„Управителите на „Дунарит“ са на г-н Гебрев, който обаче не е собственик. Но те имат достъп до документация, технологии, производствен процес. И нищо чудно това ноу-хау вече да е в друга компания, която съвсем скоро да произвежда продукцията, правена в момента от „Дунарит“. Което ще означава убийство на „Дунарит“.

 

Думите са на министъра на икономиката Емил Караниколов. В интервю за „24 часа“ преди няколко дни Караниколов реално не само потвърди това, което отдавна се знае в публичното пространство – че вече две години „Дунарит“ е контролиран от Гебрев, който няма юридически права върху него, но фактически го е овладял. Предприятието се ограбва по схема, на която биха завидели и най-големите специалисти в промишления шпионаж. От завода се източват не само пари. Обект на грабеж са най-вероятно и технологии и търговски тайни. Все неща, немислими за демократична, натовска държава, но пък специалитет на участниците в цялата схема.

Какво всъщност става ясно между редовете от интервюто на министър Караниколов?

Първо - Гебрев лъже, твърдейки, че е е собственик на „Дунарит“.

Факт, който отдавна се знае в публичното пространство. Въпреки това е упорито отричан и от собственика на ЕМКО, и от изданията, финансирани от истинския двигател на схемите за кражбата на военния завод – подсъдимия за източването на милиарди от КТБ Цветан Василев. И към момента оръжейният търговец не е вписан като собственик на завода. Въпреки всичките опити на престъпния тандем Гебрев-Василев да постигне това - дотук 3 на брой.

Първият датира от началото на 2016 г., когато дуетът се опитва да превземе предприятието с увеличение на капитала на дружеството-майка на „Дунарит“ - „Кемира“. Схемата е задвижена благодарение на друго лице, считано за част от обкръжението на Цветан Василев – Иван Езерски. Чрез фирмата ТМН Езерски влиза като съдружник в „Кемира“ и придобива мажоритарен дял в собствеността й с увеличение на капитала. Увеличението е вписано и така досегашният едноличен собственик „Хедж инвестмънт“, който дължи на фалиралата КТБ почти 53 млн- евро, остава само с 10% от капитала.

През юли 2016 г. „Кемира“ продава на ТМН мажоритарния пакет от „Дунарит“, а месец по-късно Езерски го препродава на ЕМКО на Емилиян Гебрев. Сделката е на силно занижена стойност от малко над 12 млн. лева (по твърдения на самия Гебрев), която е смешна цена предвид факта, че пазарната стойност на предприятието е около 300 млн. лева. Сделка обаче не може да има, тъй като върху акциите е наложен запор от страна на КПКОНПИ, който забранява прехвърлянето.

Междувременно е задействан и друг опит за превземане на завода от тандема Гебрев-Василев. Той е задвижен чрез тогавашния изпълнителен директор на „Дунарит“ Кръстьо Кръстев – също човек на криещия се вече над 4 години от правосъдието в България банкер-беглец Цветан Василев. Кръстев сключва договор за заем от 10 млн. евро с ЕМКО, вписвайки завода като обезпечение срещу сумата. Подобно обезпечение е абсурдно предвид факта, че заемът е по-нисък дори от чистата печалба на предприятието към онзи момент. Вписването е спряно в регистъра. Въпреки отказите и спрените производства, Гебрев и към момента води дела, за да се впише като собственик, но засега удря на камък. Последният звучен шамар му бе нанесен от Върховния административен съд, който в края на януари отмени решение на Комисията за защита на конкуренцията, даващо зелена светлина на Гебрев да придобие „Дунарит“ чрез увеличение на капитала на завода в полза на ЕМКО, с което реално се заобикаля запора на държавата, и върна казуса в КЗК за ново разглеждане.

Как тогава вече две години оръжейният търговец държи контрола върху военния завод?

Както отбелязва и министърът на икономиката Емил Караниколов – благодарение на управители, посочени от самия Гебрев. Това пък е постигнато чрез пробив на тандема Гебрев-Василев в Русенския окръжен съд. Услужливите съдии в крайдунавския град вписват нов борд на оръжейния завод. Именно благодарение на неговите членове, макар на хартия да не е притежател на предприятието, на практика оръжейният търговец държи под контрол всичко в завода – от производствения процес и изпълнението на поръчки до парите в касата му. Така „Дунарит“ е източван в продължение на вече две години, като милиони от него са текли към Василев и към руските му партньори – като приближения до Кремъл олигарх Константин Малофеев. Именно заради тези сиви финансови потоци Гебрев се сдоби с обвинение за пране на пари заедно с още четирима души – двама от шефовете на завода – Никола Киров и Кръстьо Кръстев, сина на Гебрев-Христо и един от най-доверените адвокати на Цветан Василев – Лазар Карадалиев. Решението на Русенския окръжен съд, с което за управители на дружеството са вписани подставени лица на Гебрев, обаче обяснява защо в телевизионните си изяви оръжейният търговец обича да казва, че в българската съдебна система имало „достойни“ магистрати. Че такива има е факт, но разликата е, че достойни са съдиите, които спазват законите на страната и постановяват решенията си въз основа на тях. А не тези, които позволяват осъществяването на престъпна схема за фактическо превземане на предприятие. Без юридически основания за това и в абсолютен противовес на законите. Познайте кои точно има предвид Гебрев!

В интервюто си Караниколов повдига завесата и върху

въпроса защо „Дунарит“ в момента няма поръчки.

