Хлябът ни по-скъп от германския и испанския (ТЕМАТА)

В Австрия плащат най-много за бял и пълнозърнест самун

Хлябът ни по-скъп от германския и испанския (ТЕМАТА)

  • Броим по 24 лева за килограм безглутенов, немският струва малко над 10 лв.
  • Земеделското министерство подкрепи идеята за 9% ДДС за агростоки и услуги

Килограм хляб в България излиза по-скъпо, отколкото в Испания и Германия. Нашенският бял самун струва с 10 на сто повече, отколкото в Испания, а цената на безглутеновия в Германия е малко над 10 лв., или повече два пъти по-евтино, отколкото у нас.

Според справка на Монитор“ в каталозите с оферти на големите търговски вериги в 7 страни - членки на Европейския съюз, публикувани в мрежата, докато

белият хляб в България се търгува за 2.40 лв/кг, в Испания броят близо 30 стотинки по -малко.

Бърза сметка пък разкрива, че с минималното месечно работно възнаграждение от 650 лв. нашенците могат да си закупят 270 кг от продукта. В същото време обаче испанците имат възможност да си позволят

близо пет пъти по-голямо количество бял хляб със заплата от близо 3000 лв.

Със своето минимално възнаграждение в размер на 623 евро или малко над 1220 лв., в Словакия пък могат да се закупят около сто килограма по-малко от българите.

Изненадващата разлика в покупателната способност на нашенците и словаците се дължи на високата цена на продукта в Словакия – 7.28 лв. за килограм, докато у нас се търгува за около 5 лева по-малко.

Междувременно в Австрия цената на насъщния надхвърля 10 лева, позволявайки на австрийците да си закупят 282 килограма хляб с месечна минимална заплата от почти 3000 лв. Оказва се, че най-голямо количество могат да си закупят в Чехия – 329 килограма при цена от 3.54 лв./кг.

В подкатегорията на пълнозърнестите изделия цените се движат в почти същия диапазон. От разгледаните страни, сред които Австрия, Чехия, Словакия, Испания, Германия и Гърция

България предлага най-ниска цена за килограм пълнозърнесто печиво -2,32 лв./кг.

Макар белият хляб да е с 10 на сто по-евтин в Испания, отколкото у нас, се оказва, че нашенци купуват многозърнестите хлебни изделия на двойно по-ниски цени от испанците. И в тази категория на печивата най-висока цена поддържа Австрия, където еднокилограмов самун излиза малко над 9 лв. В Гърция хлябът поддържа 6.22 лв./кг, а в Чехия се търгува за 6.60 лв./кг. Изненади се появяват при цените на предпочитания от любителите на здравословното хранене и диетите - като хляб.

Така страната ни заема второ място в челната тройка по най-висока цена на безглутеновия продукт – близо 24 лв. за килограм. Първенец в класацията пък е Гърция, където на потребителите им се налага да заплащат почти 29 лева за килограм. В Австрия, Испания и Словакия поддържат почти идентични цени на продукцията, въпреки разликите в минималното си възнаграждение – от 17.60 до 18.70 лв./кг.

Най-ниска е неговата цена в Германия – малко над 10 лв. или два пъти по-малко от тези у нас.

Цените на насъщния у нас се повишаваха периодично през последните месеци, достигайки до 0.10–0.20 лв. ръст през септември. Браншовици обясняват поскъпването на продукта основно с повишаването на цените на електроенергията за бизнеса.

„За една година цената на природния газ се увеличи със 150%, от 1 октомври очакваме още 25-30% скок. Електроенергията за бизнеса се повиши с 200%, а тази на транспорта с 35%“, коментира председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. Тя припомни, че

цената на пшеницата също расте, защото е борсова и не се влияе само от вътрешното потребление

На фона на поскъпването на хлебните изделия представители на сектора излязоха с предложение ДДС ставката да бъде намалена от 20 на 9%.

Междувременно Министерството на земеделието и браншовици се обединиха около идеята ставката за земеделския сектор да бъде намалена от 20 на 9%.

По време на официалното откриване на международното хранително изложение "Месомания“, „Светът на млякото“, „Булпек“, „Интерфуд енд дринк“ и Салон на виното в "Интер Експо Център" служебният министър на земеделието проф. Христо Бозуков изрази своята подкрепа към предложението на бизнеса. Според него подобна промяна би оказала сериозна подкрепа и на потребителите, и на самите производители, особено в условия на пандемия.

„Деветте процента се оказаха печеливша формула. Това е силна антиинфлационна мярка, която би могла да изсветли изцяло икономиката на държавата“, констатира Кукушева, като допълни, че вътрешната инфлация вече е 20%, а не обявените официално от 3-4%.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.