Богомил Николов: Хвърляме една трета от храната, която купуваме

Богомил Николов: Хвърляме една трета от храната, която купуваме

Продукти с етикет „най-добър до“ са с по-дълъг срок на годност, обяснява изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“

-Г-н Николов, какво количество годни хранителни продукти се изхвърлят?
-По официални данни на ЕС потребителите изхвърлят една трета от храната, която купуват, и приблизително такъв е делът и на продукцията, която се изхвърля на предишните етапи - в търговската мрежа и в самото производство. Миналата година данните сочат, че изхвърляната храна от домакинствата се е увеличила.

Това може да е индикатор, че бизнесът е подобрил процесите си. Домакинствата изхвърлят много храна по няколко причини. На първо място, е неразбирането на индикацията за срока на годност на самите продукти, а на второ място, е неумението за правилно съхраняване на продуктите, което води до по-бързото им разваляне. Също така трябва да добавим и проблема с презапасяването и неразумното пазаруване. То не е само по вина на потребителите, а по-скоро ставаме жертва на някои маркетингови техники, заради които купуваме неща, които не са ни нужни. Например когато се предлагат две на цената на едно или на едро дават по-голяма отстъпка. А има сериозни намаления на храна, която е с изтичащ срок и се предлага в големи количества. Така вместо търговецът да я изхвърля, това се случва при потребителя.

-Какво бихте посъветвали потребителите относно съхранението. Как да четат етикетите?
-Много неща могат да се направят от страна на потребителите. Ще дам за пример японците, защото те са най-добри в това отношение. Те пазаруват винаги много премерено, само колкото им трябва. В Япония е напълно нормално да си купиш един морков или само глава лук. Те имат много добро планиране на покупките, докато ние се презапасяваме. При процеса на съхранение има храни, които, ако се държат заедно, водят до по-бързо разваляне. Това се отнася основно за плодове и зеленчуци. Тоест продукти, които произвеждат етилен, и такива, които се влияят от този етилен, не трябва да се съхраняват в близост един до друг. Тези, които го отделят, са ябълки, кайсии, авокадо, зрели банани, киви, нектарини, сливи, круши, домати и лук. От друга страна, тези, които се влияят и се развалят по-бързо, са зелен фасул, грозде, броколи, моркови, карфиол, зеле. Тоест, ако съхраняваме моркови и лук заедно, това ще доведе до по-бързо разваляне на морковите. Разбира се, не всеки от нас може да бъде експерт, за да запомни тези зависимости, затова трябва да се повтарят повече, за да се научим.

-А ако са в торбички или друг вид опаковка?
-Да, тогава няма да си взаимодействат, но могат да се предизвикат други процеси, свързвани със запарване и пак да се стигне до разваляне. Правилното съхранение в хладилник също е фактор, както и замразяването на храна. Така например един хляб може да бъде замразен и съответно след известно време изваден и върху него няма да има някакви поражения, тоест не го прави лош за ядене. Но хората често се притесняват, че след това вкусът му няма да е добър и предпочитат да го изхвърлят. Има възможност и по-старият хляб, вместо да се изхвърля, да се препича и да се ползва като сухар или да се натроши и да влезе в употреба като галета за готвене.

-Какво трябва да следят хората при срока на годност, когато пазаруват?
-Големият проблем всъщност е това, че срокът на годност се обозначава по два начина. Така е във всички европейски държави. По-често срещаният надпис е „най-добър до“, който може да се види на много хранителни продукти, а другият е „използвай преди“ или „годен до“. Разликата между двата надписа е голяма, но хората не го знаят и използват датата, оказана върху опаковката, без да се замислят върху посланието. Например „най-добър до“ на практика означава, че производителят гарантира, че продуктът ще има най-добрите си свойства до тази дата, но дори и след нея той не става развален и негоден за употреба. Затова трябва да се доверяваме на своите сетива, защото хората имат възможност да различават развалените храни. Означението „използвай преди“ се поставя на по-рисковите продукти като меса, млечни храни, а при останалите като вафли, солети и други това, че е минал срокът, не означава, че храната е негодна и че трябва да се хвърля. Масово хората поглеждат датата и я хвърлят, ако е минала, защото се страхуват, че може да се случи нещо.

