Христо Алексиев рисува душата на театъра и джаза
4

Христо Алексиев рисува душата на театъра и джаза

Художникът, който от 30 години е гражданин на Виена, подреди юбилейна изложба в София

Художникът Христо Алексиев е един от малцината много интересни хора, които можете да срещнете, докато е в България, защото от близо 3 десетилетия той поделя времето си между Виена и София. Интересен го правят и гените, които е наследил, и познанията, попити в държавите, в които е пребивавал, и „закалката“ му сред най-големите имена в артистичния живот на България.

А юбилейната му изложба на „Шипка“ 6, представяща плода на почти 50-годишно творчество – театрални и филмови плакати, портрети на любими актьори, джаз икони и рокзвезди, илюстрации и дизайн на книги, шаржове, карикатури, приложна графика – е едно от задължителните културни събития, които трябва да посетите тази есен до 4 октомври. „Нарекох юбилейната си ретроспективна изложба „Откровение“. Всеки живот започва с благословия от Създателя. Убеден съм, че, вдъхвайки живот, Бог определя и пътя, по който той ще се реализира. Аз имах късмета да наследя моите прадеди, майсторски багрили тъкани, прежди, шаяци и гайтани. Изминалото време е преживяно време. В творчеството ми то остави ярка цветна следа“, споделя Христо Алексиев.

Срещата с големия художник

Асен Старейшински му отваря вратите

към изкуството на плаката. „Благодарение на него започнах свободно да боравя с формата, определяна от идеята. Поставих си за задача стилът ми да става все по-категоричен и естетически изискан. Светъл спомен за мен са думите на Асен Старейшински на откриването на първата ми изложба с плакати и портрети на големи българи: „Като гледам портретите на нашите духовни бащи в изложбата на Христо, изпитвам чувството, че са рисувани от човек, който ги познава, че сякаш вчера и аз съм ги срещал“, връща лентата той.

През 1986 г. Алексиев става плакатист на Учебния театър на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Там за първи път се докосва до вселената театър. Работи с режисьорите Снежина Танковска и Енчо Халачев, сценографите Стефан Попов и Миглена Казаска, композитора Румен Цонев. Пред него и днес изплува светлият образ на големия режисьор Гриша Островски и ласкавото му откровение за плаката, резултат от съвместната им работа за студентската постановка „Честна мускетарска“ от Валери Петров: „Дълбоко съм привързан към теб и всичко, което правиш. Обичам твоята непосредственост и деликатност, ненатрапчивата ти артистичност“, казва му Островски. По-късно Алексиев свързва името си с Военния театър. Пред очите му израстват интересни актьори, сред които е и Деян Донков. Той създава толкова силни, импулсивни и неистови роли, че му излиза името Халата, разкрива Христо. Ярки са и спомените му от Йосиф Сърчаджиев: „Неговият начин на игра беше „до последен дъх“. Колкото и пъти да се повтаряше една сцена, той я играеше различно. И се ядосваше, когато другите актьори се опитваха да манкират“, разказва художникът. За всяка своя премиера той си има ритуал: отпечатва малки пощенски картички с изображението на плаката за спектакъла и ги пуска да пътуват до виенския му адрес, след като на гърба са се подписали всички участващи актьори и режисьорът. А понякога – и драматургът. Алексиев боготвори Иван Радоев, с когото си сътрудничи, когато театър „Българска армия“ поставя пиесата му „Чудо“. „По моите критерии Иван Радоев се доближава до Радичков. Само че притчите и сагите, които разказваше, бяха по-градски“, връща се в спомените си плакатистът.

В последните години той създава проекти най-вече за Сатиричния театър, на прибежки между адреса си във Виена и ул. „Раковски“ в София. Негови са плакатите за култовия спектакъл „Името“, „Bella Donna”, „Рейс“... „Направих някои интересни рисувани плакати. Но у нас рисуваният плакат като че ли няма вече място. Компютърните изображения го изместиха. А и под влияние на холивудските реклами актьорите искат да са колкото се може по-красиви на снимките на плаката. Изпадал съм в ситуации да не се харесват. Тогава питам:

„Ти в роля ли си, или в модно списание?!“

Плакатът с виц, който беше и продължава да е моя страст, който синтезира цяла вселена и може да спре минувача, се оказва ненужен. Българският минувач не иска да мисли, компютърът го научи да е ленив“, коментира графикът. Той е рисувал и филмови плакати за почти всички родни кинорежисьори: Иван Андонов, Людмил Стайков, Никола Корабов, Иван Ничев, Веселин Бранев, Джеки Стоев, Иван Добчев, Иванка Гръбчева. А за плаката за руския филм „Отвличането на коня“ (1981) дори получава Втора награда от Калифорнийския Музей за наука и индустрия и Трета награда „Оскар“ на X юбилеен конкурс за филмов плакат, организиран от списание Hollywood Reporter.

