П о-важни болести при лавандулата са:
По-важни болести при лавандулата са:
Листни петна (Septoria lavandulae Desm.) - по листата се образуват закръглени петна с червеникав пръстен. По време на масов цъфтеж повредите достигат до цветоносните стъбла и често цветът изсъхва. Пикът на развитие на заболяването е през август и септември, като нови заразявания не се регистрират през октомври.
Симптомите по скелетните разклонения предхождат с един месец тези по листата. Най-силно проявите по разклоненията се наблюдават през юли и август. Наблюденията сочат, че патогенът се запазва в окапалите листа или по заразените скелетни разклонения. Сортовата чувствителност се констатира през септември. Висока чувствителност към патогена проявява сорт Севтополис, а по-слаба Хебър и Юбилейна. Дружба и Хемус заемат междинно положение.
Фомоза
Фомоза (Phoma lavandulae Cabot) - среща се основно в стари насаждения с влошена агротехника. Причинителят зимува в засегнатите части и в растителните остатъци. Причинява пожълтяване и изсъхване на стъблата, като понякога се наблюдава секторно отмиране в туфите, а при посилно нападение те загиват напълно. Засегнатите стъбла впоследствие стават сивокафяви, с точковидни пикнидии по тях.
Подобни повреди предизвиква и друг вид патогенна гъба - Фомопсис (Phomopsis lavandulae), която често се среща съвместно с първия вид
Кореновото гниене
През последните няколко години кореновото гниене и изсъхване на лавандулата се явява като сериозен проблем в нашата страна, особено при разсадопроизводството. В началото на вегетацията се наблюдава забавен растеж, жълтеене на листата, а в последствие увяхване и изсъхване. При болните растения се откриват некротични промени по кореновата шийка и корените. Кората се оводнява, лесно се обелва и отдолу често личат раковини. Наблюдава се промяна в оцветяването на дървесината, като при млади растения и нови инфекции се появява тъмно оранжево-червено оцветяване, а при по-стари растения и инфекции, цветът е тъмнокафяв. Листата на заразените растения жълтеят и некротират. При оформените лавандулови храсти се наблюдава „секторно изсъхване“, на 1/3 до 1/2 от храста. При тези растения при микроскопиране се откриват структури на гъби от род Phytophthora. Най-масово заболяването се развива през юни-септември. Тежките, сбити, с високо pH и преовлажнени почви благоприятстват развитието на заболяването.
Борба с плевелите
Системно се води борба с плевелите, болестите и неприятелите при лавандулата. При младите насаждения рано напролет, преди началото на вегетацията на културата, след извършена обработка на почвата срещу едногодишни житни и някои двусемеделни видове, се използват: Девринол 4 Ф – в доза 300 г/дка; Мерлин 750 В – в доза 5-6 г/дка; Рафи 800 ВГ – в доза 20-25 г/дка.
При цветодаващи насаждения срещу едногодишни житни плевели, в това число и балур във фаза 2-ри – 3-ти лист и височина 20 см, се използват: Талант Супер – 150 -250 см3/дка; Девринол 4Ф - 400 г/дка, внася се както в младите насаждения; Дуал 500 ЕК- 400 г/дка; Мерлин 750 ВГ – 5-6 г/дка; Набу-екстра -300 – 400 см3/дка; Фузилидя-супер- 150-250 см3/дка.
Обикновено борбата с плевелите в лавандуловите насаждения е комбинирана – механична и химична.
Изгаряйте болните растения
Биологичните особености на патогените, причинители на болестите, дават основание да се препоръчат превантивни мерки за контрол:
Използване на здрав посадъчен материал;
Резитба и изгаряне на болните разклонения;
Дълбоко заораване на опадалите листа през есента;
Поливки с вода, която не преминава през стари насаждения;
Изкореняване на загиналите растения;
Пространствена изолация;
Местата на отстранените туфи, както и съседните още здрави растения, могат да бъдат третирани с подходящи фунгицидни средства под формата на поливка;
Изборът на фунгицид или на комбинация от фунгициди, трябва да се направи след актуално диагностициране на проблема.
Монитор
