Той е:

Появил се е на рождения ден на Иван Вазов, 9 юли 1947-а в Стара Загора, домът на родителите му тогава се е намирал на мястото, където след време построяват уникалния за Балканите оперен театър

С 2 години по-големият му брат Михаил Косев също е художник, но по ирония на съдбата не го приели в столичната Художествена гимназия. Най-малкият му син Александър наследил таланта и на двамата, средният свири на лютня

Не знае бройката на излезлите от ателието му живописни платна, първото продал за 100 долара на италиански инженер

Последната засега самостоятелна изложба  под мотото „Мечтата е музика“ е 41-а , стартирал с изявите си през 1977-а, веднага след като се дипломирал с голямата награда на факултета по изобразително изкуство при ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

Негови платна са притежание на почти всички родни галерии и чуждестранни колекционери. Специалистите твърдят, че е сред най-добрите портретисти, сред последните му работи е портрет на оперната прима Веселина Кацарова

 

 

-Изложба във фоайето на операта си е предизвикателство, представихте 22 платна, сред тях и част от цикъла си „Насаме с…“, където са образите на Веселина Кацарова, Светлин Русев, Гоген, Майстора, Ван Гог…Кое Ви „примами“ за тази експозиция? 

-Няма нищо случайно в живота: тук беше една от първите ми изложби, съвпадна с откриването на Фестивала за оперно и балетно изкуство през есента на 1980 година, наскоро попаднах на черно-бяла фотография, която ми припомни, че на нея е бил големият композитор Марин Големинов. Като получих поканата за новата изложба преди няколко месеца си спомних, че всъщност там, където днес е репетиционната зала беше домът на родителите ми. Тук се е родил брат ми Михаил Косев, а след него и моя милост. Със сигурност и на двама ни пъпните връвки са някъде в основите на този храм. Колкото до портретите от цикъла…С всеки един от образите ме свързва нещо много съкровено макар да съм ги рисувал в последните години. За кончината на Светлин  Русев, който беше сред приятелите на учителя ми от Велико Търново, проф . Янаки Манасиев научих докато бях в един наскоро изографисан храм в елховското село Трънково. Беше готов за една нощ. Веселина Кацарова познавам кажи речи от раждането й. Новият дом на родителите ми е на една улица с дома на татко й Иван Кацаров. Виждал съм я още като дете на шейната , дърпана от татко й към Аязмото. Помня я като ученичка в музикалната гимназия „Христина Морфова“ от концертите й в художествената галерия, където бях уредник. Колкото й да е странно никога не ми е позирала, така и не успяхме да намерим време за това, наложи се да прегледам стотици нейни цветни и черно-бели снимки в Интернет. Това е не е точно портрет, а в известен смисъл събирателен образ на …Примата.

- Роден сте на ръба на две епохи: току що е завършила Втората световна война, в България по това време е въведена купонна система…Как стана докосването до света на изобразителното изкуство? 

- Мама беше шивачка, модистка, докато създаваше моделите и ги шиеше от време на време ни рисуваше на листчета кончета, кучета и разни други животинки и ги даваш аз и брат ми, който е с две години по-голям,  да ги оцветяваме. На финала на живота си татко ми показа една дървена кутия с бръснарски принадлежности, който съм ошарил на три годишна възраст  отвътре с разни човечета.

Като четвъртокласник ме записаха на кръжок по рисуване към тогавашния пионерски дом. Брат ми беше  шестокласник и ходехме заедно. С нас тогава беше и позабравеният от сегашното поколение Белин Мартинов. Преподаваше ни  основите на рисуването Стоян Йорданов. На по-големите си спомням, че даваше да рисуват от натура един бюст на Сталин, а на мен подреждаше дюли и стъклена ваза за натюрморт. Кръжокът се помещаваше в някогашната Бейска къща, като малко по-голям дойде да ни преподава току що завършилата художествената академия Евтимия Дюлгерова. Веднъж отидох с един много шарен, домашно плетен шал и тя подреди върху него плодове, за ги рисуваме. Гледах я с ококорени очи – беше невероятна  хубавица.Няма да забравя, че ни поръча да нарисуваме новогодишно тържество. Седмокласникът тогава Белин направи такава невероятна многофигурна композиция, че останахме без дъх. Още тогава си личеше, че притежава невероятен талант, който за съжаление по ред причини остана за дълго време скрит. 

