Грета Ганчева: Природата ми помага да съм вечно млада

Грета Ганчева: Природата ми помага да съм вечно млада

Искам да съм земя, не звезда, най-много песни съм написала на Женския пазар

Бях шофьор на Апостол Карамитев, той обожаваше селския хляб на мама

- Как отпразнувахте рождения си ден, г-жо Ганчева?

- Когато си на 14 години, щастието е много голямо. Казвам 14, защото събирам 7 плюс 7 и съм щастлива, защото първият човек, който ми честити рождения ден на 14-и в полунощ, беше любимият ми внук Владимир Владимирович. Това беше моето щастие, а моето нещастие е, че за първа година той няма да бъде на море, защото в Сочи са препълнени абсолютно всички хотели. Трети клас е, пълен отличник, една от гордостите на училището. Не съм предполагала, че толкова ще ми бъде празно и мъчно без моите деца. Разбрах, че имам и много честитки в социалните мрежи, благодарение на двама мои почитатели – Краси Костов и Маргарита Йоцова. Те пускат мои песни, които и аз вече съм забравила. Аз съм много далече от публиката, но благодарение на тези технологии отново съм близо до нея. През живота си не съм получавала толкова много обаждания.

- Каква е тайната да бъдете момичето без възраст?

- Това по-скоро е ген - от една страна. От друга страна, аз съм актрисата и певица, която никога не използва намесата на външни средства. Живея природосъобразно. Природата понякога те дарява с това, че ти си естествен и не бягаш от нея. Това е една от рецептите на вечната младост. Природата не се опълчва срещу теб, а напротив – тя ти помага. Може би на мен самата природа ми помага. Понякога си казвам – „Боже, на 77 съм! Че аз съм по близо до 100“... Всичко е от природата и от Бог, просто те са милостиви и се грижат за мен да не падам. Самите концерти пред децата страшно много ме държаха. В Камчия имах на месец по 10 самостоятелни концерта и то в продължение на 10 години. Пътувах с автобус, оставах там, пеех, пак се връщах... едно непрекъснато движение. Не съм се спирала от 1961 г. досега. Няма значение с какъв транспорт – самолети, кораби, параходи, коли, даже и каруци... Правех и едно шоу на каруци в с. Баница, което беше великолепно. Обичам много земята. Детето си отгледах на село, непрекъснато ходехме боси.

- Вие сте от първите в естрадата, които продължавате и през 2020 да правите нови песни и концерти. Как намирате сили и мотивация за това?

- Ваш колега каза, че аз съм венчана два пъти за сцената. И наистина е така. 61-ва година се венчах за естрадната сцена, 62-ра – за театралната. Никога не съм слизала от сцената. Догодина имам 60-годишен юбилей. Нашата професия е на талази - има моменти, в които имаш страшно много работа, но има и такива, в които нямаш. Дори когато не съм на сцената, аз работя за нея – създавам песни, уча стихове, чета произведения, за да обогатявам културата си... Бог ме дари с възможността повечето време от живота си да прекарам на сцената, да бъда непрекъснато там с малки почивки. Аз съм деен човек, нямам друг живот. Не знам какво значи да отидеш по луксозни курорти, не знам как да почивам. Свикнала съм да работя, да успокоявам и да давам сили и надежда на хората.

- Повечето от песните ви са авторски, как ги създавате?

- Трябва да знаеш за какво я правиш, имаш ли какво да кажеш на публиката. А се оказва, че имам какво да кажа на публиката. Пяла съм стихове на Павел Матев, Любомир Левчев. Новите поети не се обръщат към мен, затова в един момент сама започнах да си пиша текстовете на песните. По този начин се чувствам непрекъснато необходима. И когато я няма сцената, моето въображение, моята нагласа е такава, че дори в кухнята аз работя за тази сцена. А когато знаеш, че това, което излиза от теб, ще го чуят хиляди хора, отговорността и мобилизацията е голяма. Добрата енергия те обсебва, за да я излъчиш и предадеш на обикновените хора, да ги измъкнеш от ежедневието. Може би това е талантът.

- Кое е най-необичайното място, на което ви е връхлитала музата?

