Гурбетът на чуждите ниви се отпушва през юли (ТЕМАТА)

Гурбетът на чуждите ниви се отпушва през юли (ТЕМАТА)

Новите съкратени избягват работа на полето в родината

Гурбетчиите ще могат да се включат в събирането на реколтите в чужбина най-рано през юли. Това прогнозира пред „Монитор“ Надя Василева, председател на асоциация BG Staffing. По думите й българите, отиващи обикновено да работят в селското стопанство зад граница, са силно притеснени от липсата на яснота кога ще бъде вдигната карантината заради коронавируса както от българска страна, така и от другите държави.

„Още не е ясно кога и как ще се осъществяват полети, шанс да заминат може би имат сезонните работници с дати на заминаване след юли месец, но преди това едва ли биха могли“, изтъкна тя. И добави, че надяващите се да изкарат повече пари от бране на ягоди в чужбина може и да не успеят да заминат и да останат без доходите, на които са се надявали. „Призовавам всички, които са се юрнали на някъде да берат ягоди, да си останат тук и да оберем каквото имаме по родните земи, за да може по-малко българи да са гладни и да помогнем на българското селско стопанство“, заяви още Василева и акцентира, че дори заплащането да е по-малко, това

ще е помощ за нашата страна

Според нея мярката на социалното министерство за възможност да се получава обезщетение за безработица и да се работи в сектора на земеделието е много добър ход, който ще помогне и на безработните, и на самия сектор.

Живка Гроздева от Асоциацията на овощарите пък отчете пред „Монитор“, че засега никой от хилядите останали без работа, включително завърналите се от чужбина не е проявил желание да изкара някой лев на полето. „Върналите се от другите страни българи заради пандемията явно имат спестени пари и за това засега не се интересуват от каквато и да е работа“, констатира тя. По думите й нито обикновени общи работници, нито специалисти търсят работа във фирмите, занимаващи се със селско стопанство. „Дефицитът за работна ръка си остава. И в момента на полето се търсят работници – върви резитбата на овощните дръвчета, връзването, оформянето на короните, прореждането на прасковите и ябълките. Нямам нито един кандидат за работа при мен, който да е бил съкратен от някой затворен ресторант или хотел. За това и нямаме възможност за избор. От десетина години почти невъзможно е да намерим агрономи и се чудя къде отиват

завършилите тази специалност

в Аграрния университет в Пловдив, например. В други вузове също има такава специалност. Явно работят нещо по-различно от това, което са завършили. Преди дни кандидат за агроном ми сподели, че е в куриерска фирма. Имал стаж само месец в земеделска фирма. Напуснал, защото в оранжерията и на полето му било много горещо. Общите ни работници на полето са основно роми и обикновено са едни и същи. Няма студенти или други млади хора, търсещи работа за лятото. Всички искат повече по заведенията на морето“, сподели впечатленията си Гроздева.

„От другите сектори най-засегнати от коронавируса у нас ще бъдат транспортните фирми и хотелиерството и ресторантьорството, но пък

печеливш сектор

може да се окаже земеделието, защото сега ще има повече работници, които да отидат и да работят там. За момента обаче няма никаква информация колко хора ще са необходими в земеделието и за кои сектори, затова пък е много важно да се създаде единна електронна система, в която производителите да обявяват в какъв етап, какви служители са необходими, само тогава би могло да се направи организация и да бъдат насочвани хора навременно“, коментира от своя страна Василева. Вариант било да бъде създаден продукт като онлайн платформа, а дори и ако е необходимо, да се ходи на място и да се проучва от какви хора има нужда секторът. Според Василева в селското стопанство е жизнено важна навременната информация, за да може работата да се свърши в срок. „За производствените служители у нас пък е важно какъв процент от работодателите им имат валидни договори в момента, защото повечето от продукцията, която произвеждаме, е за износ“, разясни още Василева. И добави: „Това, че има безработица, е чудесно за работодателите, от друга страна не се знае безработните какво биха искали да работят.“ По думите на Василева за момента е рано и хипотезите са твърде много, за да може да се предвиди какво точно е необходимо за работодатели и служители. Според експерта някои фирми имат вътрешна договорка да съкратят служители и след кризата да ги върнат обратно. „Мярката 60/40 е възможност да се запазят голяма част от квалифицираните служители“, коментира още Василева. И сподели мнението си, че кризата с коронавируса е прецедент, но държавата реагира навременно и това също ще помогне на бизнеса. „Въпреки безработицата към момента у нас липса на кадри винаги ще има. В IT сектора например всички работещи са на проектна база,

