0

Г роздето тази година ще е по-малко заради сушата, но виното ще е с отлично качество заради високата захарност на гроздовия сок.

Гроздето тази година ще е по-малко заради сушата, но виното ще е с отлично качество заради високата захарност на гроздовия сок.

Това каза пред „Телеграф“ Красимир Коев, директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното.

Гроздоберът на някои места е вече започнал по-рано точно заради сухото и топло време, което е причина гроздето по-рано да узрее. На другите места гроздоберът предстои. Но според първите данни за тазгодишната реколта, с които разполага ИАЛВ, се очаква тази година да бъдат прибрани около 300 хиляди тона. Около 100-120 хиляди тона винарските предприятия ще преработят на вино. Още толкова ще се превърнат в гроздова ракия. Останалите количества са за направата на оцет и за лична консумация, както и за износ.

И тази година родните лозари ще изнасят предимно на румънския пазар, за Гърция и по-малки количества за Хърватия.

Надолу

Реколтата ще е с около 20-25% по-ниска от миналогодишната като килограми. Причината е, че заради сушата зърната са по-малки, с по-малко сок и тежестта на гроздовете е по-малка. Има места като Свиленград и част от Северна България, където от юни не е капнала и капка дъжд. Това, че в София вали редовно, не значи, че в останалата страна е така, посочи Коев.

Мярката за изкореняване на лозята също ще ограничи размера на реколтата, тъй като доста производители са се възползвали от нея. Не се очаква обаче внос на грозде у нас за направа на вино, смята Коев.

Камара

Сходни са очакванията и на Националната лозаро-винарска камара.

Очакванията ни за реколта 2020 са да бъде с отлично качество. Количествата са по-малки в сравнение с предходната година, но това се дължа на сухото време. То даде предпоставки за по-добро качество на гроздето. Въпреки това няма да има недостиг на суровина и добивът ще отговори на търсенето на производителите на напитки в страната, коментира пред „Телеграф“ шефът на НЛВК Йордан Чорбаджийски.

По думите му очакванията са цените на гроздето тази година да останата на нивата на миналогодишните.

Последните месеци всички производители положиха усилия да oсигурят безопасни условия на служителите си – защитни предпазни средства, дезинфектанти и пр. Всички взети мерки се отразяват на разходите им. Въпреки това не се очаква повишаване на цените на българските вина и високоалкохолни напитки, добави Чорбаджийски.

Вирус

Няколко месеца след началото на пандемията с COVID-19 браншовиците отчитат, че от кризата са ударени най-много малките изби.

Затварянето на питейните заведения, ресторантите и хотелите нанесе много сериозен удар на продажбите на спиртни напитки и вината в по-висок ценови клас, посочи Чорбаджийски. По-сериозни са били спадовете при по-малките изби, които са концентрирали продажбите си на студения пазар (ХоРеКа). При някои от тях спадовете стигнали до 80%. Средните загуби за бранша са между 25-30%. Потребителите се насочиха към по-ниския клас вино и bag-in-box разфасовките.

Въпреки драстичния спад се надяваме постепенно да намалим загубите в резултат на раздвижването на пазара последните три месеца и мерките за подпомагане, които предприехме заедно с Министерството на земеделието, храните и горите, каза шефът на НЛВК.

Както „Телеграф“ пръв писа, обратна е тенденция при износа, но според браншовите причината не е COVID-19.

От началото на коронакризата при някои производители има повишение на обемите за износ дори със 100%. Причината не е пандемията, а подобряването на имиджа ни на външните пазари, смята Чорбаджийски. „Българските вина са популярни в чужбина с отличния си баланс между цена и качество. Радваме се на голямо признание и високи оценки от множество престижни международни конкурси. Печелим златни медали за розе и бренди редом до френските розета и коняци. Донасяме на България големи отличия и това освен в чужбина, но и в страната повишава доверието на потребителите, че нашите напитки не отстъпват по нищо на големите производители в Европа – Италия, Франция, Испания и пр. Очакванията ни са тази тенденция да продължи. Затова обсъждаме с МЗ прилагане на програма за популяризирането на българските вина и високоалкохолни напитки в Европейския съюз с информационни кампании, провеждане на дегустации и участия в международни изложения“, каза шефът на НЛВК.

Производители

При гроздопроизводителите проблемите не са от вчера и коронакризата застраши сериозно тяхното оцеляване. От години се изкореняват винени лозя и причината за това са високите разходи, които имат производителите за отглеждането им. „Затова съсредоточаваме усилията си в справянето с този проблем. Договорихме две мерки за подпомагане с Министерството на земеделието - програмата de minimis за земеделски стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза. Програмата дава възможност за подпомагане с 25 лв. на декар, но не повече от 25 000 евро на бенефициент. Освен нея договорихме субсидиране от 30 лева на декар за гроздопроизводителите по мярка за подпомагане COVID – 1. Максималната сума по нея е 7000 евро на бенефициент“, припомни Чорбаджийски.

Лозарите могат да се възползват и от програмата за „Преструктуриране и конверсия на лозя“. Тя дава възможност за реогранизация на лозовите насаждения с пресаждане на нови подходящи площи, подмяна на сортовете и модернизиране на техниките за добив на грозде. Производителите, които се възползват от нея, впоследствие ще имат възможност да отговорят на търсенето на други сортове и да подобрят условията за производство на стопанствата си.

За производителите на напитки е разработена програма за кризисно съхранение на вино – субсидия, която се изплаща на производителите на напитки на тези количества течности, които не могат да се реализират на пазара в условията на пандемията и последствията от нея.

Хиляди туристи пиха мускат от Никопол

Светлана Трифоновска

Близо 6 хиляди туристи пиха мускат от Никопол и замезваха с телешки пастет от Източните Родопи по време на Дионисиевите празници в Царево. Това разказа Ели Илиева от Българска асоциация биопродукти пред „Телеграф“. Празниците на бога на виното се провеждат вече трета година поред, а техен постоянен партньор са биофермерите.

Домакин е морската община, а целта е да се популяризират българските екологични вина, сирена и месни продукти пред гостите на Южното Черноморие. Биофермерите покриват част от разходите си по пътуването и щанда благодарение на държавната помощ, която получават за промоция на продуктите си, уточни Илиева.

По време на изложението е имало конкурс за най-добро бяло вино, а победителят е бил излъчен при сляпа дегустация. Участвали са 12 вина, а победителят е мускат от Никопол на Албена Симеонова, разказа Илиева.

В Италия 70 милиона бутилки стават гел за ръце

70 милиона бутилки италианско вино ще бъдат превърнати в гел за ръце на алкохолна основа заради драстичния спад в търсенето на напитката на боговете заради карантината покрай коронакризата.

Подобна мярка предприеха и френските винари.

Затварянето на барове, ресторанти и кръчми в Италия и по света доведе до това, че италианските винопроизводители не могат да продадат виното от миналогодишната реколта. В ударения от коронавирус свят търсенето на най-хубавите италиански вина се срути, докато нуждата от бутилки с дезинфектант скочи.

Винопроизводителите имат нужда от пространство в избите си за тазгодишната реколта,

чието събиране в някои части на страната вече започна. За някои винари единствената възможност е да преглътнат гордостта си и да видят своето произведено с любов вино да се превръща в дезинфекциращ гел.

За 10 литра дестилиран алкохол са необходими 100 литра вино. Схемата е субсидирана от италианското правителство с 50 милиона евро.

Няма значение дали виното е червено или бяло, казва Антонио Емалди, който има дестилерия в северния регион Емилия-Романя, цитиран от вестник „Република“.