Преди повече от век американците направиха автомобила търсена и необходима стока, използвана от човека, който според науката е единственото мислещо създание на Земята.


Гледайки какво става по родните пътища обаче, явно науката нещо бърка и то много. Оказва се, че нашенецът като седне зад волана си, изключва мозъка и се превръща в първосигнално същество, имащо една-единствена цел – да стигне по-бързо с цената на всичко.
Много пъти сме се питали – защо умствено здрави хора си позволяват да карат като луди по мокри, заснежени, хлъзгави пътища или в мъгла, където почти нищо не се вижда. Според някои психолози една от причините е комплексът „мама”. В психологията на българското семейство е да втълпява на децата си от малки, че те не само са най-красиви, най-умни и едва ли не почти всичко могат, но и естествено, всичко им е позволено. Учат ги и да не им пука, да не съобразяват с останалите будали, които спазват правилата.
И същите тези дечица дори като пораснат не осъзнават, че има разлика между комплиментите на мама, тате, гаджето и всички околни ласкатели и действителността. Качват се в колата, няма значение дали е нова и скъпа, или купена за втора ръка 15-20-годишна бричка, и си мислят, че са царете на пътя. Но често именно маниаците на високите скорости стигат най-бързо до болницата, а за нещастие нерядко и до вечния си дом. Така стремежът да се спестят минути и да се покажем колко сме велики струва прекалено скъпо.
Толкова ли е трудно като видим, че пътят е мокър или видимостта е лоша, да караме по-бавно и да пуснем светлините за мъгла? Така ще намалим поне донякъде рисковете, защото на пътя са не само мислещите, а има и други - комплексарите, които смятат, че физическите закони са само редове в учебниците. Според тях колата може да спре почти веднага и при най-високата скорост. Дори смачканите от катастрофи автомобили, които преди време бяха поставени като предупреждение да се внимава на пътя, не впечатляват вечно бързащите шофьори. „Моята е по-голяма и яка от тая, дето е станала на баница” - си казва джигитът зад волана и продължава както си знае.
Стана дума за комплексарщината, но все пак, колкото и да вярваме във възможностите си на безгрешни шофьори, е добре да се сетим, че безразсъдността ни ще натъжи близките ни, ако с нас се случи нещо на пътя.
В края на краищата обаче наивно е да се надяваме само на съвестта на комплексарите зад волана. В други страни са разбрали, че контролът и санкциите най-бързо могат да сложат на място всеки самозабравил се на пътя. Преди няколко години в съседна Гърция забраниха ползването на джиесем в колата дори с хендсфри. И в първите няколко седмици сума нашенци усетиха строгостта на закона. Сваляха ги от возилата и ги вкарваха в ареста. Хората от консулството ни в Солун се бяха видели в чудо как да измъкват от кауша любителите да говорят по телефона, докато карат.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Чадър за плаж, за бизнес и за борч

Заразата, дошла от далечните източни земи, ни донесе извънредно положение, но и доста надежди. Не само за оздравяване и по-скорошна победа над вируса, а и за спасение за икономиката и за оправяне на немалко други неща.

Ген. Мутафчийски – Гласът на разума

„Той е правилният човек на правилното място”, каза преди време за него зам.-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов.Думи, които могат да потвърдят всички, които работят и контактуват по служба с генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинска академия и председател на Националния оперативен щаб за коронавируса.

Проф. Михаил Константинов: Масово побъркване

Ще започна с фактите, а ще гледам с тях и да завърша. У нас за пореден път се сбориха президент и управляващо мнозинство, но това е силно бял кахър на фона на всичко останало. Примерно на факта, че снегът още е малко и вода може и да няма. А и посевите могат да измръзнат, което ще ни докара комбинация от жажда и глад. Напоследък обаче Господ даде и малко сняг. Та дано продължи да вали. Поне още две седмици, ако може, че иначе ще трябва да захлопваме кепенците.