П разникът Рождество Христово е сред най-почитаните в християнския свят.
Празникът Рождество Христово е сред най-почитаните в християнския свят.
А трапезата, около която се събира семейството, има своето символично значение – тя е приготвена за нас в Царството Божие, където ни очаква духовно наслаждение в присъствието на Христос.
Неизменно на трапезата най-главно място заемат хлябът и виното – елементите, които съставляват светото причастие – тялото и кръвта Христови, които приемаме във вид на хляб и вино. Те са духовната храна, така нужна на човека, за да придобие безсмъртие и вечен живот.
Традиционната трапеза на Бъдни вечер
е постна, тъй като с нея завършва 40-дневният Рождественски пост. По стар български обичай ястията са нечетен брой – 5, 7, 9 и т.н. – пита, варено жито, ошав, фасул и т.н. Макар и постни, тези ястия са празнични и вкусни. На трапезата присъстват в натурален вид и традиционните плодове, които ражда земята ни – ябълки, круши, дюли, орехи, грозде, царевица. Всичко, което ражда земята, се предлага на Бога за благословение и се освещава с молитва, която традиционно се произнася от главата на семейството (най-възрастния мъж в къщата). По примера на Христос и Неговото крайно смирение коледната трапеза се постила на земята. Поднесените ястия се кадят с тамян, прочита се молитва, с която започва празничната вечеря. Към полунощ по традиция във всяка християнска къща влизат коледарите. По примера на пастирите те разнасят благата вест за Христовото раждане, пеят коледни песни и изричат благословии за дома и стопаните му.
В българската коледна традиция са залегнали
много символи
и обичаи с подчертан магически характер.
Бъдникът (дъбово или крушово дърво), което гори цяла нощ, се явява предмет на гадаене – ако гори буйно и пръска много искри, годината ще е плодородна и здрава. Чесънът на трапезата се смята, че премахва уроки, магии и болести. На прекадяването на трапезата също се гледало като на ритуал, който премахва злите духове. Хлябът, т.нар. боговица, се приготвял по необичаен начин – с т.нар. мълчана вода, като била украсявана с фигурки от тесто, символизиращи богатия урожай – с житни класове, слънце, птици, домашни животни и пр.
Празнуването започва на 24 и завършва на 26 декември.
На 24 декември е Малката Коледа (Бъдни вечер, първа кадена вечер). На 25 - Голяма Коледа, Божич, а на 26 е празникът на най-близките на Младенеца.
Според народното вярване божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа, но е съобщила за това на другия ден, както това се прави при всяка майка първескиня.
Най-хубав е този ден за децата
Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга – коледарка, или както й казваме сурвачка. На групи малките обикалят къщите, тропат по вратите и викат: Бог се роди, Коледо! Домакините ги даряват с кравайчета.
Православната църква на другия ден след Рождество Христово събира вярващите да възхвалят с благодарствени песни божията майка. Църквата подканя: "Дойдете да възпеем майката на Спасителя, която след раждането пак се оказа дева!
Именно затова събирането на вярващите на другия ден след Рождество се нарича
Събор на Пресвета Богородица
А в народната традиция на този ден продължава Коледа - хората си гостуват, подредили богати трапези, ядат и пият и се веселят.
Празникът Рождество Христово или Коледа винаги е очакван с нетърпение и радост. Изпълнен с богати обреди и символични действия, с хубави песни и благословии, с гадания за бъдещето, той е израз на вечната жажда на хората за здраве и щастие за плодородие и благоденствие.
Монитор
