При отпадане на тавана 2000 човека щяха да получават над 3000 лв., каза в интервю пред "Монитор" Хасан Адемов, председател на социалната комисия в Народното събрание

- Г-н Адемов, симулация на НОИ отчете, че над 30% от новите пенсионери ще получат по-нисък индивидуален коефициент заради новия начин на изчисляване. Според него отпада възможността за избор на 3-те златни години и се зачита стажът само след 2000 г. Няколко месеца след влизане в сила на правилата започнаха да се мислят варианти как да няма ощетени. Не можеше ли да се предотврати това преправяне?

- През 2015 г. започна т.нар. реформа Калфин, според която трябваше да отпадне таванът на новите пенсии през 2019 г. Освен това при пресмятането на парите беше заложено премахването на трите златни години с най-висок осигурителен доход от последните 15 г. преди 1997 г. Аргументите на вносителите бяха, че преди 2000 г. няма максимален осигурителен доход, а липсата на регистър на осигурените преди 1997 г. позволява манипулиране на трудовата биография за осигурителен стаж. Опасенията бяха, че фалирали предприятия, в които вече не се труди никой, може да фабрикуват т.нар. фалшиви удостоверения за получаване на пенсия. Целта на реформата беше подобряване на адекватността между осигурителния принос и размера на пенсията, защото, съгласете се, че само 3 години, колкото и добри да са те – те са само един епизод в живота на човека. Затова се прие идеята да се зачитат всички години след 1997, когато в НОИ има регистър на осигурените лица. В края на миналата година обаче отпадането на тавана за новоотпуснатите пенсии беше прието като грешно решение. Затова се прие размерът на максималната пенсия да бъде 1200 лв., т.е. беше определен нов по-висок таван. В последния момент отпадна и зачитането на годините между 1997 и 1999, защото се твърдеше, че регистърът на осигурените лица е бил непълен. Какво означава да е непълен? Или го има, или го няма. И на следващо място - в този период все още няма максимален осигурителен доход. Стана ясно, че ръководители на фалирали предприятия са се осигурявали върху огромни суми, което на практика прави размера на бъдещата пенсия смущаващ за българското общество.

- И все пак, след като са внасяли осигурителни вноски, не е ли справедливо да си получат заслуженото?

- Страхът дойде от това, че се получават размери от рода на 2000 лв., 3000 лв., 4000 лв. Една пенсия беше 17 000 лв., като ги сравниш с минималния размер на пенсията от 1 юли, която е 209 лв., разликата е огромна. Затова в хода на бюджетната процедура се прие и друга мярка, която ограничава ръста на пенсията над максималния размер – индивидуалният коефициент да не е по-висок от съотношението между максималния осигурителен доход, който се определя всяка година с бюджета на ДОО и средния осигурителен доход за страната. Максималният осигурителен доход е в числителя, той се променя трудно. Средният осигурителен доход за страната пък расте всяка година, т.е. има още едно ограничение на тавана освен другия таван. И още нещо – това, което беше предвидено 2015 г., процентът за година стаж да се увеличава постепенно, докато достигне през годините 1,5%, беше замразен на 1,2%. Това допълнително ограничава ръста на пенсиите, т.е. от една страна имаме плавно увеличаване на минималния размер на пенсията, от друга страна имаме притискане отгоре, ако мога да използвам тази дума.

- Както казахте, липсата на максимален осигурителен доход между 1997 и 1999 г. щеше да доведе до нереално висок коефициент. Колко души можеше да засегне това?

- Доколкото си спомням около 2000 човека имаха изчислени пенсии над 3000 лв. и единични пенсии с екзотични размери от рода на 12 000-15 000 лв.

- Какво наложи оставането на тавана?

