След случая в Сотиря трябва да ни светне лампата, че има райони, които са класически тип гето, казва в интервю за "Монитор" психологът

- Г-н Монов, около 3000 деца на гурбетчии са се завърнали у нас и посещават училище. С какви проблеми се сблъскват те и какви мерки трябва да се предприемат, вие неведнъж сте засягали тази тема?

- Добре е, че най-сетне институциите обърнаха внимание на факта, че много деца у нас са изоставени от родителите си и за тях се грижат други хора. Други пък са в чужбина заедно с родителите си, които работят там. Особено при динамичната икономическа ситуация, която предстои заради Брекзит, предполагам, че много родители ще се завърнат у нас с техните деца. Дано обаче това не е някаква кампания, която служи просто за регистрация, че дадени деца посещават училище, защото не живеят в страната ни. Ако след 1-2 месеца потърсим тези ученици, може да се каже, че те отново липсват. Това поставя един друг голям въпрос - какво учат, когато не са в България.

- Преди време заявихте, че всъщност децата на гурбетчиите са новите аутсайдери на обществото. Така ли е все още?

- Тук имам предвид тези, които остават у нас. Преди години имаше едно изследване на УНИЦЕФ, което показа, че става въпрос за около 240 000 деца, за които се грижат баби, дядовци или други роднини, а не родителите им. Съответно контролът върху тяхното поведение се свежда до това да разполагат с повече средства в сравнение с връстниците им. Така в тях се създава една погрешна представа, че могат да живеят добре, без да учат и работят. Това имам предвид под аутсайдери, тъй като впоследствие тези деца ще се сблъскват с реалност, за която не са подготвени. Но сега се оказа, че към тях трябва да прибавим и тези подрастващи, които са с родителите си в емиграция. И понякога това създава проблеми. Последният пример е Германия, където има големи компактни общности от ромско население. Само през миналия месец в Дуисбург имаше няколко извършени престъпления. Това, че тези деца не са в България, не ги прави чужди. Трябва да имаме най-малкото поглед какво се случва там.

- Нужни ли са по-специфични мерки?

- Разбира се, ако трябва дори да се разшири апаратът ни на дипломатически представители. В огромната си част тези деца не учат и тук. На много места пък те не могат да използват бонуси от социалната система, ако децата им не учат.

- Някои деца пък учат в чужбина и когато се завърнат у нас, повтарят същия клас у нас.

- Така е, защото делегираните бюджети изкушават много директори и лесно дават свидетелства за завършен клас в долния етап. Така тези деца се водят формално, че учат, но и получават социални помощи. В повечето случаи обаче те са без перспектива в бъдеще. Трябва да се проследи какво става с нашите деца, които са извън границите на страната ни. Знам, че по-голямата част от тях не посещават училище, тъй като не знаят езика. Общо взето те научават езика от улицата, но нямат грамотността да постъпят в съответния клас. Затова апелирам, ако може да се изградят повече български училища, където има големи общности българи. Това са български граждани, които при свободното движение на работната сила, при настъпване на икономически сътресения ще се завърнат у нас. Така няма да могат да се впишат на пазара на труда и много скоро осигурителната ни система ще изгърми.

- Да разбирам ли, че очакванията ви са след Брекзит много българи и децата им да се завърнат у нас?

- Предполагам. От 200 хиляди българи във Великобритания едва около 50 000 имат статут, който им позволява да останат там. Трябва да видим какво правим с тези деца, как ще се адаптират в училище, да имаме по-гъвкава система. Нека да има училища от типа „Втори шанс“, защото някои може да са на ниво начално образование. Добре е, че живеят в друга среда, запознават се с чужда култура, но образователните системи са различни. Затова трябва да вземем мерки отсега. Иначе след години това ще има отрицателен ефект върху качеството на работната сила в България, която и без това е достатъчно зле.

- Какви наистина са последиците от това - ниско образование, неквалифицирани кадри следствие на това? А и случаи като тези в Негован и Сотиря са достатъчно показателни какво се случва в обществото ни.

- След случая в Сотиря трябва да ни светне лампата, че има райони в страната, които са класически тип гето. Те са абсолютно изключени от обществото, нямат представа за това как се живее с правила. Тези хора нямат ценностна система, не знаят, че отношенията се регулират чрез правила и закони. Не може другояче освен гето да бъде наречена общност, в която е имало жестоко престъпление срещу дете и след това да се върши същото нещо. Това показва, че си далеч от представата, че живееш с други, а се ръководиш от някакви моментни потребности. Няма никакво културно наслагване на инстинкта. Тези хора нямат представа, че за общността това поведение е неприемливо. И това не е само Сотиря.

- Често се питаме кои са причините за агресията, имате ли отговор за себе си?

- Тя е човешки адаптивен механизъм, благодарение на който сме оцелели като вид. Но да бъдеш агресивен в 21-ви век, след толкова дълъг период на развитие на човешката цивилизация, е неприемливо. Това е белег, че в обществото има сериозни проблеми. Понякога става въпрос за ерозия на ценностите, когато някои смятат, че може да се живее против нормите на обществото. Ако случаят в Сотиря е примитивът от гетото, то Негован е социопатът от една цивилизована среда.

- Изненадани ли сте от тази необичайна жестокост?

- Не бих казал, защото за подобен тип хора това е типично. За тях човешкият живот не е ценност, те искат да господстват над някого.

- Кога обаче ще се промени това, има ли рецепта?

- Рецепта няма, но това не означава, че не трябва да използваме механизмите, чрез които агресията да бъде редуцирана. Като се започне от начина, по който се отнасяме с децата си, това, на което ги учим, и стигнем до генералната обществена превенция да се наказват извършителите на престъпления. И тук възниква въпросът дали наказваме подобни хора така, че ако има други с техните нагласи, да се откажат от намеренията си.

- А отминава ли времето на скайп поколението, на децата, които се отглеждаха по скайп? Или просто сменяме социалните мрежи?

- Нека се замислим върху едно - погледнете тези, които живеят с децата си, и другите, които са на хиляди километри от тях. Ще видите, че те прекарват еднакво време в дигиталното пространство и не се интересуват от контакта с родителите си. Независимо дали сме в съседната стая или на 3 часа полет от тях. Скайпът като начин на връзка изчезна, сега има нови социални мрежи. Но това не направи връзката между поколенията по-пряка. Сега се замести от други мрежи, където опасностите дори са повече. Там е джунгла от информация, за която децата няма как да бъдат подготвени.


Визитка:

Роден е през 1958 г.

Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”

Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки

Член е на редица професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация по фамилна терапия, на Постоянния комитет по психология на кризите и бедствията към Европейската федерация на психологическите асоциации

Председател е на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-рото НС

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини