„Монитор“ стартира новата си месечна рубрика „Забравената България“. В нея нашите журналисти ще откриват пред читателите непопулярни днес места, които само допреди 100-200 години са били сърце, духовно и революционно средище на прадедите ни, оставили са отпечатък в историята ни и са важна част от миналото и неговите поуки. Започваме инициативата си със съседна Румъния, не само защото е в непосредствена близост до България, но и защото е най-тясно свързана с революционната дейност и нацинално-освободителното ни движение.

Ако и вие знаете, посещавали сте и можете да ни разкажете за подобно място в която и да е точка на света, изпратете ни вашата история и снимки на agency@monitor.bg или monitor@monitor.bg, а ние ще се свържем с вас!

Няма друг град като Букурещ, който е толкова тясно свързан с възрожденската история и с национално-освободителното ни движение. Българи са пресичали Дунава и са търсели убежище на север или пък са били привлечени от по-добрите условия за търговска дейност. Благодарение на своята предприемчивост и трудолюбие някои са успели да се замогнат и да си построят хубави къщи, дюкяни, ханове, а братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово стават едни от най-богатите хора не само във Влашко, а и на Балканите.

Много от тези сгради, построени от българи, вече не съществуват, други са преминали в частни ръце и са пред срутване, трети румънската държава е възстановила за нов живот. Но българското присъствие по тези места все още може да се усети. То е в имената на малките тесни улички в историческия център на Букурещ - „Габровени“, „Шепкари“, „Ковачи“, „Шелари“ („Седлари“), „Кожухари“, „Смърдан“, и на хановете – „Габровени“, „Симеон“, „България“. Малцина от новите стопани на тези сгради обаче знаят, че в миналото те са били построени от българи. С времето паметта избледнява, затова ние ще припомним, ще влезем в тези наши светини и ще разкажем какво се случва сега с тях.

Историческият център на Букурещ е привлекателно място за туристите и младите хора на града. Опрян от едната си страна до река Дъмбовица, Старият град очарова с тесните си павирани улички, старинни фасади, магазинчета и специфична атмосфера, особен чар на която придават уличните музиканти и артисти. Лятно време тук гъмжи от хора, разноезична реч се чува навсякъде и едва можеш да се разминеш в тясното пространството, оставено между масите на заведенията. Има румънски, руски, гръцки, арабски и всякакви други ресторанти, десетки пъбове и нощни клубове, които привечер започват да се пълнят с клиенти. А в легендарната бирария „Кару ку бере“ (“Каруцата с бира“) по това време вече много трудно може да се намери място.

Българи започват да купуват тук земи в началото на XIX век около Стария княжески дворец (“Куртя веке“), построен от Влад Цепеш (Дракула). Когато през 1714 г. в Константинопол са обезглавени влашкият владетел Константин Брънковяну и четиримата му синове, княжеството Влахия попада под фанариотско управление. Назначените от султана гръцки управници започнат да продават земите около Княжеския дворец. От това се възползват много българи, които купуват на търг площи, парцелират ги, оставят място за улици и започват да строят. Така се появяват улиците с български имена - „Кожухари“, „Габровени“, „Шепкари“, „Шелари“ („Седлари“), дадени им заради занаята, който владеели новодошлите. Българи вдигат и няколко хана, които и до днес са забележителност в Стария град.

Какво все пак е привлякло

нашенците да идват тук?

Букурещ започва да се развива бързо, след като княжествата Влахия и Молдова получават автономия от султана. Установяват се търговски връзки със страните от Централна и Западна Европа, появяват се първите фабрики. Занаятите и търговията са във възход и по-предприемчивите българи успяват да натрупат състояние и постряват едни от най-значимите за времето си ханове в столицата. Сред тях е и Ханът „Габровени“ (Hanul Gabroveni) или Ханът на габровците, който продължава да се нарича така, въпреки че е основно преобразен и има нова функция.

Ако в Стария град се влезе от мястото, където се намира паметникът-копие на Капитолийската вълчица с Ромул и Рем, ханът „Габровени“ е още в началото на улица „Липискани“, от лявата страна. Нищо не напомня за онази постройка от архивните снимки. Търговският пасаж сега е превърнат в Европейски културен център със средства по европрограми и финансова помощ от правителството на Норвегия.

Хан „Габровени“ е построен през 1802-1804 г. от габровеца Хаджи Иван Мустаков. Към средата на века става собственост на Васил Георгиев от габровското село Гачевци, което сега е квартал на града. Васил имал брат Никола, с когото натрупали пари от работа в чужбина. Разбойници обаче разбрали за парите. Братята чули за това и избягали. Разбойниците успели да хванат Никола, измъчвали го и той умрял, без да каже нищо. Но Васил избягал и с парите купил хана, който ремонтирал основно след голям пожар. По-късно го оставил в наследство на своя син д-р Никола Василиади.

Широките врати с метални плетеници се отваряли сутрин рано и вътре влизали търговците с каруци. Дворът се пълнел със селяни, които идвали в столицата да предлагат стоката си. Две нива под земята имало големи помещения за складиране, защото и по това време имало крадци. Вечер тежките врати се затваряли, за да защитят хората и стоката.

Тук се събирали и

българските хъшове

През 1875 г. на това място се провежда разширено събрание на Българския революционен комитет, а слово произнася Христо Ботев. Тук е получена и телеграмата за стъпването на българска земя на четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски.

Днес преобразената сграда е модерен център на градската култура и вратите са широко отворени за посетители на различни събития. Можем да се влезем и да надникнем в мястото, където са се събирали нашите хъшове, където от сутрин до вечер се носела глъч от търговци и купувачи. Плетениците на голямата порта са напълно възстановени. Сутринта няма много посетители, но напред-назад сноват младежи, за да подготвят някакво предстоящо събитие. Може да се влезе в подземието, където се е съхранявала стоката. Личи си, че стълбите са нови, но архитектите са успели да запазят и автентични елементи.

Всички продълговати малки тухлички

са почистени една по една,

съхранени са стари зидове, като умело са съчетани традиция и настояще.

Днес подземията са място за изложби и различни арт-прояви. До края на ноември има временна експозиция Made in RО. Младият човек, който посреща посетителите, въобще не е чувал, че името на хана е свързано с българския град Габрово, но затова пък разказва увлекателно за прелюбопитната изложба от произведени в страната изделия за времето от Първата световна война до 1989 г., когато Чаушеску пада от власт. В дъното е показано как е изглеждала една стая през социализма в един обикновен румънски дом - с телевизор, радио, шевна машина, мебели. Изложени са работнически и ученически униформи, детска количка с кукли, кънки, а на стената виси портрет на Чаушеску и брой на партийния вестник „Скънтея“.

Днес Ханът „Габровени“ е една от емблемите на историческия център и е гордост за Букурещ. Интересно е да се прочете написаното за миналото на сградата в румънски източници. В тях се посочва, че ханът е построен от някой си Тудор Тудораке в началото на XIX век, а след големия пожар в Букурещ през 1847 г. синът му Георге възстановява сградата.

В архивите обаче е запазено завещанието на сина на Васил Георгиев - д-р Никола Василиади, с дата 10 юни 1881 г., гр. Букурещ. Там д-р Василиади пише: „ Моят недвижим имот се състои от хотел стар, наречен „Габровени“, който наследих от покойния ми баща Василия Георгиев, чрез завещание, заверено от почитаемия Илфовски окръжен съд, от 1854 г.“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Шест признака, по които разбираме колко ни обича котката

Понякога някои котки не мъркат и техните стопани трудно разбират, дали са обичани от своите писани. Ето по кои други признаци можем да установим безрезервната любов на нашите пухкави домашни любимци според експерта от организацията "Син кръст Клеър Сталард", цитирана от в. "Метро".

Всяка зодия си има духовно животно! Вижте кое е вашето!

Той трябва да избере вас, казват наследниците на племето навахо. Обикновено, продължават още те, духът на животното, който ви пази, ще ви се представи по време на път, когато умът ви е отпуснат и в спокойно състояние, докато сънувате или в състояние на медитация. Духът на вашето животно-тотем може да ви се разкрие и във физическа форма, чрез демонстрация на неспокойно и необичайно поведение в рамките на кратък период от време.

Хари и Меган уволниха екипа си, закриват офиса си в Бъкингамския дворец

Херцозите на Съсекс принц Хари и съпругата му Меган са уволнили 15-членния си екип и затварят офиса си в Бъкингамския дворец, след като кралската двойка реши да се премести да живее в Канада, съобщава "Дейли мейл".