Новината, че военният завод, чиято продукция е позната от десетилетия по целия свят, в момента почти не работи, беше хвърлена като бомба от Гебрев на 16 януари тази година в интервю за предаването на Люба Кулезич. В удобния ефир на ТВ водещата, напомпала визията си с пари, източени от КТБ, оръжейният търговец обвини държавата, че – видиш ли – умишлено се опитвала да унищожи „Дунарит“, тъй като предприятието нямало поръчки. „Къде са договорите? То просто няма договори. В момента масово уволнение настава, на всички съкооператори, които бяха навремето, не им дават поръчки...“, проплаква през януари Гебрев пред Кулезич.

Каква е истината? Оказва се, че държавата предлага поръчки на завода, който мълчаливо ги отказва.

„Кинтекс, който е държавният търговец, е задължен да иска оферти от всички предприятия, които произвеждат даден продукт. Ще ви дам пример – в края на миналата година „Кинтекс“ поиска оферти за продукти, които се произвеждат от ВМЗ-Сопот, „Дунарит“ и ЕМКО. ВМЗ отговориха. От ЕМКО заявиха, че няма да дадат оферта, защото не знаели принципала на „Кинтекс“ - т.е. министерството – как ще реагира. Но от „Дунарит“ няма изобщо отговор. Искам да подчертая, че държавата спазва ангажиментите си и продължава да осигурява договори, по които да работи „Дунарит“, но ръководството отказва да подаде оферта. Нека това да се знае от работниците в предприятието“, разкрива в интервюто си Караниколов.

Защо му е на Гебрев да отказва поръчки? Едно от обясненията се крие в друга негова реплика пред Кулезич, с която заплаши, че предстоят нови протести на работниците. Карта, вече играна от оръжейния търговец през 2017 г. Друго възможно обяснение е, че се опитва да нагнети напрежението допълнително, внушавайки с лъжи чувството, че държавата го притиска. Внушения точно толкова истински, колкото и опитът му да се изкара жертва на световна конспирация, лъжейки, че бил отровен през април 2015 г. заради интереса си към „Дунарит“. Твърдение, което няма как да е истина предвид факта, че както стана ясно, оръжейният търговец влиза в схемите за прилапване на завода чак в началото на 2016 г. Дни след отравянето си наистина проявява апетити към оръжейно предприятие, но друго – НИТИ.

Защо всъщност му е на тандема Гебрев-Василев „Дунарит“?

Най-очевидната причина е, че заводът играе ролята на касичка, благодарение на която Василев вече години поддържа луксозен живот в странство. Факт, по който тече, както вече стана ясно, и досъдебно производство. Той обаче далеч не изчерпва причините. Не ги изчерпва и фактът, че предприятието има ноу хау и пазари, до които всеки оръжеен търговец би искал да се добере. Особено предвид обстоятелството указано и в становището, с което КЗК започна след решението на ВАС задълбочено разглеждане на сделката за придобиване на „Дунарит“ от страна на ЕМКО, че двете предприятия са конкуренти.

Далеч по-важното е друго - руските ортаци на Цветан Василев отдавна искат да сложат ръка на завода.

Благодарение на Гебрев сега имат достъп до тайните му,

макар да не успяха да го превземат пряко.

А те направиха два опита. Първо през Бандата за 1 евро на един от приближените на Константин Малофеев – Пиер Луврие, познат впрочем и с твърде тесните си връзки с един от лидерите на украинските сепаратисти – Игор Стрелков-Гиркин. След това – през друг човек от близкото обкръжение на Малофеев – Дмитрий Косарев. Когато опитите им се провалят, заедно с Василев задействат плана да сложат ръка на завода през българина Емилиян Гебрев. Тук е моментът да се отбележи, че докато ЕМКО е в забранителния списък на САЩ, „Дунарит“ изпълнява поръчки по натовски стандарти. Това означава, че всеки, който има достъп до документацията му – а от думите на Караниколов става ясно, че Гебрев има такъв – получава и достъп до цялата информация за стандартите, на които трябва да отговарят боеприпасите в държавите от Алианса. Както и до данни за различните поръчки, изпълнявани не само от България. Както и да се погледне, това е информация-мечта за всяко разузнаване на държава извън Алианса. За Русия да не говорим.

Всичко изброено дотук обаче показва, че е крайно време държавата да се намеси, за да сложи край на този абсолютен фарс, застрашаващ не само съдбата на 1300 служители на завода и техните семейства – общо над 5000 души, но и националната сигурност. А истината е, че в момента държавата е единствената, която има право да управлява „Дунарит“, предвид факта, че е основен кредитор на предприятието, тъй като икономическата група около завода дължи около 200 млн. лева на КТБ. И е крайно наложително да престане да се поддава на опитите за сплашване с протести и на развяване на абсурдни криминално-политически сюжети от тандема Василев-Гебрев и приближените им медии. Противното би било хроника на едно предизвестено унищожаване – и на „Дунарит“, и на шансовете да бъдат върнати дълговете на предприятието към хазната, и на имиджа на самата страна.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Престъпник ли е българският болен?

Българският болен е най-окаяният в Европейския съюз. Фактите-

той боледува най-често, като е във водещата петица по сърдечно-съдови заболявания и най-късното диагностициране на онкологичните. Към класацията в последната година и половина се прибави и това, че вече сме шести по морбили в Европа.

“Алабализмите” на Иван Костов

Не е чудно, че провалилият се бивш премиер и един от манипулаторите на криминалния преход Иван Костов се опитва да омаловажи обвиненията в шпионаж в полза на Русия.

Когато не всичко е черно на бяло

Хиляди български работници били измамени в Германия след обещания за работа в строителството. В началото обещанията са едни, после на място всичко се оказва различно. Оказват се без заплати, но и сами трябва да си плащат квартирата.