Въпреки че набират ужасна популярност у нас, все още има хора – ценители на добрата авторска музика, които не знаят, че Hayes&Y е българска банда. Може би, защото от години живеят и работят извън границите ни. Може би, защото музиката им е достатъчно модерносмела, за да ни звучи невъзможна за родна група. В крайна сметка, те са едни от малкото поводи за гордост (извън оперното изкуство), които могат да се похвалят, че са наистина успешни в чужбина. Направо искаме да изкрещим с гордо напънати гърди: Тези момчета са наши!

И само като критерии за успех ще споменем, че работата им от години вече не остава незабелязана дори от радио BBC, което е завъртяло няколко техни парчета. Сингълът им Always So Simple, Always So Cold пък стигна 13-то място в Спотифай за Великобритания през 2018-та и задмина даже тогавашната нова песен на Ноел Галахар от Oasis.

Екзотичните им, редки завръщания в България ги прави още по-любопитни за феновете на инди рока. На 24 август, Благослав Анастасов (вокали, ритърм китара), Радослав Лозански (китара, синт), Ивайло Делев (бас) и финландския барабанист Денис Холбек, ще кацнат от Манчестър директно в клуб „Маймунарника“ за голям концерт (на същата дата и място като миналата година). Обещават да донесат най-пълния си сет до момент, който ще включи и трите парчета от новото им ЕР - safeplace, RED и 46. Родните фенове ще са и първите, които ще чуят предстоящия им нов сингъл, който ще излезе през октомври.

Подгряващата банда ще бъде на повече от подобаващо ниво. Това HOMEOVOX – личният проект на китаристът на „Остава“ Георги Георгиев. Именно тази негова група даде име и на лейбъла му Homeovoxmusic, а Жоро e пръв подаде ръка на Hayes&Y в началото на пътя им в България.

Дни преди да акостират отново в родината си с вокала на Hayes Благослав си поговорихме за живота в странство, музикалната сцена у нас и в Англия и какво е да свириш с Kassabian.


- Здравейте, Благо. Наближава дежурният ви летен концерт в България. Имате и ново ЕР. С какви емоции си идвате, за да го изсвирите пред родна публика?

- Искрено се надяваме да можем да провеждаме такъв концерт години напред. Смятам, че ще го правим, докато хората имат интерес. Емоциите винаги са силно позитивни. Всяко прибиране в България е радост само по себе си, а възможността да свирим пред хиляди хора, които ни харесват е нещо, което никога не омръзва.

- Основно работите на Острова, там свирите, там ходите по концерти. Как средата започна да ви определя?

- Неизбежно е да се случи това, средата винаги ти влияе с каквото и да се занимаваш. Започнахме да го усещаме по-силно след втората година в Англия и вече със сигурност е част от нас. Надяваме се да успяваме да комбинираме най-доброто от всичко, което сме видeли и изживeли.

- Може ли да ми кажеш как се пълни (във всеки смисъл на думата) концерт в България и как на Острова?

- Много е различно. Каналите за промотиране на концерти са различни и ние самите още свикваме. Най-голямата разлика е, че в България можеш да направиш много повече сам, а на Острова ти трябва помощ. Много е трудно без правилните хора до теб.

- Къде ви беше по-лесно да си намерите участия, докато бяхте на родна почва, или след като заминахте за Англия, в Манчестър?

- Да си намериш участия е лесно навсякъде. И в Зимбабве вероятно. Това не трябва да се бърка с успешен концерт. Всяка българска група може, ако е готова да го финансира от собствения си джоб, да свири във всеки град по света. Трябва да спрем да се впечатляваме от това, защото няма никакво реално значение. И на двете места ни беше много трудно да доведем хора на концертите си и ни отне години. Надявам се в Манчестър да успеем да достигнем успеха си в България, но още сме много далеч.

- Как реагират в UK като разберат, че сте българи?

- За всички тук е странно, че има българска група. Ние сме, поне доколкото знаем, единствената чуждестранна група в и около Манчестър - музикална сцена, над която вече имаме доста добри наблюдения. Всички групи са местни. Не мисля, че има значение, че сме от България, същото би било, ако бяхме от Франция - просто няма много чужденци, които са дошли тук с тази цел.

- Свирите заедно, живеете заедно – плашите ли се, че липсата на дистанция може да доведе до личностни проблеми в бандата?

- Не се плашим, просто се опитваме да правим компромиси. Неизбежно е да се дразним в ежедневието си, това се случва винаги, с когото и да живееш повече време. Важното е, че когато работим заедно всичко върви по вода.

- Често в България, пък и българи в чужбина, не подозират дори, че сте българи. На какво се дължи според вас това?

- Най-вероятно на факта, че имат много занижени очаквания към българските групи. Това е тъжен факт, но и не ги виня. Нивото наистина не е високо, за съжаление.

- Колко важен е начинът, по който изглеждате за музиката, която правите?

- Със сигурност е по-важен, отколкото ни се иска. Ние не обичаме да се фокусираме върху това, но е неизбежно. В същото време сцената изисква и имаме принципи, които не бихме нарушили - няма да ни видите по къси панталони и джапанки на сцена.

- На 24 август, преди вас ще свири личния проект на Жоро от „Остава“, който първи ви подава ръка за музикалната сцена. Кои негов съвет или случка с него ще запомните завинаги и ви е помогнал в труден момент?

- Помогна ни в най-трудния момент - моментът, в който никой не знаеше кои сме, въпреки че свирехме редовно в София от години. Свирихме на софийската сцена 3 или 4 години преди той да ни покани да подгряваме „Остава“ - първо в „Строежа“, после в „Маймунарника“. Два концерта, които ни изстреляха на съвсем друго ниво. Също така ни помогна със записите на първото ни EP. Тогава не знаехме как се случват нещата и неговият опит беше безценен.

- Коя беше повратната ви точка, в която осъзнахте, че музиката е това, с което ще се занимавате професионално и ще си вадите хляба?

- Вероятно Spirit Of Burgas 2015. Това тотално промени мисленето ни и заминахме за Англия по-малко от 2 месеца след концерта.

- Там откривахте за Кasabian. Успяхте ли да се видите с тях бекстейдж?

- Успях да догоня Серж от бандата и му дадох CD. Нямаше как да осъществим особен контакт, но фактът, че вокалистът им беше на сцената и ни слушаше докато свирехме беше брутално зареждащо за нас. Прекрасен спомен.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Monster Truck ще излязат преди Deep Purple в София

Канадската рок група Monster Truck ще осигури мощен съпорт на легендите Deep Purple по време на специалното им последно шоу в България на 7 декември.