Храмовете по целия свят са притегателна сила за милиони хора. Те пламенно разглеждат олтарите и разказват за красотата им, докато човешкото нехайство не превърне метафората в истина, а историята в пепел.

Осем века

катедралата Нотр Дам

се извисява гордо в сърцето на Париж, като постройката преживя дори сблъсъците през Френската революция. В понеделник, първият ден от Страстната седмица за католиците, пламъци превзеха Парижката Света Богородица. Християнският свят избухна в сълзи, Гърбушко осиротя, а мнозина туристи пропуснаха шанса да я видят в пълния й блясък. Ето и историята накратко. Построена е в периода 1163-1345 г. и една от първите катедрали в готически стил в центъра на френската столица. През втората половина на 16 век там се състояла сватбата на Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски. През XIX век между стените й Наполеон е коронован за император, а през 1970 г. е извършено опелото на генерал Шарл дьо Гол. Катедралата е известна още с органа си и със съвършената акустика. Там всяка неделя в 17,30 ч. се провеждат безплатни концерти, като Нотр Дам побира 9000 души. Парижката Света Богородица привлича около 13 милиона посетители годишно.

Катедралата разполага с три портала. Първият е на Света Ана, средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът не успял да направи средния, тъй като продал душата си на дявола, затова той бил направен от негов колега. Затова средният се различавал от останалите.

След дълъг брачен период пък Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Това отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.

Хълмът Ил дьо ла Сите, върху който е разположена Нотр Дам, някога е бил галско-римски град с името Лутеция. Смята се, че катедралата е построена върху останките на езически храм от това време, тъй като при разкопки през 1710 г. са открити останки от олтар със скулптури, посветени на римския бог Юпитер.

Виновник за популяризирането на храма е и френският писател Виктор Юго. Романът му „Парижката Света Богородица“ е публикуван през 1831 г., а сюжетът се развива по времето на Луи XI през Средновековието. В историята за гърбушкото Квазимодо и красивата циганка Есмералда се споменава и за пожар, какъвто до този момент не беше обгръщал Нотр Дам.

Припомняме, че на 15 април над 500 огнеборци се изправиха срещу пламъците, а един човек е тежко ранен. Шефът на пожарната в Париж Жан-Клод Гале обяви, че храмът е запазен в своята цялост и пожарникарите ще се борят за опазване на произведенията на изкуството. Огънят е тръгнал от скелето, монтирано около покрива на катедралата, където са се извършвали работи по реконструкцията. Част от огнеборците са били на лодки по Сена и са използвали вода от реката за гасенето на огъня. Веднага бе организиран фонд за възстановяването на катедралата. По време на пожара хиляди французи коленичат около сградата, за да се молят за спасението на катедралата. Свидетели разказват, че пели църковни песнопения. Влиятелни семейства отпускат милиони за възстановяването на храма. Така например милиардерът Франсоа Анри Пино, който е съпруг на актрисата Салма Хайек, дари 100 милиона евро за възстановяването на щетите по катедралата.Краля на валса Андре Рийо и екипът му пък са решили да дарят 700 тона стомана, използвани за изграждането на замъка Шьонбрун, за реставрирането на Парижката Света Богородица.

В същата вечер

джамията „Ал Акса“ в Ерусалим

също избухна в пламъци. Огънят беше изгасен веднага, като не е ясно кой е виновникът. Пораженията са нищожни. Джамията „Ал Акса“ е третият по святост храм за мюсюлманите след Мека и Медина. Според вярванията от там пророкът Мохамед се е възнесъл. В Корана се говори за „нощното пътуване и възнесението“, а по-късно се ражда ислямската легенда за пренасянето на Мохамед от Забранената джамия в Мека до джамията в Ерусалим, като бил пренесен от крилатото ездитно животно Бурак.

Само преди месец

историческата църква "Сен Сюлпис"

в Париж, която дава терен за снимки на филма "Шифърът на Леонардо" по едноименния роман на Дан Браун, също избухна в пламъци. Те са тръгнали по масивните врати на църквата и са обхванали разположените над тях стъклописи и близко стълбище. Пожарът обаче бързо е бил овладян и няма пострадали. Църквата "Сен Сюлпис" е построена през XVII век върху основи, датиращи от Средновековието. Тя е смятана за втората по големина катедрала в Париж след Нотр Дам.

У НАС

Стихията покоси Царските конюшни и покрития мост в Ловеч

В България за съжаление също имаме културни паметници, погълнати от безпощаден огън. Най-пресният пример за това са емблематичните Царски конюшни, разположени на ъгъла на булевардите „Княз Александър Дондуков" и „Васил Левски". Те бяха обхванати от пламъци в разгара на миналото лято, а мнозина заподозряха умишлен палеж предвид дъждовното време тогава. Но да върнем лентата назад, за да проследим в исторически аспект културната стойност на Царските конюшни.

