У нас е практика да се пускат клипове с издевателства над учители, казва в интервю за "Монитор" психологът

- Г-н Монов, 17-годишно момче загина след опит за опасно селфи на строеж в Приморско. Защо тази мода продължава, въпреки че вече имаме няколко смъртни случая?

- Първо искам да изразя съболезнования на семейството. Светла му памет на момчето. Казвам го не от любезност и куртоазия, а като човек, който е преживял загубата на дете. Повече от 100 години психологията определя тази възраст, която аз предпочитам да наричам юношество, като най-рисковата. Още повече че се промени коренно социалната ситуация, в която растат съвременните юноши. Неслучайно ги наричам дигитални деца. Те живеят от раждането си повече в дигиталния, отколкото в реалния свят. Причината е, че виртуалното пространство им дава още по-големи възможности за себедоказване, граничещо понякога дори с безразсъдство. Подрастващите познават малко този реален свят и опасностите, които той крие. За тях едно ефектно селфи носи по-голямо удовлетворение и повишава много повече социалния им статус, отколкото реалните постижения в училище, в спорта или в изкуствата. Не е нормално обаче ние, възрастните, да не предприемаме някакви ефективни мерки, за да ограничим точно тези опасности, които заплашват живота на нашите деца. Сега сигурно местната управа ще обезопаси мястото на трагичния инцидент, както и други критични точки. Имам предвид най-вече обекти на железопътната инфраструктура, където имаше такива случаи и деца загубиха живота си. Въпросът е защо трябва да чакаме и да вземаме мерки в това отношение впоследствие.

- Не трябва ли обаче самите ние и децата ни да осъзнаят, че не си струва заради няколко лайка в социалните мрежи да рискуваме живота си?

- Съгласен съм. Но когато си част от дигитална ера, имаш друга нагласа. Понякога това е детско увлечение, каприз, който може да отмине. Докато за дигиталните деца това пространство е по-важно от реалния свят. Те не правят разлика между двете. В момента съм на почивка на морето и наблюдавам юношите, които влизат дори в морето с телефоните си. По наблюденията ми хората от бившия Източен блок сме по-зависими в това отношение. Ако наблюдавате германски или особено скандинавски деца, ще видите, че те имат други навици за ползване на тези устройства.

- Как си го обяснявате?

- Виждам разликата. Просто децата от Западна Европа се обучават по различен начин в училище. При нас е практика да се пускат в социалните мрежи клипове с издевателства над учители или пък как играят танци в час. Това означава, че ние сме позволили на учениците да се държат по този начин. Не говоря за това, че най-редовно студенти записват лекции на свои преподаватели и ги пускат в мрежата, като обезценяват един високоинтелектуален труд. Едно от нещата, които можем да направим, е да приведем образователната ни система като метод на обучение, като правила към западния модел. Ние правим все по-трудна материята, която усвояват нашите деца. Не ги учим на най-елементарни умения да ползват безопасно тези малки, но много мощни устройства за владеене на целия свят.

- Каква празнина запълваме със социалните мрежи?

- Не бих казал, че запълваме някаква празнина. Не сме създали още механизми просто да контролираме една реалност.

- Защо не ни е интересно да живеем реално?

- Тук трябва да разграничим нещата при младежите от възрастните. За юношите дигиталното е реалният свят. Те живеят в него пълноценно и там се чувстват добре. За тях това е начинът не само да изявяват себе си в този момент от живота си, но и да проектират бъдещето си, да изграждат взаимоотношения. Ако някой компенсира някаква липса, това са възрастните. Но това е друг въпрос. Аз много пъти съм изтъквал, че ако една девойка от „Обеля“ не влиза 30 минути в интернет, с нищо не е застрашено глобалното развитие на човечеството. През това време, вместо да тегли бърз кредит, за да си купи последен модел телефон, може да инвестира тези пари в нещо друго, за да се развива като личност. Другата насока, в която трябва да работим, за да предпазим децата си, е да разберем, че тяхната сигурност е много по-важна, отколкото да изтекат ЕГН-тата на някои хора. Какво по-важно за националната сигурност от живота и здравето на децата ни. Също така местната власт трябва да предприеме мерки по обезопасяването на подобни опасни обекти като този, на който загина 17-годишното момче в Приморско.

- На дневен ред обаче излиза и въпросът за родителския контрол. В случая момчето е било на почивка само, а преди няколко дни 10-годишно дете беше затиснато от гума на външна фитнес площадка, като е било оставено без надзор там.

- 17-годишното момче може да е без придружител, но пък инцидентът е станал след 22 часа. Но не ми се иска да обвиняваме някого точно сега. Що се отнася за 10-годишното дете, съм съгласен, че трябва да има контрол, защото това е разписано ясно и в закона. Тук не трябва да има никакви компромиси. Нужни са строги санкции.

- Къде е границата - как родителят да направи така, че, от една страна, детето му да е самостоятелно, но, от друга - да има контрол?

- Всичко зависи от самия родител. Много е лесно да кажеш, че искаш да изградиш детето си като самостоятелна личност и на 10 години да го пуснеш само в големия град. Не мисля, че това е добър подход. Това отново е вид наша защита заради неспособността ни да бъдем добри родители. Няма нищо лошо в това периодично детето ви да звънне, за да каже къде е и с кого е, да ви потърси като съветник. Има моменти, в които трябва да се научим да му отказваме някои неща. Няма да станете по-добър родител, ако позволявате всичко. Децата трябва да знаят задълженията си, характерни за всяка възраст, и ако не спазват някои правила, да са наясно, че ще им се забрани нещо друго. Така самите те ще бъдат по-успешни родители в бъдеще. Правилата трябва да се спазват. Колкото по-бързо осъзнаем това, толкова по-безопасно ще живеем.

- Превръща ли се в болестно състояние обаче манията по социалните мрежи?

- Не бих казал. Случаите на интернет зависимост са рядко срещани. За децата ни, както казах, това е естествена среда на развитие. По-скоро може да се превърне в такова за някои възрастни, които се опитват да компенсират неудачите си. Ако обаче видите някои притеснителни симптоми при децата, трябва да се търси специализирана помощ. Друг е въпросът доколко има подготвени специалисти. Вече може да видите деца в количка с телефон в ръце. Мисля си, че ние, родителите, не сме загубили инстинкта си и когато видим нещо нередно, според мен можем да предложим алтернатива на детето си. Сега обществото се концентрира върху случая със 17-годишното момче, но скоро може да го забравим. Дано този път да си вземем поука.


Визитка:

Роден е през 1958 г.

Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”

Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки

Член е на редица професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация по фамилна терапия, Постоянен комитет по психология на кризите и бедствията към Европейската федерация на психологическите асоциации

Председател е на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-рото НС

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини