Влизането в елитни гимназии след седми клас се оказва по-скъпо, отколкото да станеш студент първокурсник в България. Това показва проучване на „Монитор“.

За девет месеца подготовка през учебната година родителите, които не вярват, че обучението в обикновеното общинско училище е достатъчно, и решат да натоварят чедото си с допълнителни часове я в школи, я при частни учители, ръсят стотици левове наляво и надясно. В доста от случаите сумата може да мине 1000, 1500 лева. За благото на детето.

Ако приемем, че един частен урок по български език и литература средно е 25 лева за 90-минутно занятие, защото ако е по-кратко, е изобщо неефективно, провеждан веднъж седмично, прави 100 лева на месец. За девет месеца стават 900 лева. С математиката е същото. Цените в частните школи са фиксирани – за месец, за три месеца, целогодишно. Там сумите също са трицифрени.

Ако пък приемем, че амбициозните родители решат, че едно допълнително занимание в седмицата е малко, и заставят седмокласника си да се бъхти още два или три пъти, сумата вече става космическа. И като знаем финансовите възможности на средностатистическия българин, лесно е да си направим извод, че родителите или лишават себе си от много неща, или пък теглят заеми. Лично аз познавам доста такива. Познавам и такива, чиито деца тръгват на частни уроци и посещават частни школи още от втори клас.

„Моят ходи по всичко на частни уроци, само по физкултура и музика не ходи“, беше споделила моя позната, чийто син беше шестокласник. За съжаление познавам и родители, чиито деца са перфектни в училище и се справят отлично с учебния материал и с тестовете, но също ходят на допълнителни уроци. Що бе, хора, питам. Ами щото всички ходят, отговарят те.

Което, разбира се, не е вярно. Макар и малко, но има и такива родители, които вярват в децата си.

В крайна сметка излиза, че в повечето от българските семейства в месечния бюджет има и перо „частни уроци“.

Невинаги е било така. Преди години нямаше подобен бум на частните школи и уроци в седми клас. Тогава родителите на зрелостниците трепереха като как децата им ще влязат в мечтания университет. Тогава абитуриентите се трепеха по частни уроци и школи, за да издържат приемните изпити и гордо да се пъчат, че са студенти.

Защо стигнахме дотук? Защото образователната ни система го позволи. Не са виновни нито родителите, нито учителите, нито децата. Докато правим реформи в образованието на парче, докато съдържанието в учебниците и програмите драстично се разминава с изискванията на националното външно оценяване. В крайна сметка - докато цари подобен хаос, ще има и частни уроци, и частни школи, и онлайн курсове.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Дялкаме“ авторското право с каменни инструменти

Не обичаме да плащаме за нещо, което не можем да пипнем. Авторското право у нас все още е тема, на която се гледа като на ядрена физика от средностатистическия българин. Ако някой ни открадне колата, за драмата ни ще чуе и глухият цар. За това, че ежедневно се развличаме с филми, изтеглени от Zamunda, Pirate Bay и т.н. обаче не пищим толкова. Дори леко се ядосваме, в случай, че желаното от нас заглавие не се качи веднага в торент сайтовете и ни се наложи да изчакаме преди да си го откраднем.

Хипократ не е за очерняне

Очевидно е, че лекарите, отнесли се бездушно с починалото впоследствие тригодишно дете и неговите родители, не са достойни за Хипократовата клетва.

Всички говорят за него, никой не го е виждал

Всички говорят за него, никой не го е виждал. Що е то? Отговорът е фалшив болничен лист. Тази гатанка е изключително подходяща сега, когато едва ли има обществена личност в държавата, която да не се е изказала за (не)плащането на първия ден от болничните.