- Отпадането на тавана е политически въпрос, който има пряко отношение върху усещането за справедливост. За тези, за които е ограничен, е адски несправедливо това решение. За тези, които са далеч от тавана, е справедливо. В изпълнение на закона около 16 хил. човека отложиха пенсионирането си след 2019 г., за да могат да получат реалния размер, и се оказа, че те, спазвайки закона, са финансово санкционирани, а логиката е да те санкционират, когато не спазваш закона. Страхът не е добър съветник в осигурителната система, защото ако искаш да бъдеш принципен, последователен, не трябва да си променяш решенията прибързано и под натиск. Според мен единственият начин е честно, коректно да се каже на пенсионерите, на тези, които се трудят в момента, какво представлява пенсионната система. Изказвания от рода на това, че със 700 млн. лв. е намален дефицитът в НОИ, не са коректни. Да, това е така, но е резултат от увеличените през последните две години осигурителни вноски за Фонд „Пенсии“ с по 1% за 2017-2018 г. - от там идват поне 600 млн. лв., така че трансферът към бюджета на НОИ е намален в резултат на комплексни причини.

- Намаляването на индивидуалния коефициент на част от новите пенсионери означава ли непременно и по-ниска пенсия?

- Първо, някак си на коляно бяха приети тези промени в края на миналата година без разчети. Тогава министърът на труда и социалната политика и експерти от НОИ заявиха, че ще има единични случаи на намален размер на пенсиите. Разчетите от преди около месец на база симулация върху 47 500 пенсионери, които предстои да се пенсионират, показаха друго - в тази кохорта с увеличение на индивидуалния коефициент са близо 22 000 българи, което представлява 56,8%. Без промяна са 4600 или 11,9%, за 12 000 бъдещи пенсионери, или при 31% се очаква намалението на индивидуалния коефициент. Искам дебело да подчертая, че индивидуалният пенсионен коефициент е само един от компонентите във формулата за определяне на размера на пенсията. Намаляването му по новия начин на изчисляване не означава, че непременно ще бъде намален и размерът на пенсията. Това може да бъде компенсирано от останалите елементи във формулата. Очевидно ще има хора с намален индивидуален коефициент, но колко от тях ще бъдат с намален размер на пенсията според мен е най-точно да се отговори в края на годината, когато ще имаме информация колко души са се пенсионирали по новите правила. Има и нещо друго – в рамките на тези 31,3%, които се очакват да бъдат с намален индивидуален коефициент, по-голямата част са хора, които са се осигурявали върху високи доходи преди 1997 г., или между 1997 и 2000 г., а след това или имат периоди, в които не са осигурявани, или внасяните осигуровки са върху минималния доход. Това рязко намалява коефициента.

- Бъдещите пенсионери ще имат право на избор дали да се пенсионират по стария или по новия начин на изчисляване. Това крие ли някакви опасности?

- Публичната псевдодискусия и страховете, които бяха породени от тълкуването на симулацията на НОИ, доведоха до спешно предложение за промени в Кодекса за социално осигуряване, така че хората да може да избират по кой начин да се пенсионират. Очакванията са на страницата на НОИ да са налични двата калкулатора и всеки, който може да вкара коректна информация, ще прецени кой е по-благоприятният размер. Аз мисля, че това е по-трудният начин. Смятам, че това трябва да бъде изчислено по административен път и по-благоприятният размер, изчислен от НОИ, да бъде размерът на бъдещата пенсия. Това всъщност беше и предложението на премиера Борисов. Има и други проблеми, които могат да затруднят приложението на текстовете, които предстои да бъдат приети.

- Какви?

- Има хора, които са си подали документите за изчисляване по новия ред. И тук възниква въпросът - сега те наново ли трябва да подават документи с 3-те златни години, за да могат да ги сравнят? Това трябва да бъде уредено в преходна разпоредба.

- Отпадането на 3-те най-добри години беше една от мерките за прекратяване на злоупотребите с фалшивите документи за пенсии, сега обаче има гратисен период. Възможни ли са злоупотреби през тези 4 г.?

