Влизането в елитни гимназии след седми клас се оказва по-скъпо, отколкото да станеш студент първокурсник в България. Това показва проучване на „Монитор“.

За девет месеца подготовка през учебната година родителите, които не вярват, че обучението в обикновеното общинско училище е достатъчно, и решат да натоварят чедото си с допълнителни часове я в школи, я при частни учители, ръсят стотици левове наляво и надясно. В доста от случаите сумата може да мине 1000, 1500 лева. За благото на детето.

Ако приемем, че един частен урок по български език и литература средно е 25 лева за 90-минутно занятие, защото ако е по-кратко, е изобщо неефективно, провеждан веднъж седмично, прави 100 лева на месец. За девет месеца стават 900 лева. С математиката е същото. Цените в частните школи са фиксирани – за месец, за три месеца, целогодишно. Там сумите също са трицифрени.

Ако пък приемем, че амбициозните родители решат, че едно допълнително занимание в седмицата е малко, и заставят седмокласника си да се бъхти още два или три пъти, сумата вече става космическа. И като знаем финансовите възможности на средностатистическия българин, лесно е да си направим извод, че родителите или лишават себе си от много неща, или пък теглят заеми. Лично аз познавам доста такива. Познавам и такива, чиито деца тръгват на частни уроци и посещават частни школи още от втори клас.

„Моят ходи по всичко на частни уроци, само по физкултура и музика не ходи“, беше споделила моя позната, чийто син беше шестокласник. За съжаление познавам и родители, чиито деца са перфектни в училище и се справят отлично с учебния материал и с тестовете, но също ходят на допълнителни уроци. Що бе, хора, питам. Ами щото всички ходят, отговарят те.

Което, разбира се, не е вярно. Макар и малко, но има и такива родители, които вярват в децата си.

В крайна сметка излиза, че в повечето от българските семейства в месечния бюджет има и перо „частни уроци“.

Невинаги е било така. Преди години нямаше подобен бум на частните школи и уроци в седми клас. Тогава родителите на зрелостниците трепереха като как децата им ще влязат в мечтания университет. Тогава абитуриентите се трепеха по частни уроци и школи, за да издържат приемните изпити и гордо да се пъчат, че са студенти.

Защо стигнахме дотук? Защото образователната ни система го позволи. Не са виновни нито родителите, нито учителите, нито децата. Докато правим реформи в образованието на парче, докато съдържанието в учебниците и програмите драстично се разминава с изискванията на националното външно оценяване. В крайна сметка - докато цари подобен хаос, ще има и частни уроци, и частни школи, и онлайн курсове.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ехото от един пробив

Едва ли е случайно съвпадение, че дни след теча в НАП, водещите туроператорски фирми се обявиха срещу въвеждането от 1 октомври на Наредба 18. Тя трябва да свърже техните касови апарати с агенцията. Веднага ще отбележим - свързването трябваше отдавна да се случи. Най-малко поради две причини: Първата е, че държавата губи милиарди от сивия сектор в туристическия бизнес. Според експерти, той достига 70%. Втората е свързана с националната сигурност.

Руска рулетка с резервация в нета

Резервирането на квартири и хотелски стаи по интернет в цял свят е нещо съвсем нормално и рутинно. Все пак ХХI век е времето на IT технологиите и дистанционните връзки, чрез които без да ставаш от стола си можеш да обиколиш цялото земно кълбо. Че в добавка да прескочиш и до Луната или до Марс.

Кой и как умее да лети

„...и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора!“ Това написа великият Валери Петров и придаде на летенето красивата метафоричност на великолепната поезия. Уви, в живота има твърде много бруталност, глупост, буквалистика и безхаберие, от което поезията само частично ни спасява.