Създадена още по времето на княз Александър Батенберг, службата в Царските конюшни е била отговорна – съвсем логично – за конете на царския дворец. В сградите се помещавали и сервизни работилници, в които се поправяли превозните средства. Там се съхранявали и седлата и украсата за гривите на чифтокопитните, които се използвали по празниците. По-късно, тъй като княз Фердинанд не обичал ездата и предпочитал да се придвижва с каляски и коли, към Царските конюшни се създава и автомобилна служба. Тази страст била споделена и от неговите синове, които впоследствие увеличили числото на колите в гаража.

До настъпването на комунизма

конюшните служели и като музей

В него са били изложени колите на царското семейство от Освобождението до 1944 г. Златна каляска от 18-и век в стил Луи ХVІ, файтонът на княз Александър Батенберг, каляска „Виктория" на Фердинанд с държавния герб, втора каляска „Виктория", която е специално за сватбата на цар Борис III и Йоана и много други експонати са се помещавали именно тук.

Любопитен факт е, че до 1986 г. Царските конюшни се водят за паметник на културата. Липсата на такъв статут бе изведен като един от основните проблеми след злополучния пожар миналата година. Това доведе и до настояване от страна както на Столичната община, така и на премиера сградите да бъдат обявени възможно най-бързо за културна ценност от национално значение. В началото на 2019 г. пък започна поставянето на временния покрив – стоманена конструкция, за която общината заплати 130 хил. лв.

Прочутият покрит мост над река Осъм в Ловеч също стана жертва на пожар

Тук инцидентът ни връща до далечната 1925 г., когато в нощта между 2 и 3 август дървената конструкция, дело на възрожденския архитект и строител Никола Фичев, по-известен като Кольо Фичето, е разрушена вследствие на разярил се огън. Причината, смята се и тук, е умишлен палеж, като извършителите са неизвестни и до днес. Според различни версии относно мотивите се смята, че виновниците са или местните, които се опасявали все повече за безопасността на конструкцията предвид лошото й състояние, или политически активисти.

Малко известен факт е, че изграждането на покрити мостове в Ловеч се появява като обичай близо 50 години преди Кольо Фичето да издигне своя. Смята се, че традицията е породена от уникалния градоустройствен план на града, чиято главна търговска улица се пресича от река Осъм. Покритият мост на Фичев се появява на картата на Ловеч през 1874 г., като средствата за това той взима от конака и чрез помощта на местните. Тази конструкция почивала на 5 каменни колони с няколко кухини, чиято цел била олекотяване на водния натиск при наводнения. Самият мост бил изцяло дървен, като долната му част била от дъбов материал, а горната – от букова дървесина, като покривът бил обкован с ламарина.

Само няколко месеца след като местните губят в пламъци своя архитектурен паметник, Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството обявява “конкурс за постройка на пътен мост с дюкени над река Осъм в град Ловеч”, а стойността на проекта възлиза на 5 милиона лева. Новият покрит мост е дело на архитекта Стефан Олеков.

Подпалването на прочутия мост на Кольо Фичето всъщност се случва само няколко месеца след като е взривен покривът на храма „Света Неделя“. Атентатът е смятан за най-големия терористичен акт в историята ни. Годината отново е 1925-а, а датата – 16 април, или Велики четвъртък. Атентатът е организиран от крайнолевите дейци на Военната организация на БКП, докато в това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. При взрива загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си.

През 19-и век и първите десетилетия на 20-и храмът се нарича и „Свети Крал“, тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II (1282 – 1321). Предполага се, че първоначалната църква е била построена през 10-и в. Десет столетия по-късно, след вече една реконструкция, покрай големите градоустройствени промени в центъра на столицата се взима решението да бъде укрепен околният терен и да се придаде по-представителен външен вид на храма. Проектирането е възложено през 1898 г. на архитект Никола Лазаров. След терористичния акт следват нови строителни дейности по храма, като църковното настоятелство възлага това на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен хороскоп за 20-26 юли

Овен 21 март – 20 април

Съботният ден ни носи преобразяване. Едно го мислите друго става, а и трето се задава. Един не спазва уговорката, а друг направо е забравил. Ще си проличи доколко държим един на друг. И независимо доколко ще продължи вечерния купон, приберете се навреме. Неделният ден носи опасност от раздвоение на съзнанието. Засилва се тенденцията към обсебване и психологическо въздействие.

„Цар Лъв“ e триумф на технологиите

118 минути набираш мускули на облегалките на стола в киното, за да откриеш нова история, свежа кръв в до болка познатата любима анимация от 1994 г. „Цар Лъв“ и излизаш от салона с мисълта „Аз ли не видях“.

Новата лента се казва „Ана“, в главната роля моделка, родена в Магадан

Люк Бесон прави римейк на „Никита”

Новата лента се казва „Ана“, в главната роля моделка, родена в Магадан

Великият Люк Бесон ще прави ремейк на филма си „Никита“. Новата лента ще е със заглавието „Ана“. Героинята този път е рускиня, а ролята е поверена на дългокраката топ моделка Саша Лус, родена в Магадан.