Христо Алексиев е автор на повече от 150 театрални и филмови плаката. Докато подготвя юбилейната си изложба обаче установява, че не си спомня всичките. Като отпечатъци притежава около стотина от тях. „Държа ги в огромни папки на тавана в софийски си дом зад пл. „Славейков“, защото навият ли се, после е трудно да бъдат изправени“, обяснява той.

Правейки плакати и програми за театър, у поливалентния творец закономерно се ражда идеята да рисува емблематични драматурзи: Жан Кокто, Самюъл Бекет, Йожен Йонеско... Оттам до портретите на наши и световни актьори, шаржовете на рокдинозаври като Боб Дилън, Мик Джагър, Ринго Стар и т.н. е само крачка. Но музиката на сърцето на Христо Алексиев е джазът. И той преди време увековечава неговите герои в изложбата „Джаз икони“. Тя е посветена на родената в Осло и починала едва на 30 певица от български произход Радка Тонев, която и до момента е смятана за най-великата норвежка джаз дива...

Пътят на самурая

Защо Христо Алексиев заминава за Австрия? „Омръзна ми да гледам моите плакати безобразно отпечатани. Случвало ми се е да мина по улицата и да видя залепен плакат, който ми напомня нещо... Дори не можех да позная собствените си произведения“, внася яснота той. Има и друга причина: в разцвета на кариерата му плакатите за театър и кино се оценяват на 100 лв., а за политическите („каквито ме насилваха да правя, но аз не правех“) дават контрактации по 5-600 лв. „Това не бяха моите теми, аз произхождам от семейство, което е преследвано от властта след 9 септември, защото баща ми е имал магазин за платове в София, бил е „частник“. Това сложи дамга на целия му живот. Винаги съм чувствал фалша на политиката. Не искам да кажа, че съм дисидент, но виждах как талантливите хора почти нямаха шанс да се развият“, казва той. Неговият случай обаче е от изключенията, за които се казва, че подчертават правилото: той печели конкурс за следване в Художествено-промишлената академия „Граф Строганов“ в Москва. „Явих се на конкурса в Художествената академия през лятото на шега, за да видя каква е обстановката на такива изпити. Твърдо бях решен есента да кандидатствам „Плакат“ и „Стенопис“ в НХА. А се оказа, че съм класиран на първо място за Москва. Когато попитах баща ми за съвет, той ми каза: „Ти решаваш. Но знай, че Съветският съюз не е това, което пише във в. „Работническо дело“... Като заминах, разбрах, че нивото е много високо и подготовката ми от Художествената гимназия не е достатъчна: наново започнах и се научих да рисувам със сериозен конструктивистичен подход. Да, имаше, разбира се, идеология. Но важното за мен беше да се дистанцирам от демагогията в политиката, да съумея да съхраня себе си и да взема максимума от преподавателите си“, признава Христо Алексиев.

Години след като се връща у нас, от СБХ му предлагат да направи изложба в Дом „Витгенщайн“ във Виена с портрети и плакати на личности от българската култура и изкуство. Стоимен Стоилов, който отдавна се е установил в австрийската столица, му обяснява за позицията Kuеnstler, с която може да остане там като свободен художник. Но препитанието, плащането на осигуровки си зависи от него. Българинът започва да приема поръчки за потрети, после го канят за илюстратор в светски и политически издания, годините се търкалят, той работи здраво и успехът постепенно идва. Днес Христо Алексиев има свой дом-ателие в сграда от Моцартово време недалеч от центъра на Виена. От прозореца му се вижда известната по цял свят фабрика за изгаряне на отпадъци, оформена от прочутия австрийски художник Хундертвасер …

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.