- Нямам необичайни моменти, но те са много неочаквани. Във всички случаи, когато съм между много хора. Когато съм сама, не съм толкова дейна. Обикалям Женския пазар, нищо не си купувам, но през това време ми звучи някаква песен и току извадя молива. Имам си винаги тефтерче – драскам и след дни разчитам. Хората на изкуството са чешити. Работя така, че да не наскърбявам хората. Искам енергията ми да им въздейства за добри дела.

- Имали сте щастието още в началото на артистичната си кариера да делите сцената с най-големия – Апостол Карамитев. Какво беше най-ценното, което научихте от него?

- Той беше много обикновен човек. През последните месеци от неговия живот аз бях плътно с него, почти като шофьор. Не знаех, че той е болен от рак. Ходили сме по много концерти и участия. Помагах му да отиде на рехабилитация, на лекции във ВИТИЗ... Много близки бяхме и с Маргарита Дупаринова. Често са идвали вкъщи. Майка ми месеше много хубав селски хляб, който те обожаваха. Няма да забравя как ей така се е опънал в един от последните си дни и иска хляб. С него никога не сме си говорили за изкуство, не бях от неговия клас, но имах възможността да бъда близо до него и да го гледам как, превивайки се от болки в кръста, пише нещо. Никога не е говорил на глас за проблемите си, казваше – на моите студенти днес ще кажа това и това... Бях с него, с колоса на българския театър и съм безкрайно щастлив човек. Няма по-голям артист от Апостол Карамитев. Като споменеш това име, си горд, че е имало такъв артист и театър в България. Той е от хората, които са много близо до земята! Аз също съм много близо до земята, така възпитах и дъщеря ми. Винаги съм казвала, че искам да бъда земя, не искам да бъда звезда, защото земята храни и прощава на всички, макар че ние се борим с нея, унищожаваме я. Агресията върху земята е някакво безумие. Тя е като една велика майка за всички хора. Най-странното е това, че земята на никой не се покланя, а ние се покланяме на нея, дърветата също. Една звезда блести, огрява те, но земята е вечна. Ходейки боса на село, до известна степен съм взела силата на тази земя.

- Другият най-голям на сцената, музикалната, пък е и ваш първи съпруг. Има ли нещо за Емил Димитров, което хората не знаят?

- Той беше толкова голям, невероятен певец. Нямаше човек, който да не го обича. Хората го боготворяха. Крещяха и викаха на концерти така както на Бийтълсите. Няма по-голям и се чудя на тази България. Българийо, уважавай величията си.

- Забравиха ли го?

- Неговите песни трябва да се преаранжират, да се пеят. Той беше всичко! Един семестър имаше до завършване на ВИТИЗ. Правеше сценография на световни автори, които му харесваха. Не го правеше за пари, правеше го себе си. Имаше толкова талант в него, че той извираше навсякъде. А на всичкото отгоре и красота...

- Как изкарахте дните в извънредното положение?

- Бях много дисциплинирана, седях си вкъщи, говорих по телефона, пишех си книгата, направих нова песен - „Изповед“, която е свързана с корените на България. Ако България има някакви корени, те ще проличат в моята песен „Изповед“.

- Не ви ли липсваше сцената и изявите през тези няколко месеца?

- Не. Описвах нещата, които са ставали на сцената. Готвя се отново за нея, знам, че никога няма да ме напусне. Искам за юбилея си догодина да направя безплатен концерт, както и промоция на биографичната си книга – на площад, където всеки може да присъства, да ме пипне, да си купи книгата или пък да я подаря. При мен парите никога не са били самоцел. Всичко подарявам. Моята публика е на улицата. Радвам се на моите колеги, които пишат песни, а не „парчета“. Винаги с удоволствие се обръщам към младите таланти. Мисля, че всяко талантливо дете аз съм родила. Искам да направя пожелание към младите изпълнители да не принизяват своето изкуство и това на творците по принцип. Не знам откъде тръгва това понятие „парче“. Дори водещи, които аз уважавам, казват – „сега ще чуете новото парче на...“. Какво значи това парче, то не е произведение на изкуството. Произведението на изкуството не може да бъде парче. Може да бъде симфония, песен, музикално произведение, рок, рап, танго...

- Накрая, какви са вашите очаквания за бъдещето?

- В непрекъснато очакване на нещо съм. Всичко очаквам, но съм настроена да очаквам доброто. Имам толкова песни, че във всеки момент мога да изляза на един площад, на едно поле, на една нива да пея и да радвам хората.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.