там освобождавания няма

и почти винаги има недостиг, затова и ще продължават да се търсят. Търсещите работа в момента обаче са и притеснени за здравето си, притеснени са и за сигурността, която работодателят би им осигурил, предвид кризата в момента. Но има и хора, които искат да започнат работа, та дори и търсят нови възможности. Една криза винаги води до различни нови възможности, хората са гъвкави и се адаптират към ситуацията“, анализира ситуацията Василева. След края на кризата с коронавируса обаче било възможно да се стигне до намаляване и на заплати в определени сектори, което пък трябвало да се договори между работодатели и служители да не е трайно като тенденция, а по-скоро да е разумна мярка за по-бързо възстановяване на определени бизнес отрасли. Двуяко било пък твърдението, че ресторантьорството ще се възстанови най-бързо, защото не било ясно колко от хората ще са готови да се събират на обществени места, както и кога и как ще се преодолее страхът от това заболяване. „Съветът ми към работодателите в момента е много внимателно да премислят и да правят стратегии за бъдещето си, защото уволняването на ценни хора може да им коства много в последствие“, предупреди експертът. Вариант за губещите бизнеси според Василева било да направят „завой в друга посока“ и да са максимално гъвкави, за да могат да печелят и по време на криза. „За хората, на които им предстои да си търсят работа, пък е важно да знаят, че сега ще е необходимо да притежават и да научат много повече умения от преди, защото ще е необходимо да бъдат по-“конвертируеми“ на пазара на труда. Знанието е като вируса - не може да бъде спряно“, посочи тя и обясни, че тази криза е изпитание, но и възможност да се обединим като общество.

В Германия търсят 80 000 сезонни работници

Министерствата на земеделието и на вътрешните работи на Германия постигнаха преди около седмица съгласие страната да приеме 80 000 сезонни работници от чужбина през следващите два месеца, за да се избегне недостиг на някои плодове и зеленчуци в супермаркетите.

Германското лоби на фермерите предупреди, че забраната да се пускат сезонни работници в страната, която е част от мерките срещу коронавируса, ще доведе до по-малко разнообразие по рафтовете на хранителните магазини и до по-високи цени на някои плодове и зеленчуци. Според новия план по 40 000 работници може да влизат в Германия на месец през април и май. Работниците ще могат да влязат в страната само на групи и със самолет. През първите две седмици на престоя си те ще трябва да останат настрана от другите работници и ще им се забранява да напускат работните си места. Профсъюзите пък настояват да не се допускат повече от двама в стая, като е най-удачно това да са съпрузи.

В края на миналата седмица пък стана ясно, че въпреки забраните за пътувания, големи групи сезонни работници от Източна Европа са започнали вече да пристигат в Германия, след като властите решиха да нарушат обявената от самите тях карантина, тъй като без чужденците нямало кой да прибере земеделската реколта. Преди броени дни с няколко полета за Германия отпътуваха общо 530 румънци.

Германия твърди, че събирането на реколтата е ключово, за да не се наруши веригата на доставки, на която разчитат всички граждани. „Нуждаем се от тези работници, защото фермите нямат достатъчно хора. Но в същото време ситуацията не ни харесва, защото се съмняваме, че хигиенните норми ще се спазват и настаняването ще бъде направено според изискванията”, заяви Райнхарт Щефен, говорител на профсъюзите.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.