-Как изглеждаше в очите на детето художническата гилдия в Града на липите? Познавахте ли хората на изкуството, как се държаха те, другаруваха ли помежду си? 

- Тогава в града живееха и творяха невероятни чешити, които работеха и живееха  в някаква невероятна симбиоза. Те другаруваха , художниците рисуваха поетите, те пък им посвещаваха стихове , музикантите свиреха и пееха за тях. Наскоро с брат ми Михаил подреждахме експозицията в новия дом на музея „Литературна Стара Загора“ и си припомних за мнозина. Сред най-колоритните бяха Димитър Караджов, Петър Русков, Тодор Калпакчиев, който буквално всеки ден с триножника, палитрата и бутилка гроздова в джоба рисуваше по разкопаните заради новата канализация в град улици. Хората купуваха работите им, но те не се интересуваха от парите, бяха истински бохеми-идеалисти. Някои са се сродявали, например съпругата на Караджов е сестра на големия поет Иван Мирчев. Имало е особен дух още от началото  на века, от времето когато твори Гео Милев.Той например е подредил изложба с картини на Иван Милев на тавана на Мирчев. За съжаление нещата много се промениха, липсва някогашния дух на искрено , безкористно приятелство между творците днес. 

- След завършването на седми клас поемате към София , приемат Ви в Художествената гимназия. По ирония на съдбата малко преди това брат Ви не успява да премине изпитната бариера… 

- Така беше и той доста време буквално боледуваше от тази несполука. Приеха тогава Белин Мартинов. Дори мама не искаше и да чуе и аз да кандидатствам, страхуваше се от евентуално разочарование, но в крайна сметка заминахме с татко за София и в деня, когато обявиха резултатите направо ахнах като видях името си сред приетите. В онази година за всяко едно от местата, а те бяха 60 кандидатствахме по 15 души. В класа бяхме с някои от  станалите изключително известни художници като Георги Трифонов, Мая Горова, Спартак Паскалевски, Вълчан Петров…

Преподаватели  ни бяха изключително подготвени и талантливи хора като Пиер /Петър/ Рамаданов, учил в Рим и работил в Париж, приятел с Матис и цялата тогавашна голяма френска бохема. Изгонили го в началото на войната защото България е сред съюзниците на Третия Райх.Той тласна към скулптурата Георги Чапкънов – Чапа.Рисуване и пластика ми преподаваше Добри Добрев,чешки възпитаник, приятел на Христина Морфова, негови работи вече бяха притежание на НХГ.И не само те, всички бяха художници до мозъка на костите , великани.Директор беше живописецът Владо Пешев, гледаше на нас като свои деца. Патрон на гимназията беше проф. Илия Петров, това ректор на Академията.Честичко идваше да ни навестява с бай Дечко Узунов. По композиция ни преподаваше току що завършилият академията Иван Борисов Иванов – Драката, още е жив и здрави  работи. За да стане ясно какво беше отношението им към нас, хлапаците, дето тепърва щяхме да прохождаме ще спомена, че той не криеше радостта си от първите ни успехи. В  час е показвал рисунки на Георги Трифонов като пример за усета му към модела.Рисувахме от сутрин до вечер, а към края на деня се промъквахме при студентите, които имаха упражнения с голи тела.В ателието тясно, ние сме насядали кой къде намери местенце, разпънали сме скицниците , по някое време дойде Илия Петров и ни изгони, за да не пречим.Викаше „Направете си в гимназията ателие, тук няма място за студентите!“. Слава богу не идваше много често, та успявахме да …пооткраднем нещо от занаята.Беше невероятно, златно време за учене. 

-  Защо не в Академията, а във Велико Търново продължавате да учите?

