Трябва да сме наясно, че с шамар нещата не се получават, казва в интервю пред "Монитор" психологът

- Г-н Монов, като експерт се занимавате вече дълги години с въпроси, свързани с децата. Изненада ли ви реакцията, която предизвика новата Национална стратегия за детето?

- Зависи кои реакции. Аз проследих дискусията още от момента, в който стратегията беше публикувана за обществено обсъждане, участвах в много срещи и разговори с колеги. Според мен 95% от мненията, които бяха изказани, са в подкрепа на стратегията. Разбира се, със сериозни забележки. А що се отнася до позицията на Българската православна църква, която всъщност беше свалена от сайта им, и на някои други отделни гласове, че е допустимо да наказваме физически децата си, бих казал, че се дължат на неразбиране. Все пак живеем в 21-ви век и стратегията е насочена към днешните деца. Те са с такава личностна структура, че всяко физическо наказание може да прекъсне връзката с онзи, който го извършва. Тези деца не приемат никакво посегателство върху Аз-а си. Те ще живеят в едно конкурентно общество, в едно непрекъснато съревнование между хората и вместо да градим върху това разбирането за нравствеността на този нов тип отношения, представете си какво им казваме, ако ги наказваме в ранна възраст. Едва ли не, че за да успееш в този живот, трябва да посягаш на други.

- Точно що се отнася до физическото наказание се отвори голям дебат. Беше застъпена тезата, че все пак е нужна някаква строгост и рамки във възпитанието на децата, защото в противен случай стават своенравни. Има ли наистина опасност да се стигне до това, че не зачитат авторитета на родителите си?
- Най-доброто, което се случи по време на изпълнението на предишната стратегия, беше, че българските деца осъзнаха, че са субект на права и че има начини, по които може да ги отстояват. Това е нещо много важно, защото в края на сега планираната стратегия една част от тях може би вече ще са родители. Така те ще знаят, че децата имат права, а това е условие за тяхното пълноценно развитие. Представители на църквата цитираха един пасаж, че който жалил пръчката, не жалил детето си. Това отмина, нека в тези норми от миналото не крием собственото си безсилие да изградим такъв контакт с децата си, който да им бъде от полза. Дори когато ние осъзнаваме, че те застават срещу нещо, което ние смятаме, че не е правилно, трябва да сме наясно, че с шамар нещата не се получават. За да имаме авторитет като родители, трябва да изградим истинска и емоционална връзка с детето си. Тогава няма да имаме нужда от строгост, а просто от напомняне, че това, което вършат в момента, ще им навреди.
- Вчера ми направи впечатление, че масово в социалната мрежа бе разпространена една позиция на адвокат, в която се изразява мнението, че според стратегията едва ли не родителите се превръщат просто в производители и че децата ще бъдат изправени пред много опасности, тъй като няма да имат право да четат мейлите и съобщенията им. Съгласен ли сте?
- Не виждам такива опасности, честно казано. Няколко пъти четох стратегията. Естествено, че децата имат равни права. ООН вече 60 години прокламира това в декларацията за правата на човека. Ако някой не е узрял за това за толкова години, не знам за какво говорим. Ако не виждаш партньор в собственото си дете, да си взаимодействате така, че да му осигуриш най- доброто за неговото развитие, как ще видиш партньор в човека, който ти е конкурент в професията. Не мога да разбера тази нравствена позиция. Това ни връща в Средновековието. Трябва да се изисква от детето правилата да се спазват, но това може да стане само когато ти има доверие. То трябва да знае например, че до определена възраст няма право да влиза в някои социални мрежи. Преди няколко дни бях на обучение в едно пловдивско училище и се оказа, че всички шестокласници имат профили в социална мрежа още от 8-годишни. Щом една медия не може да осигури спазването на нейните правила, то какво остава за другите. Миналата година имаше случай на второкласник, който се представяше за 98-годишен в мрежата. Така че родителите може да използват доста дискретни методи, а не да забраняваме, тропайки по масата.
- Кои са най-големите опасности пред съвременните деца?
- Късането на връзката със семейството. Все пак колкото и да са информирани, да са на „ти“ с новите технологии, те са си деца. Социалният им опит е малък. Нямат възможност понякога да се защитят и на улицата от различни посегателства. Ние като родители не правим нищо, за да ги предпазим от това, което им се случва в образователната система. Тук съм съгласен със становището, изразено от Българската православна църква, че ние насилствено институционализираме децата си, като ги караме задължително да ходят на детска градина от определена възраст. За толкова години имам наблюдението, че понякога децата, които не са ходили на детска градина, имат по-добри резултати, стига семейството да е положило достатъчно усилия. Но пък тези, които посещават детски заведения, са по-социално грамотни. В никакъв случай обаче посещаването на детска градина няма да реши проблема с интеграцията на ромските деца, както смятат някои. Още повече че самата Конвенция за правата на детето определя семейството като най-отговорен фактор за неговото развитие. Държавата трябва да създаде условия в семейството да може да изпълни тази своя функция. В новата стратегия добре е казано, че най-големите опасности пред днешните деца са лошото благосъстояние на огромна част от тях. Не може 38% от децата ни да растат в условията на бедност в 21-ви век.

- Имаше ли нужда от такъв документ, според някои за първи път се поставя акцент върху самотата на детето като проблем?
- Документът е необходим и бих казал, че надгражда този, който изтича на 31 март.
- Но има ли нужда от редакция?
- Да, има нужда от огромна редакция. Доста е тежък като обем, има някои неща, които трябва да бъдат написани по друг начин. Въпросът е, че се получи обсъждане, защото много тихо мина анализът за изпълнението на предишната стратегия. Ако трябва да бъдем честни, 90% от нея не е изпълнена. Освен деинституционализацията, не виждам какво друго бе свършено. Така че в новия документ трябва да бъде посочено точно какви показатели трябва да бъдат постигнати в даден период.

- От какво все пак има нужда детето на 21-ви век?
- От това да стане център на всички държавни политики. От това зависи дори сигурността на държавата. Общество от неграмотни хора няма съпротивителни сили. Разходете се из кварталите, дали ще видите достатъчно площадки, на които децата могат да играят. Също така трябва да се обърне внимание на организацията на висшето образование, за да не се налага майките да търсят перспектива на децата си навън.


Визитка:

Роден е през 1958 г.

Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”

Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки

Член е на редица професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация по фамилна терапия, постоянен комитет по психология на кризите и бедствията към Европейската федерация на психологическите асоциации

Председател на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-рото НС

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Н. Пр. Урсула Хофтер Дзуколи: Нашата мисия е да помагаме на най-нуждаещите се

Усилията на международните организации трябва да са насочени в превенцията на миграцията и осигуряването на достоен живот в страните от Африка и Близкия изто, коментира посланикът на Малтийския орден в България