Храм-паметникът в Шипка е по-стар от „Свети Александър Невски“
4

Храм-паметникът в Шипка е по-стар от „Свети Александър Невски“

  • Събират 30 тона гилзи, от които отливат камбаните
  • В църквата се пазят костите на над 8000 войници, загинали в боевете през 1877 г

 

Всеки знае, че патриаршеската катедра „Свети Александър Невски“ е храм- паметник, посветен на загиналите в Освободителната Руско-турска война. Но преди нея, не по -малко красив и величествен храм по този повод е издигнат в село Шипка. Това храмът-паметник "Рождество Христово", известен още като Шипченския манастир.

Инициативният комитет за строителството на манастира

е създаден през 1880 г. По идея на Олга Скоблева - майката на генерал Михаил Скоблев, начело с княз Алексей Церетелиев, княз Евгений Лихтенберски и други. Те отправят апел за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи.

През 1881 г. е обявен конкурс за проект на манастира и от осем е избран този на архитект Антоний Томишко.

Жителите на село Шипка подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. по проекта на архитект Томишко, под ръководството на архитект Александър Померанцев и под контрола на архитект Смирнов. В стоежа участват майстори зидари и дърводелци от Русия, Италия и много местни майстори.

На 15 септември 1902 г.

храмът е осветен

от Старозагорския митрополит Методий. Манастирът е открит официално с прочувствена реч на 27 септември 1902 г. от граф Николай Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална делегация от Русия. Тя включва участвалите във войната генерали Михаил Драгомиров, Николай Столетов, Константин Чиляев, граф Михаил Толстой и други. Присъстват останалите живи български опълченци и множество българи от цялата страна. В приветственото слово, митрополит Методий нарича създаването на манастирския ансамбъл в с. Шипка "велико тържество, събитие от световно значение в живота на българския народ". Тогава е обявено решението на Светия Синод духовното обгрижване на манастира да бъде поверено на руски монаси.

Храмът е

кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди

Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53.35 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи 11 643 кг и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30 тона оръдейни гилзи, събрани в района на битките.

Дърворезбованият иконостас е от липово дърво, с позлатена дърворезба. Изработен е в днешна Украйна по проект на професор Померанцев. Иконите са дар от монасите на руския манастир "Свети Пантелеймон" в Света гора Атон.

Храмът е стенописван на два пъти – през 1902 г. от Георгий Месоедов и Антон Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на професор Николай Ростовцев.

Свети княз Борис І и Киевският княз Владимир, който налага християнството в Русия са зографисани в естествен ръст на двете колони – челно на олтара. Сцената, нарисувана на западната част на храма, е сражението на Свети Димитър Донски с татарите на Куликовското поле през 1380 г. Битката на Свети. Александър Невски срещу шведите през 1240 г. е изобразена над южния вход.

Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война . Криптата-гробница е декорирана със скулптурната фигура "Пиета", в 17 каменни саркофага в нея са положени тленните останки на загиналите.


Три пъти сменя собствеността си

До 1934 г. Шипченският манастир "Рождество Христово" е руска собственост. На 23 юли същата година обителта е предадена на българската държава от съветското правителство. През 1952 г. Руската църква потвърждава този акт на държавата и поверява Шипченската духовна обител на БПЦ. Но по време на комунистическото управление на България манастира пропада първо в ресора на Министерството на отбраната, а по-късно - към Министерството на културата. През 1967 г. се приема неговия специален статут на храм-паметник, за съвместно стопанисване от държавата и от БПЦ. С постановление на Министерския съвет номер 33 от 1970 г., манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка- Бузлуджа". В чест на 125-та годишнина на Освобождението на България са извършени ремонтно-възстановителни работи в Шипченският манастир. На 3 март 2003 г. по време на тържествата, обновената и освежена обител е посетена от президентите на Русия и България – Владимир Путин и Георги Първанов. На 27 декември 2004 г. Указ на Министерският съвет деактува Шипченския манастир като държавна собственост и той е предаден изцяло на БПЦ.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.