- Хм, не извадих късмет, ама може и да е било за добро. В онова време позволяваха преди казармата да се кандидатства само за инженерните вузове, за хуманитарните не можеше. Тъкмо да се уволним и дойде заповед да ни задържат , беше по времето известните Чехословашки събития и изпуснах кандидатстудентските  изпити. Бях завършил младсержантска школа в старозагорското поделение  55 130, което почти цялото замина за Прага , за да охранява летището. Тогава там на 8 срещу 9 септември  1968-а загина и момче от школата ни.Една година с бъдещата си съпруга Теодора, тя учеше задочно история в Търново,  учителствахме в Родопите. Но пък от тези времена ми остана един страхотен цикъл от Ардино и района.
На следващата кандидатствах първо във Велико Търново, там междувременно се беше оформило една невероятно преподавателство ядро / там бяха отишли проф.Васил Стоилов  и  Любен Белмустаков , там беше Никола Хаджитанев, Никола Деков, Александър Алексиев, Панайот Димитров / но след като ме приеха втори по бал реших да пробвам и в Академията плакат и живопис. Те обаче нещо се проточиха, а ние вече бяхме отпечатали поканите за сватбата, беше на 14 септември 1969-а. Мислих мислех, подарих готовата си вече рисунка на една позната, която също кандидатстваше и така се озовах край Царевец. Както се казва всяко зло е за добро-там попаднах в класа на проф. Манасиев.От времето с него имам една кубистична работа, която е притежание на старозагорската галерия. И днес смятам, че е сред най-смелите ми работи. 

-Завършвате с отличие и се оказваш в малкото градче Гълъбово, където ти се налага да полагаш основите на местната художествена галерия. Малко по-късно повтаряш упражнението в Раднево. Как се прави галерия от …нищото?

Времената бяха други, помня че тогава се създаде националния клуб на младата художествена интелигенция.Лично Людмила Живкова имаше особено отношение към творците. Събра ни на място, обясни какво иска да се случи, направиха се пленери, имаше много откупки. Работеше се с размах. По него време проф. Светлин Русев, тогава беше директор на НХГ ни помогна да галерията в Раднево да получи статут и да се развие. 

- Откривате първата частна галерия „Зодиак“ в Стара Загора в началото на 90-те години, спомняте ли си за първата продадена творба? 

- По него време работех в художествената галерия , но решихме да си построим къща,  парите бяха никакви, а и нямаше как да взема кредит. Галерията създадох в помещение на току що завършения първи етаж,  на 1 септември 1995-а беше откриването.Поканих приятели и колеги, получих работи на Светлин Русев и Валентин Старчев, първата продажба беше на една икона , Богородица на Румен Петков.Платиха 100 долара, точно толкова, колкото получих от един италиански инженер / беше командирован в старозагорската цигарена фабрика „Слънце“ през 1973 година / за първата ми продадена работа – дамски портрет.Някъде по това време направих и пет реплики на Самарското знаме и заедно с брат ми – на знамето на старозагорските въстаници. Пак тогава подредихме и експозицията в новата сграда на старозагорския регионален исторически музей, пак с Михаил и колегата Стефан Баев. 

- Имате над 40 самостоятелни изложби, близо 1 000 са живописните Ви платна. Имате ли творба, с която не бихте се разделили?

Имам един портрет на втората ми съпруга Нина, който направих за рождения й ден, направих го за една нощ, поставил съм го в ателието си.

Най-малкият Ви син Александър Генов е тръгнал по вашия път, наскоро подреди изложба в Англия, как гледате на избора му?

-  Мога да кажа само че е много различен от мен, и Слава Богу. Защото най-важното за един творец е да бъде разпознаваем. Да бъде себе си.

Кога стигнахте до този си извод. Кога преодоляхте влиянието на учители си проф. Манасиев?

-  Още в самото начало, инстинктивно се пазех да не го следвам. Бях една година негов асистент, видях и много неща научих от него, но не тръгнах да го копирам.

- Да очакваме ли съвместна изложба на Димо и Александър Генови?

- Със сигурност ще направим такава и то тук, в Стара Загора, няма да е след дълго. Надявам се на откриването на лютнята си да ни посвири и големият ни син Явор. Дой боже от Испания да успее да се завърне и първородният Самуил.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Монасите със специална молитва за лекари и полицаи

Загуби за милион за манастирите

Монасите със специална молитва за лекари и полицаи

На близо 1 млн. лева ще възлязат загубите на родните манастири по Великден заради ограничените пътувания като превенция срещу COVID-19,  показва проверка на  "Монитор".