С ветовна мощ демонстрираха зърнопроизводителите по време на годишния семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите в края на ноември в Пловдив.
Световна мощ демонстрираха зърнопроизводителите по време на годишния семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите в края на ноември в Пловдив.
В момента сме на 10 място в света по износ на пшеница, а експортът на културата за миналата година достигна 1 млрд. долара. Това представлява 25% от целия износ на страната, обяви с гордост Костадин Костадинов, по време на събитието, което събра над 400 души зърнари от различни краища на България.
Смутени
Демонстрацията на богатство и материална власт накуп смути минувачи и клиенти на кафенетата срещу Гранд хотел Пловдив, където се провеждаше семинарът. Цялото пространство беше запълнено с огромни и луксозни марки автомобили. „Какви са тези богаташи толкова много, питаха се хората и си правеха снимки на фона на колите.
Площи
Според данните, които изнесе министърът на земедлието Десислава Танева, площите, които са заявени за обработване на зърнено житни култури през 2019 г. са 19 млн. 316 хил. дка. С технически култури са 9 млн. 65 хил.дка. 2 млн.700 хил. дка са заявени като угари и малък процент с люцерна. Практически на зърнения сектор се пада близо 81 % от заявената за обработване земя в страната. Тъжна е съпоставката с градинарите, на които се падат едва 1% ниви, а 1,4 % са площите с етерично маслени култури и горе долу толкова са овошките и трайните насаждения. Така зърнопроизводството е тотално доминиращо в българското земеделие. От друга страна, то е и най- конкурентният сектор, а успехите му са по-добри от олимпийските постижения на българския спорт, заяви земеделската министърка.
Испания и Франция
В интерес на истината зад това богатство се крият реални цифри и легален пазарен бизнес, коментира Костадинов. Зърното е борсова стока и всичко може да бъде доказано, припомни той. Износът се осъществява от огромни мултинационални компании. Нашата пшеница се продава основно в Испания и Франция. От Франция отива в Северна Африка, страни, които са бивши колонии в Страната на Петела. Няма български търговци, които могат да играят на световния пазар.
Нови пазари
Количества пшеница са изкупувани и от Великобритания, но зависи от нуждите, не може да се говори непременно за трайно търсене, допълни Костадинов. Според него от миналата година имаме нови пазари в Азия. Това е Китай, като за поднебесната империя заминават огромни количества от нашата реколта. Заради войните губим територии като трайни клиенти като Сирия.
Хляб
Въпреки драматичната година по отношение на климата качеството на пшеницата е отлично, увери Костадинов. За жалост ние не можем да кажем какво пекарите слагат в насъщния, и дали това качество на зърно, което даваме, ще гарантира добър хляб. Самият той продава пшеницата си основно в България.
800 млн. лв. субсидии влизат
в сектора
Зад световно успешния бизнес на зърнопроизводителите обаче стои и значително субсидиране. Според министъра на земеделието Десислава Танева и директора на ДФЗ Земеделие васил Грудев 80% от парите за подмогане на земеделието влизат в сектора зърнопроизводство. При това като директни плащания, които са най- лесни за усвояване. Инвестиците в селското стопанство годишно варират между 1 млрд и 400 млн. лв и 1 млрд 900 млн. лв, като общо за периода от 2014г до 2018 са над 7 млрд лв. От тези за Програма за развитие на селските райони, където се кандидатства с проекти бюджетът е едва 500 млн. лв. Останалите са за директни плащания, които се поглъщат основно от зърнопроизводство. При груба сметка около 800 млн. лв влизат като субсидии по сметките на зърнопроизводителите.
Монитор
