгодишните вече, но и техните деца.

Един от любимите му режисьори, Леон Даниел, е прекъсвал хленченията на млади актьори с думите: “Оплаквате се, че едно име не може да направите, а той направи три: Асен Кисимов, Асен Ангелов и Бате Асен?!” Започнал беше и четвърто – децата вече го наричаха Дядо Бате Асен?!

    Съдбата ми подари запознанството и приятелството с Бате Асен през последната година от живота му. Тя, съдбата, реши той да си отиде от този свят от моя дом в Благоевград, в ранната утрин на 13 юли 2005 година. Така е преценила.  Нека споменът за него да не ни навестява само на годишнини. Нашето спасение е в приказките и песничките, благодарение на които ние, децата от 1 до 101 години сме читави на този свят.

 

   Къде ми са детските книжки,

   кажи ми мой прашен сандък?

   Закусиха сивите мишки

   с вълшебните букви - язък!

 

... “Господ очаква от нас в годините на мъдростта да си възвърнем детството” – това бяха последните думи, изречени от него преди да си пожелаем взаимно “Лека нощ, деца”  в последната му вечер.

 

   ЗАПОЗНАНСТВО В ХЕЛЗИНКИ

  ... Когато го видях в двора на нашето посолство в Хелзинки на 22 май 2004 си казах...ето, детските мечти се сбъдват. Няколко стотин наши сънародници и доста фини дълго ръкопляскаха на  неговия моноспектакъл “Великите поети на България”. На фона на моите фотографии от колекцията “Ковачевица – памет и надежда”, гледката бе още по-мила. Приятелството ни тръгна от само себе.

   Простил бе на своите биячи от трамвая, по детски търсеше начин да се види с тях и да им каже, че им прощава, но те и това не пожелаха. По детски блещеше въпросително очи, когато се сблъсваше с несправедливостта. А когато тази несправедливост бе насочена към него...просто махаше с ръка. Нетърпимост  проявяваше единствено към липсата на култура, във всичките й форми. И към правоговора! Веднъж, оживено дискутирахме предстоящото си заминаване за Будапеща и той  гальовно ме погледна в очите и ме поправи: “ Румчо, не така, моето момче! Запомни: им, ем, аме, яме...няма отидеме, вземеме, а има очакваме, присядаме и т.н. Полудявам, когато чуя този неправилем говор от водещи новините по телевизията. А, една с рижава коса, даже и главата си тръска, когато “говориме”! Ако видиш някъде бате Бойко Борисов /б.а. тогава Главен секретар на МВР/ и на него да му се скараш. Залавяме, пускаме – това добре, но, ще отидеме и откриеме...това на нищо не прилича”, с кадифения си глас редеше думите Бате Асен.

   

   РЕЦИТАЛ НА КОЛЕЛА

   Пътувахме в нощен автобус за Будапеща в края на март 2005 година. Очакваха ни в Българския културен институт. В автобуса бяха повече млади хора, познаха го веднага. Зарадваха му се много. В един момент, беше някъде след 2 часа през ноща, той стана от мястото си и се обърна назад, като към пълна със зрители театрална зала:  “ Красиви и мили, млади хора! Утре вечер с господина Румен Жерев ще гостуваме в нашия културен институт. Той с фотографии, а аз, знаете с какво се занимавам...ще рецитирам. Сега ще бъдете ли така добри да изтърпите моята репетиция. И започна с “Моята молитва”, после още Ботев, Вазов, изпя песента за «Хвърчащите хора» по Валери Петров и още от българската поетична съкровищница. Шофьорът на автобуса ловко изпускаше волана докато ръкопляскаше. Заедно с цялата театрална зала на колела. И така до изгрев слънце.

  

   ТОЙ СИ ЗНАЕШЕ БОЛЕЖКАТА

   Бате Асен от дете е знаел, че има порок на сърцето. Тогава медицината не е предприемала такива рискови операции. После, в зряла възраст, професор Чирков го е молел да го оперира в клиниката си. Тогава пък Бате Асен е отказвал:  “Аз съм научил едни номера от йогите за начина на дишане”. Обичаше да казва той. И веднъж го демонстрира даже, когато се разхождахме из императорския дворец на хълма Гелерд над Будапеща. Както си вървяхме, в един момент той спря, приседна на зелената морава и започна дълбоки вдишвания в определен ритъм. След минута-две се изправи и ми казва,”...та, докъде бяхме стигнали”.

   Голямата му гордост беше синът му Дани. Той е плод на голямата любов на Бате Асен и Надя Михова-Кисимова. Завършила със златен медал Московската държавна консерватория тя се утвърждава като изтъкнат преподавател в Националното музикално училище “ Любомир Пипков”. Голяма трагедия за баща и син е загубата на любимата майка и съпруга през 2003 година. Тя губи битката с коварния рак на 57 годишна възраст. Когато Дани се ражда в края на декември 1978 година, Стефан Данаилов хвърля пъпната връв на бебето на сцената на Народния театър с думите  “...Роди се Йордан Асен Първи”.

Дани завършва университета в Баварския град Байройт, специалност междукултурни отношения, социология и бизнес администрация. Работи като управител на магазините STYLE, представляващи в България APPLE.

 

ДАНИ КИСИМОВ:За баща ми животът бе една голяма сцена, ту окъпана в светлини, ту потънала в тъма

    «Баща ми и майка ми бяха хората, на които разчитах по време на прекрасното си детство, тези които насочиха живота ми, тези, които с примера си ми позволиха да мога да разпознавам човешкото, с всичките му черти. Те създадоха в мен желанието да съм като тях.    Беше снежна зима в началото на осемдесетте години. В градинката зад двореца на площад Батемберг с баща ми си играехме на снежни топки. В разгара на играта, аз се настървявах и започвах да хвърлям топките с все по-голяма сила, отново, и отново.....силно и точно. Татко се остави една да го удари и ... падна неподвижен на алеята пред смаяните, но весели погледи на минувачите. Разплаках се и започнах да го дърпам за ръкава. Той се изправи, усмихна ми се и започна да ме гали по главицата с думите: “Виждаш ли, моето момче,  животът не е да си по-силен и  да побеждаваш на всяка цена. Побеждавайки, трябва да преценяваш, какво точно си искал да постигнеш, и дали трябва да живееш с цената на победата си. Бъди открит и добър с хората, каквото и да става. Те може да не го оценят, но ти, ти ще си винаги победител.”

Вторият ми спомен е от бенефиса за 60 годишнината му. Рецитираше “О, Шипка”. По време на рецитацията така се развълнува, че се наложи да прекъсне за момент, защото сърцето му почти отказа. След минути се върна и отново беше този актьор, рецитаторът, когото помним, пленителен, завладяващ, несравним....

Татко ми виждаше в живота, една безкрайна сцена, ту окъпана от светлините на прожекторите, ту потънала в тъма, в очакване на следващото действие.

 

Хвърчащите хора

от  Валери Петров

Те не идват от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги - литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора

и изобщо - стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,

не се срещат на тениса, нямат собствен «Фиат».

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора -

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

  Нека си спомним за незабравимото дете Бате Асен Кисимов, което си отиде от този свят преди 15 години. И по-често да отваряме прашния сандък, за да не позволяваме на мишките да закусват с детските ни книжки. Защото, иначе...язък!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.