Генералните изводи за живота в края на извървения път приличат на коментарите на старци, излизащи от кино: „Ти разбра ли го? Защото аз не го разбрах... Ми то нямаше сюжет... Само секс и насилие...“. На още много смешни, тъжни, парадоксални, иронични, сладки и горчиви афоризми за смисъла на битието ни ще се наслади зрителят на спектакъла „Хубава риба“ – първата премиера за новия сезон на Голямата сцена на Народния театър.

С тази постановка по пиесата на британеца Марк Райлънс и американеца Луис Дженкинс Ивайло Христов продължава експонирането на човешкия живот като абсурд 6 години след своя връх като театрален режисьор – „Търси се стар клоун“, с великолепното трио на състудентите Марин Янев, Стефан Мавродиев и Илия Добрев. Сега вместо отлетелия Илия Добрев, който сигурно ги гледа и ръкопляска някъде от небесата, е друг суперветеран – Стоян Алексиев.

Подобно на пиесата на румънеца Матей Вишниек, и „Хубава риба“ напомня перифраза на жалонната за модерната драматургия творба на Бекет „В очакване на Годо“, само че – не толкова песимистична, някак по-щадяща и с по-добронамерено намигване към човешките усилия да се намери някакъв смисъл в енигмата на съществуването, в живота и смъртта. Действието уж е ситуирано в конкретно време и място – ден преди да приключи риболовният сезон на лед в щата Минесота, където, казват, имало 10 000 езера. Но пейзажът е по-скоро универсалният,

метафоричен пейзаж на зимата на човешкия живот

(сценограф е Мира Каланова). Сред белотата на снежните полета двамата ентусиасти Ерик и Рон (разкошни Янев и Мавродиев) пак чакат своята голяма риба да клъвне, макар вече да са наясно какво остава от хубавите риби един ден... И уж започват разговор за риболова, но всъщност с фин хумор философстват за всичко важно в прехода от детството до старостта. Към тях се присъединяват още един „колега“ с такъмите си и неговата внучка (Алексиев и Елена Телбис), когато сред ледената шир се появява внезапно и инспектор от Службата по опазване на околната среда. В „Хубава риба“ също има нещо като клоун, но млад – Пламен Димов, който въвежда в сцените на този абсурден театър в театъра на живота: някои със символична продължителност, колкото да се смени осветлението, други – събрали мъдростта на поколения ловци на щастие. След шедьовъра на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“ драматургията може да добави много малко относно

екзистенциалната пустота на битието

но то винаги ще е вярно, защото битието се движи по вечни закони, макар и леко осъвременени. Така че на тая тема може да се сътвори събитие и през 2016-а, когато пиесата е създадена и прави фурор в Ню Йорк и Лондон.

Вероятно българският зрител не знае много за странния международен тандем на авторите Райлънс и Дженкинс. Сър Марк Райлънс е смятан за един от най-добрите шекспирови актьори на нашето време. Явно неслучайно Ал Пачино казва за него, че изрича думите на Барда така, сякаш са написани специално за него едва снощи. Райлънс е и успешен режисьор от двете страни на океана. В сътрудничество с големия поет и писател Луис Дженкинс в „Хубава риба“ той придава драматургична форма на собствените си преживявания и размисли.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Над 160 издателства на 6 етажа в НДК за Панаира на книгата

Две от най-значимите и мащабни събития, свързани със съвременната литература и книгоиздаване в България – 47-ият Софийски международен панаир на книгата и 7-ият Софийски международен литературен фестивал, организирани от Асоциация „Българска книга“, се откриват днес.

Йордан Ръсин – играещият човек

Вестта, че е тазгодишният носител на наградата „Андрей Баташов“, по щастлива приумица на съдбата застига младия актьор Йордан Ръсин точно на рождения му ден, между репетициите за нов спектакъл и вечерно представление в театър „Възраждане“. Тогава той изживява радостта си някак вътрешно, запазва я за себе си, не тича към гримьорните да се похвали: „Ей, колеги, така и така...“.

Изпращаме Стоянка на рождения ден на Ламбо (ОБЗОР, СНИМКИ)

В живота на поколения българи има непоклатими жалони, които правят битието някак ни по-подредено и поносимо. Духовни стожери, които ни съпътстват в годините, доказвайки, че човек има сили да върви срещу проблемите, болката, възрастта и смъртта, за да продължи да бъде полезен и да носи радост и упование на другите. В 6.20 сутринта навръх Никулден още един такъв морален титан рухна и направи света по-тъжно място: великата комедиантка Стоянка Мутафова си отиде 2 месеца преди да навърши 98 години, точно на именния ден на любимия си Нейчо.