0

И нтригуваща изложба, вдъхновена от творчеството на световноизвестния абсурдист Самюъл Бекет, може да се види до 10 януари в галерия „Академия“ на НХА на ул. „Шипка“ 1. Участниците в проекта са се оставили да бъдат провокирани от прочутия му цитат „Няма „Аз“, няма „Имам“, няма „Съм“, разсъждавайки за човека и неговата същност в съвременния свят.

Интригуваща изложба, вдъхновена от творчеството на световноизвестния абсурдист Самюъл Бекет, може да се види до 10 януари в галерия „Академия“ на НХА на ул. „Шипка“ 1. Участниците в проекта са се оставили да бъдат провокирани от прочутия му цитат „Няма „Аз“, няма „Имам“, няма „Съм“, разсъждавайки за човека и неговата същност в съвременния свят.

Те са Анжела Терзиева, Божидар Бояджиев, Васил Абаджиев, Виолета Танова, Габриела Петрова, Гергана Николова, Георги Пасев, Елеонора Терзиева, Елза Томов, Емил Желязков, Иван Абаджиев, Иван Костолов, Ива Косева, Лазар Лютаков, Моника Тошева, Петя Димитрова, Симеон Стоилов, Свилена Колева, Юлиан Станкулов, Касандра Йонева и Яамур Тезджан.

Самюъл Бекет е ирландски драматург, романист и поет, писал на английски и френски език и удостоен с Нобелова награда за литература през 1969 г. Най-известен е заради пиесата си „В очакване на Годо“. Критикът Вивиан Мерсие пише, че Бекет „е постигнал теоретично невъзможното – пиеса, в която нищо не се случва и въпреки това публиката не може да откъсне очи. Още повече, втората част почти повтаря първата, т.е. Бекет е написал пиеса, в която не се случва нищо два пъти“. Неговите творби в най-голяма степен представляват съпротива срещу реалистичната традиция. През 1949 г. той пише романа си „Думи няма“ (или „Неназовимото“), преведен на английски от самия него през 1953 г. Цитатът „Няма „Аз“, няма „Имам“, няма „Съм“ е именно от този роман.

Цитатът може би поставя под въпрос обхватите на егоизма, възстава срещу нагона за притежание и дори отрича смисъла на съществуването.

Позицията на Бекет е извисена и дистанцирана до степен да звучи нелогично и налудничаво. Тя задава въпроса какво остава отвъд базовите опори на човешката личност. Отношението към „аз“, „имам“ и „съм“ е от ключово значение. Големите съмнения са именно тези: съществува ли над-Аз, в какво ни въвлича собствеността, от какво ни освобождава и с какво ни обвързва тя, има ли морални и етически оправдания за екзистенцията...