- Ето това е големият проблем – няма гаранция, ако има случаи на умишлено, виновно поведение. През гратисния период все още ще има възможност за манипулиране. Да се надяваме, че тази възможност ще бъде минимизирана след акциите на прокуратурата. В противен случай ще има изкривяване, тъй като 3-те златни години са само част от трудовия живот и не трябва да доминират над останалите 20 г. Знаете ли, в социалната сфера, когато общественият натиск влезе в заседателната зала, справедливостта бавно и сигурно излиза, защото справедливостта за един е несправедливост за друг. В социалната сфера справедливостта минава през солидарност, доверие и адекватност между осигурителния принос и размера на пенсията, който получаваш. Когато има прибързани решения без разчети, винаги се стига до такъв тип проблеми. Идеята, която беше заложена 2015 г. с приличен консенсус, на практика на този етап е дискредитирана.

- Известно е, че схеми за източване на ДОО има и при пенсиите, и при ТЕЛК-овете. Как и могат ли въобще да бъдат пресечени?

-Трябва да се спазва законът. Винаги някой се изкушава да направи някакво нарушение. Вратички винаги могат да се затварят, но знаете ли, ако има 100 начина за ограничаване, има 101 начина за нарушаване и 102 начина за залавяне на нарушителя.

- Пенсионната система е сложна и документите минават през повече от един експерт. В този смисъл колко души най-малко са необходими да участват в подобна схема?

- Документите минават през човек, който ги приема, който ги верифицира, който ги сравнява, който ги одобрява. Все пак искам да обърна внимание, че това са нарушения, които трудно се доказват, защото фирмите са фалирали, няма ведомости или документи, с които да се докаже легално стажът.

- За новите пенсионери промените са заварено положение. Започнали са трудовата си кариера по друга система. Трябва ли, когато човек стартира с едни осигурителни права трудовия си път, да приключи с тях?

-Трябва да се променят само правила, но по кохорти, примерно за родените между 50-та и 60-та, между 40-та и 50-та. По този начин ще има по-голяма предвидимост. И всичко трябва да се прави на базата на актюерски разчети и широка публична дискусия.

- Какво се случва след гратисния период? Възможно ли е коригиране на формулата, ако покаже драстични отклонения?

- След гратисния период няма как да има ощетени, защото вече ще има 25-годишен период. Разбирам за какво намеквате, че след всяко едно удължаване на срока започва да се коментира дали да не се продължи. Според мен 25-годишен период е съвсем достатъчен, за да може той да доминира над какъвто и да е доход преди 1997 г. Освен това едва ли ще има хора, които ще се пенсионират след 5 г. и ще имат стаж само около 1997 г.

- Ако човек цял живот се осигурява на минималното, след това и пенсията му е прекалено малка. В този ред на мисли - трябва ли минималният осигурителен доход да отпадне, както искат работодателите?

- Не само е малка. Минималният осигурителен доход понякога не е достатъчен да покрие и минималния размер на пенсията и тогава се налага преразпределение. Това е изключително сериозна дискусия, която продължава през последните 20 г. Минималният осигурителен доход е гаранция за осигурителни права от една страна. От друга страна, той има и регионално, и браншово измерение. В някои от регионите както минималният осигурителен доход, така и минималната заплата са трудни за реализиране.

ВИЗИТКА:

-Роден е на 24 януари 1953 г. в Исперих

-През 1979 г. завършва Медицинския университет във Варна и специализира анестезиология и реанимация

-Депутат от ДПС седми мандат

-Председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика в периода 2001-2009 г. и 2014-2018 г.

-Зам.-председател на 41-вото НС

-Министър на труда и социалната политика в правителството на Пламен Орешарски

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Броят на хоспитализациите  у нас е много над средния за Европейския съюз

Проф. Николай Габровски: Българското здравеопазване е лесно достъпно за разлика това в Европа

Броят на хоспитализациите у нас е много над средния за Европейския съюз

"Не съм съгласен, че българското здравеопазване не е за всички. Напротив, то е достъпно за всеки. Само за сравнение в Европа, както и в повечето страни в света, за преглед и консултация с лекар специалист се налага да се чака няколко седмици, дори няколко месеца", заяви в интервю за "Монитор" зам.-директорът на „Пирогов” проф. Николай Габровски.