За повечето от хората тази история може и да се стори невероятна. С разбираща усмивка ще  реагират тези, които са отглеждали домашни животни. Да се грижиш за прасето в двора, козичката и овцата не е нито толкова романтично, нито толкова лесно. Защото животните изискват храна и вода всеки ден.

А стопанинът им не може да си мечтае и час за почивка, камо ли отпуска. Въпреки това привързаността на такива хора, които са по-скоро губещи, отколкото на печалба от тази си дейност, към животните е огромна. Тази порода хомосапиенс е на изчезване, защото животновъдството изисква огромна всеотдайност. Много често парите, които печелят, те харчат за храна и удобствата на животните. За себе си оставят каквото има.

Точно от тази порода е и хубавата и чевръста Мария Колева. Тя живее със съпруга си в трънското село Ломница. То се намира на едно от най-мистичните, девствени и красиви места на Западна България до Ждрелото на река Ерма.

Първа награда

Най-лесно е да се срещнеш Мария Колева на Празника на киселото мляко в Трън в края на юни. Мястото, където наистина можеш да опиташ истински подквас - домашно кисело мляко и сирене. Предлагат го малки семейни ферми. Те отглеждат стадата си от овце, кози и крави в  района, където е роден откривателят на бактерията лактобацилус булгарикус д-р Стамен Григоров. Тук животновъдството може да се каже,  че е изцяло пасищно. Всяка година на този празник се провежда и конкурс за майстор на овчето и краве кисело мляко, обикновено при сляпа дегустация. Или пък се дават проби от продуктите в лабораторията на Ел Би Булгарикум за установяване на качеството. Всяка година, освен когато не участва, овчето кисело мляко на Мария Колева печели безспорна първа награда.

Кисело с водичка

Обикновено Мария Колева излага гърненца или буркани с киселото си мляко на малка масичка. При нея винаги свършва още преди да ги е подредила. Желаещите да си купят са на опашка и влизат в разпри, защото не могат да се доредят. Мария Колева с усмивка демонстрира майсторството си. Грабва буркана и го обръща смело към земята. Млякото в него никога не пада. Стича се само водичката, задължителна при оригиналния продукт. Каква е тайната на този подквас. Той се прави само от мляко и закваска. Нищо повече. 

Треви и билки

Мария Колева заедно със своя съпруг е стопанка на стадо от 20 овце и 1 коза. Фермичката им е в село Ломница, Трънско, до Ждрелото на мистичната река Ерма, увековечена миналия век от големия български художник Никола Петров. Семейството развива изцяло пасищно животновъдство. Нямат собствени пасища, но изкарват стадото да пасе, докато не падне сняг край Ждрелото, където почти всичко пустее, споделя жената. Животните се хранят само с треви и дъхави билки. През зимата със сено, но понеже недостига, те са принудени да купуват допълнително храна. Това е люцерна и жито.

С преводач 

Овцете не са млечна порода, те са местна порода, издръжливи на планинските сурови условия. Но почти не боледуват. Дават общо средно по 4 литра мляко на ден, но за сметка на това е изключително качествено. От него Мария прави овче сирене, около 5 тенекии на сезон, което служи основно за семейството. Ако има излишък, мога да продам, споделя тя. Другото го прави на кисело мляко, което предава още преди да стане готово. От трийсет години тя си има постоянни клиенти и от България и Западна Европа. Италианци, французи и германци, щом пристигнат в София, вземат такси и отиват до Ждрелото, за да си купят от скъпоценните буркани с подквас от овче мляко. Водят си преводач, вкъщи ме намират. Идват, купуват и после пак се връщат, казва стопанката.

Махам ги

Въпреки този огромен интерес, семейството не може да се справи финансово. Всяка година Мария Колева се зарича да махне стадото, защото не само не може да спечели от него, но трябва да изкарва допълнително пари, за да осигури храна за зимата. Причината е, че като малка семейна ферма получават субсидии само на глава животно, които не стигат за никъде. Пазар за мляко имам, но нямам достатъчно, разказва тя. Това е такъв тип животновъдство, в който продуктите са много качествени, но с висока себестойност. Към такива ферми като нашата трябва да има по-специално подпомагане, ако искаме да оцелеят. И стопанствата, и този край, в който остават все по-малко хора.

 

Взема отпуск

Ние се издържаме с две прасета, имаме и агнета, отглеждаме си храната в двора, но работя в Испания да изхранвам овцете, разказва Мария Колева. Така всяка година тя си взема платен и неплатен отпуск и бере боровинки в Испания в оранжерии. Плащат й седем евро на час, спи безплатно, а работодателите й са приятели, които обичат и нея, и цялото й семейство. Успявам да си спестя малка сума, за да си купя балите за зимата. През това време за животните се грижи съпругът ми, казва тя.

Влагат 3 хил. лв. в бали от люцерна по пет лева за всяка. Осигуряват на животните и по 2 т жито, което мелят и го дават за подхранване през зимата.

 

Смятам да го махна тази есен окончателно, ядосва се майсторката на подквас. После се замисля и си признава: Не мога, много ги обичам тези овце!

Според откривателя на лактобацила: Истинското кисело мляко е овчето 

 

Когато д-р Стамен Григоров говори за кисело или квасено мляко, както той го нарича, има предвид само овчето мляко. Навремето овчето мляко се е използвало за квасене, кравето – за пиене, и козе и биволско – за други продукти. Това казва Юлия Григорова, внучка на д-р Стамен Григоров, откривателя на бактерията лактобацилус булгарикус. Тя е и основател на фондация „Д-р Стамен Григоров“, която в последните години съживи малките животновъдни ферми в района на Трън. Фондацията осъществи успешен проект с община Ниш, в който участваха дребни животновъди от двете страни на границата. Фондацията е в основата на традиционните празници на киселото мляко в Трън.

Според специалисти  млякото може да се закваси и от роса по нашите ширини. Ако съдът се остави навън, на другия ден вече да се е подквасило. Причината е, че бактерията лактобацилус булгарикус се намира навсякъде. Най-голямата концентрация е в района на Трън, мястото, където е роден нейният откривател д-р Стамен Григоров. През 1905 г. той открива пръчковидната млечнокисела бактерия. В негова чест тя била наречена по-късно "лактобацилус булгарикус Григоров". През последните години обаче  фамилията на откривателя отпаднала от официалното наименование, разказва неговата внучка.
Смята се, че киселото мляко е дар от най-старите обитатели на нашите земи  - траките. Изследване на фондация "Д-р Стамен Григоров" сочи, че разпространението на продукта в съседни и по-далечни на България страни е започнало през 1345 г. Тогава след турско нападение българите в Тракия отвели със себе си в Мала Азия огромни стада овце. До Балканската война млекарниците в Цариград били изключителна собственост на българи. Родното кисело мляко добило широка известност в Европа, след като бил излекуван френският крал Франсоа Първи (1515-1547 г.), който страдал от болест на стомаха. Оттогава датира първото отбелязано съобщение за лечебните свойства на българското кисело мляко, твърдят от фондацията.

По темата: Агро Телеграф
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

За 12 грама от най-скъпата подправка са нужни 1 кило цвят

Прибираме реколтата от шафран

За 12 грама от най-скъпата подправка са нужни 1 кило цвят

Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae).

Подхранвайте редовно с  оборска тор

Хризантемата обича влагата

Подхранвайте редовно с оборска тор

Хризантемите са влаголюбиви, но поливането им трябва да е умерено, тъй като от прекомерната влага кореновата система може да загние.