Напоследък „хибридчик“ и „синергия“ са две от любимите думи на „Капитал“. Подчинените на подсъдимия олигарх Прокопиев ги използват и като дъвка, с която да надуят поредното балонче с фейк за Делян Пеевски.

Схемата им за фалшиви новини стигна нови абсурди, след като депутатът и издател на „Телеграф Медиа“ беше замесен дори в продажбата на Нова тв. Само че опорката се спука.

Разпръскване

В петъчното издание в две статии бяха разпръсквани взаимноизключващи се факти. В едната – „Домусчиев затяга медийната хватка на ГЕРБ с помощта на Нова“, се твърдеше, че „Телеграф“ и „Монитор“ вече не вършат никаква работа на властта. А в другата – „Опорните медии на ГЕРБ“ – че проучване на агенция „Маркет линкс“ показва, че „Телеграф“ е всекидневникът с най-голяма читателска аудитория в България.

За да е по-пълна картината на дезинформацията, „Капитал“ разказва и сълзлив сценарий, достоен за сапунка. През 2011 г. шведската медийна компания Bonnier се оттеглила от България, като продала вестник „Пари“ на „Икономедиа“ срещу символична цена, вместо да приеме офертата на групата около Пеевски. В това няма нищо вярно, верни са само имената. Няма и нито ред, че след покупката Прокопиев набързо закри вестник „Пари“, за да не е конкурент на „Капитал“ и на сайта на „Дневник“.

Едва ли „Капитал“ има морално право да прави списъци с издания, подкрепящи властта, и да коментира темата за отношенията между властта и медиите, след като изданието за 13-а поредна година организира срещата на бизнеса с правителството. Разбира се, срещу такса за участие от 704 лева с ДДС.

Повече от десетилетие Фабриката залива Пеевски с фейкове най-вече заради факта, че медиите ни разкриха грабежа на Прехода и инсталирането на новите олигарски, извършено от Фетхуллах Костов. Заради обективността, спазването на стандартите в журналистиката и заради разследванията, изградени само върху фактите, „Телеграф“ запазва високо обществено доверие и ревностни читатели. От 3 г. обаче Фабриката се активизира и публикува цели 5000 фалшиви новини срещу нашия издател.


Структура

Хибридната атака с опорки е структурирана върху 6 плоскости. Първата е на случаен принцип - има някаква новина и набързо е замесено името на Пеевски. Втората и третата са за някакво негово участие в търгове за строителство на шосета и жп линии. Поради своята несъстоятелност Фабриката бързо ги изключи от репертоара си и ги замени с фалшификата за руските връзки. Той цели да скрие московските покровители на банкера беглец Цветан Василев. Бандата за 1 евро, начело с белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие, се опита да превземе 6 златни актива, сред които и „Дунарит“, закупени с откраднатите пари на вложителите на КТБ за близо 1 млрд. евро. Неин гуру е православният кремълски олигарх Константин Малофеев. После на сцената се появи партньорът му Дмитрий Косарев. Компания им прави бившият служител на руското контраразузнаване (ФСБ) полковник Игор Гиркин-Стрелков. Последният е осъден от US съд на $400 млн. компенсация за близките на сваления малазийски „Боинг“ над Донбас, докато се подвизаваше като първи военен министър на сепаратистката Донецка народна република. Малофеев и Гиркин са в черните списъци на САЩ и ЕС. Последователната евроатлантическа ориентация на медиите ни лесно може да се проследи, като се разгледат теченията на вестниците „Телеграф“ и „Монитор“, а също така и архивът на Агенция Монитор. Сходна плоскост на фейкове срещу Пеевски е вторичното разграбване на КТБ, в което явни участници са БГ Мадоф Цветан Василев, оръжейният търговец Емилиян Гебрев и покровителят му Бойко Ноев, който върна лиценза на ЕМКО на Гебрев като военен министър при Костов след поредната афера. Само че ЕМКО продължава да е в черния списък на САЩ. Триото е много изнервено от факта, че парламентът гласува поправката в закона, предложена от Пеевски и колегите му от ДПС Йордан Цонев и Хамид Хамид, с която се спира вторичният грабеж на активи на КТБ. С други думи „Дунарит“ трябва да бъде върнат на държавата, защото тя се оказа, че е единственият му кредитор.


Грантовете

И не последно място идва и медийният шум на Фабриката, разтръбен чрез наши и чужди грантови НПО-та, как Делян Пеевски имал медиен монопол и сложил ръка на разпространението. Само че във въпросната статия за медиите „Капитал“ посочва истината, че той е издател на „Монитор“ „Телеграф“, „Политика“ „Меридиан мач“ и „Борба“. Първите три са всекидневници, „Политика“ е седмичник, „Борба“ – регионален. При това на фона на 245 вестника, издавани у нас по данни на НСИ за 2017 г., от който са 13 национални всекидневника. А фейкът за монопол върху разпространението лесно се спуква след бърза проверка в Търговския регистър. Остават по-малко от 100 дни до датата 30 юни, на която всички медии ще трябва да изсветлят собствеността си и финансирането. Така поправката в закона на Пеевски и колегите му Велислава Кръстева, Йордан Цонев и Хамид Хамид ще сложи край на спекулациите и ще покаже на обществото кой плаща на по-малките сайтове за фалшиви новини, играещи ролята на ветрило във Фабриката.

Всъщност самата Фабрика действа на принципа на синергията на хибридчиците. Коренът на думата „синергия“ идва от гръцки - работа в екип, а ефектът да е по-голям от сумата на индивидуалните ефекти. Така целта е фейковете, изградени на слухове, манипулация на фактите, неистини и конспирация, да се въртят непрестанно от центъра на Фабриката към малките й сайтове и обратно. Нещо като разпръскване на бавно действаща отрова, която да скрие олигархията и да й позволи да избяга от възмездието за грабежа на Прехода.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Демографията като горещ картоф

Демографската криза е може би най-дъвканата тема у нас през последните няколко години. Дори се превърна в нещо като горещ картоф. Периодично се появяват стряскащи данни, в които се описват апокалиптични картини.

Войната срещу фалшивите хотелски звезди

Български хотели мамят туристи, като им пробутват фалшиви „звезди” и некачествено обслужване. За да издържат на свирепата конкуренция в бранша и войната за туристи, немалко наши хотели прибягат към, най-меко казано, нелоялни търговски практики.

Да се учиш на родителство

През последните няколко дни все си мисля, че живеем в тъжни и объркани времена. Заобиколени сме от абсурди, пленили ловко родителите в своята паяжина. В пипала, от които сякаш няма измъкване.