-Това означава ли, че подправки, ориз и други имат по-дълъг от посочения срок?
-Реално подправката не може да навреди, ако е изтекъл срокът на годност, но може да е загубила ароматните и овкусителните свойства.

-Лекарствата могат ли да се ползват сред изтичане на срока им?
-При лекарствата срокът на годност трябва да се спазва. Може би е важно да има предупреждения за опасности, ако се ползва след изтичането му. Важно е да се четат листовките на лекарствата, за да не се стига до инциденти с отравяне. Също така трябва да напомним, че лекарствата не трябва да се изхвърлят в общия отпадък, защото така вредим на природата, а след това по веригата не се знае къде ще попаднат тези лекарства и какви проблеми могат да създадат. Тук обаче трябва да се каже, че реално няма добър механизъм за събиране на стари лекарства в България.

-Къде трябва да се изхвърлят старите лекарства?
-Най-добре е да се създаде възможност те да се събират в аптеките, както е с батериите. Там, където може да се купуват, трябва да има контейнери за изхвърляне на старите, за да не отиват в общия боклук. В момента общините създават някаква организация за събиране, като определят дата и пункт за изхвърляне на лекарствата.
Преди дни съобщихте за постъпил сигнал за опасна течност за чистачки, какво показа вашето лабораторно изследване?
Нас ни притесняват две неща. Едното е, че използването на метанол е забранено от ЕС през 2018 година. Всеки един опит на заобикаляне на тази забрана, ако не бъде пресечен в зародиш, може да се мултиплицира и догодина да имаме бум, както стана с палмовата мазнина в сиренето. Вторият елемент, който ни тревожи, е, че РЗИ са сезирани преди месец, а от тях все още няма отговор.

-Какъв е произходът на тази течност?
-Доколкото може да се види на сайта на производителя, тя се внася от Румъния като концентрат, но реално идва от Китай. Производителят твърди, че това не е метанол, а някакво производно на метанола, някакъв полимер - полиметиламин се нарича. Независимо как ще го закодират, всъщност се оказва метанол.

-Как вреди метанолът при вдишване?
-По принцип метанолът е токсичен и е убил много хора, които са го пили. Някои изследвания доказаха, че дава вредни ефекти и при вдишване, ако се стигне до някаква концентрация. Точно затова е забраната на ЕС. Всеки шофьор знае, че като ползва течност за чистачки, винаги се появява миризма в купето.

-Може ли да се усети по миризмата, че в течността има метанол?
-Не, за съжаление не можем, защото тези течности се ароматизират до такава степен, че човек да го възприема като парфюм, а не като отрова. Това не може да служи за индикация. Опасно е за хората, които пътуват в лошо време, като може да се стигне до главоболие, отпадналост и други. Но в повечето случаи не отдават тези неразположения на течността.

-Какво трябва да следим на етикета на течността?
-Трябва да гледат съдържанието и да се четат внимателно думите, тъй като някоя от тях може да съдържа метанол под някаква форма, както в този случаи. Именно това е изострило вниманието на хората, които подадоха сигнала. Тук обаче не можем да направим много като потребители, трябва да разчитаме на контрола. Тестовете за наличие на метанол са лесни, бързи и евтини за разлика от някои практики при храните, които отнемат повече време и са доста скъпи.

-Какви са плановете ви за тази година?
-По повод Световния ден на потребителите, който е на 15 март, тази година темата за всички организации ще е замърсяването с пластмаси. Това не засяга само торбичките, оказва се, че замърсяването с пластмаси е проникнало до неподозирани нива, замърсени са океаните, все повече микропластмаса се открива в рибата, която консумираме. И като се вземе в предвид цялата верига, се оказва, че това, което сме изхвърлили днес, след една година може да ни се върне обратно в чинията. За това трябва да се предприемат много решителни действия за ограничаване на употребата и изхвърлянето на всякакви пластмаси.

Визитка

Доктор по икономика от УНСС и магистър по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и университета „Еразмус“ в Ротердам. Изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ от 1999 година насам. Член е на Икономическия и социален съвет и Европейския икономически и социален комитет

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.