Художникът Любен Домозетски: Живея извън времето си

Художникът Любен Домозетски: Живея извън времето си

Рисуването ми дава възможност да изразя впечатленията си от заобикалящи ме свят, да донеса нещо в реалността от моя вътрешен свят

  • Природата не спира да ме удивлява със своите форми и цветове. Мога да стоя с часове на някоя поляна и просто да гледам някакво цвете и дъхът ми да спира, защото то е съвършено, казва художникът Любен Домозетски в интервю за Юропост.

- Само за година подредихте втора самостоятелна изложба в галерия „Little Bird Place” в София. Откъде черпите вдъхновение в тези тежки, особено за хората на изкуството, времена?
- Аз живея извън времето си – слабо се информирам, а и слабо се интересувам от това, което се случва днес и тук. Не съм особено социален и не съм склонен към социализиране. Бих определил себе си като интровертен тип. Но също така и като изключително целеустремен към поставените цели. Отминалата извънредно-пандемична година оценявам по-скоро като положителна за мен, защото при въведените извънредни положения и изолация, аз не давах ухо на паниката и на случващото се, а възприех ситуацията като добра възможност за концентрация и работа. И така успях.
- Как се справяте в чисто финансов план? Получавате ли някаква подкрепа от държавата?
- Любопитен въпрос. Работя на няколко места и по този начин успявам да се справя във финансов план. Подкрепа от държавата имам може би защото съм държавен служител (работя в Софийската градска художествена галерия), като докторант, какъвто бях до неотдавна, а след това хоноруван преподавател в Националната художествена академия. Замислям се, че ако трябва да разчитам единствено на онова, което рисувам, за да се справям във финансов план, трудно бих успял.
- Каква е историята на теменужката, която расте сред космите под мишницата в Bloom 1?
- Историята на теменужката или историята на самото произведение?
И двете, моля.
Теменужката е конкретен вид, казва се дългошпореста теменуга (Viola delphinantha), изключително рядко растение, което в България расте изолирано само в една-единствена планина. Отдавна исках да видя това цвете и го търсих в продължение на три години. Едната година валяха проливни дъждове, втората година отидох твърде късно, третата година го търсех на неподходящо място. Но след това го намерих. С други думи, лично за мен това цвете има голямо значение. Да нарисувам теменужка сред космите на мишницата, при това моята мишница, тръгна по-скоро от идеята да изразя някакво противопоставяне – приятно/неприятно. Замислих се коя теменужка искам да изобразя. Онази, която всички познаваме, ми стори твърде тривиална, тогава се присетих за дългошпорестата теменуга и честно казано тя ми се строи твърде секси. Впоследствие, размишлявайки върху композицията, започнах да откривам и допълнителни значения. Например, мишницата е малко или много интимна част от нашето тяло. Следвайки някакви стереотипи, повечето хора прибягват към обезкосмяване и смятат, че така е по-практично. Но аз мисля, че именно природното, естествено състояние е най-красиво. Така теменужката се превърна по-скоро в алегория на природното, което хората се опитват да променят в себе си, следвайки някакви външни стереотипи и тенденции.
- Вашите произведения се определят жанрово като научни илюстрации. Откъде този интерес към насекомите, птиците, растенията?
- Този интерес е по-скоро научен. От дете се интересувам от живата природа и наблюдаването на растения и животни за мен е изключително удоволствие. Всичко тръгна от пеперудите и въобще насекомите, към които винаги съм имал много специално отношение. Исках да видя всички видове дневни пеперуди, разпространени в България. Впоследствие тази научно-изследователска мания се прехвърли и към влечугите, орхидеите… Разбира се, откритията не закъсняха. Но ако честно погледна в себе си, отвъд всякакви научни стремежи за откриване на нов вид, за откриване на ново находище на някой рядък вид, за някакво рядко наблюдение, всъщност трябва да призная, че изключително добре се чувствам във времето, което прекарвам сред природата. Това за мен е най-хармоничното състояние – първо, и второ – природата не спира да ме удивлява със своите форми и цветове. Мога да стоя с часове на някоя поляна и просто да гледам някакво цвете и дъхът ми да спира, защото то е съвършено.
- Творбите ви са силно повлияни от две художествени традиции – тази на византийското изкуство и на ренесанса. Какво мислите за съвременното изкуство и влиянието върху него на новите технологии?
- Както отбелязах, мисля, че живея извън своето време. Всъщност, извънредно слабо се интересувам от тенденциите и случващото се в съвременното изкуство. Приемам рисуването като някаква игра, някакво занимание, което трябва да бъде приятно, без да се интересувам дали ще се харесва или не, дали ще бъде актуално или не. Просто се забавлявам. Именно, защото нямам особен интерес към случващото на сцената на съвременното изкуство, не мога да отговоря какво влияние имат технологиите върху него.
- С помощта на изкуствения интелект вече се създават истински картини. Може ли машината да надмине човека творец?
- Машините и технологиите помагат, безспорно. Аз лично често ползвам фотографии, например когато правя научна рисунка. Но изповядвам мнението, че ръкотворното изкуство е много по-въздействащо, отколкото създаденото чрез машина или технология, и нищо не е в състояние да замести ръкотворното произведение. То има други вибрации, има дълбочина.
- Какво е за вас рисуването?
- Рисуването за мен има много значения. Рисуването е вглеждане, изследване, изучаване. Рисуването е начин за съприкосновение с природата. Рисуването за мен е свързано с множество проучвания и наблюдения. Рисуването също така е концентрация, откъсване от „тук и сега“, размишление, почивка. Може би в рисуването се оглеждат всички мои интереси и занимания – и изкуствоведските, и природолюбителските. Това е възможност да изразя впечатленията си от заобикалящи ме свят, да донеса нещо в реалността от моя вътрешен свят.

Визитка

Любен Домозетски е роденпрез 1988 г. в Благоевград. Завършил е изкуствознание в Националната художествена академия, където е хоноруван преподавател по история на изкуството. Скоро му предстои защита на дисертация. Работи в Софийската градска художествена галерия. Увлича се от зоологията и ботаниката, пътува постоянно, снима растения и животни в естествената им среда.

На 10 февруари в галерия „Little Bird Place” в София бе открита негова втора самостоятелна изложба, която продължава до 6 март.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.