Хоум офис: разпределение по дни

Хоум офис: разпределение по дни

Как на един обикновен служител работата вкъщи много му се услади

Не е честно аз три пъти в рамките на 24 часа да си чистя колата от сняг, за да отида на работа, докато някои снимат снежната покривка от балконите си и пръскат остроумни разсъждения във Фейса. Хоум офис ли? Знам го аз този „хоум офис“! Кафе с палачинки и кроасан за закуска, после чай с мед, лимон и бисквитки против короната, хайде малко четене на новини в нета и я! - то стана време за обяд.

Така си мислеше Толбухин Спахийски, докато чистеше пред блока старото си Рено от сняг, а Цветкови от третия етаж пушеха безгрижно на терасата и снимаха с телефоните си. „Откъде имат пари тия бе – зачуди се Толбухин. - по цял ден пушат на балкона, а Цветкова пълни по две торби в супера. Със синьо сирене, с луканки!“.

Толбухин Спахийски не беше ял синьо сирене от 11 месеца и му личеше, защото стана крайно раздразнителен. Ето, тъкмо купи по 6 броя маски за многократна употреба за всеки член от семейството, и тия синковци от щаба рекоха, че не са задължителни. Нашият човек побесня. Как така не са задължителни? Ми аз що купих толкоз маски тогава! Така си помисли той и със зловещо изражение на лицето взе ножицата и наряза всички маски вкъщи на тънки лентички, а сетне наряза и лентичките, докато не заприличаха на люспи от фъстъци. Остави само три – по една за жената и децата.

Старото Рено запали със сърдито грухтене и откъсна Толбухин от мислите му. На работа обаче го чакаше приятна изненада – началството обяви хоум офис за две седмици! Толбухин светна от щастие и в края на работния ден купи синьо сирене за 40 лева, за пред компютъра, защото той обича да си хапва докато работи. Взе си още вино, защото от дядо си знаеше, че сиренце без винце не бива.

Ден първи. Толбухин стана рано, избръсна се чевръсто, сгълчи децата да мълчат, забрани им да усилват звука на анимацията с пискливата гъба с квадратни гащи, и седна да работи. Труди се дистанционно до обяд, когато гавръкна една чаша вино, почина час и пак поработи до следобед. После изчисти банята и забрани на децата да ходят до тоалетна, за да се запази дъха на лимонов препарат за плочки, докато се върне жената.

Ден втори. Толбухин малко се поуспа, какво сега – нали няма началник на главата? Закуси обилно, после работи половин час и спря, за да провери по новините дали още някой не е умрял от коронавируса. Дойде време за обяд и тъкмо да седне да поработи, жена му поръча по вайбъра да купи риба. Много помагала за коронавируса, щото била пълна с цинк. Да, ама в кварталния имаше само замразена и нашият човек утрепа цял ден, докато я купи тази риба.

Ден трети. Жената прати децата при тъщата и къщата стана тиха като санаториум. На Толбухин тази работа му се услади и спа до обяд. Пи кафенце, хапна бисквитка и включи компютъра. Реши, че без да е обядвал, ще мисли само за храна, а това пречи на работата. Хапна супа топчета и от пилето с картофи от снощи. Доспа му се и пи кафе. Обаче сърцето му се разхлопа и Толбухин си сипа една малка ракийка, за да свали кръвното. Цял следобед чете здравни сайтове – как да се опазим от инфаркт. Привечер влезе в сайта на службата, за да види кой от колегите е работил и да го видят и него, че работи.

Ден четвърти. До обяд било хубаво да се спи, но на Толбухин му омръзна от студена храна и си поръча една голяма и една малка пица по телефона. След като хапна, гледа „Пингвините от Мадаскар“ и се смя като малко дете. Влезе в сайта на службата, а после хм... човещинка, гледа малко клипчета за възрастни. Съобрази, че трябва да изчисти хистърито на компютъра, за да не разбере жената, че е гледал. Обаче се улиса малко и си свали приложение за онлайн игра на покер. Загуби 30 долара и изтри приложението.

Ден пети. Ден на майстора! Толбухин стана малко по-рано, влезе в сайта на службата и остана онлайн. „Администратора да вижда, че съм тук“, помисли си той и се позасмя. Отиде до супера – били пуснали белина, а баш сега е 10,30 ч. и бабичките са се изнесли. В супера утрепа 120 лева за храна, че при тия опашки пред магазините е добре човек да си напазарува за 2-3 дни. Сипа и малко бензин в Реното – тази евтиния не е за изпускане. Прибра се, дезинфекцира и седна да гледа новините от националния щаб за коронавируса. Много печен този генерал, помисли си Толбухин. Вдигна малката си чешка биричка срещу телевизора и рече на глас: Наздраве, господин генерал! Стана му едно леко на душата, но шумът на асансьора го отрезви – сигурно е жената. Скри бутилката от биричката на терасата и отиде да извади прането от пералнята – от сутринта беше там. Хубаво е, мъжествено е жена ти да те завари, че простираш.

Остана онлайн в сайта на службата цяла нощ...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.