Грешните пътни знаци могат да убият човек

Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики:

Грешните пътни знаци могат да убият човек

КАТ трябва да глобява стопанина на пътя за безумни табели, но не го прави

ДЕЯН ДЯНКОВ


-Г-жо Русинова, опишете реакцията си, когато видяхте преди няколко дни по телевизията 14-те пътни знака в 200 метров участък в монтанското село Мадан?

- Първоначално ми стана смешно. Но всъщност ще ме учуди, защото в България съм виждала много по-големи абсурди. Във фейсбук поддържам страница „Пътен абсурд“. Вътре има всякакви такива простотии, каквито могат да сътворят т.нар. стопани на пътя. Това е дребно на фона на останалите.

- И все пак сякаш добре илюстрира положението със знаците в България?

- Да. От ЕЦТП стартирахме проучване за пътните знаци в общините - как ги монтират, кой ги монтира, имат ли компетентно лице, което да преценява знаците правилно ли са сложени. Оказа се, че общо взето в малките общини положението е много страшно, защото се купуват пътни знаци дори и от рекламни агенции. Те се правят и произвеждат буквално все едно си ги лепим в час по трудово. Нито пиктограмите отговарят на стандарта, нито ламарината, която е използвана е правилна - използва се дори покривна ламарина, която е абсолютно противопоказна за пътни знаци. Отделно има редица компании в България, които инвестираха много сериозни пари в дигитални принтери, което е най-високата възможна класа за производство на пътни знаци, които са изключително качествени, видими. И в същото време имаме конкуренцията, която продава на по-ниски цени – буквално пътни знаци, сглобявани от рекламни фолиа, от който каквото е намерил и както е намерил да прави пътни знаци. За съжаление малките общини са пълни с такива.

-Защото са по-евтини?

- Аз лично правих една съпоставка между цените на повечето производители на такива водещи фирми, които продават най-много по общините и въобще в цялата държава и се оказа, че напротив, техните знаци са по-скъпи, отколкото на истинските производители на пътни знаци. Отделно истинските производители са поставени в много неизгодна ситуация, защото те трябва да се конкурират с хора, които не зачитат никакви правила. С хора, които дори здравни осигуровки не плащат, нито инвестират в обучение на експерти. А производството на един пътен знак е много сложен процес. Утре този боклук може да убие някой. Може да не го видите, тъй като те ръждясват много бързо. Реално погледнато на общините ще им се наложи вместо след десет години, да си сменят пътните знаци след две-три години пак да ги подменят. Тоест, двойно да платят. Така че при никакво положение те не са по-евтини. А с такива знаци България е пълна. Над 70 % от малките общини са напълнени с такива боклуци.

- А знаят ли къде да ги поставят поне?

Едната страна на нещата е как е произведен знакът, каква годност има. Вторият проблем е къде и как се слагат. Специално за общините трябва да има компетентни лица, които да са от администрацията на общината или ако общината не може да си го позволи да си наеме външен експерт, който да прави контрол след поставянето на всеки пътен знак. Нашето проучване показва, че в големите общини има такива компетентни лица. В по-малките общини обаче обикновено това лице е просто шофьорът на общината. Но това, че някой има шофьорска книжка, не го прави експерт по организация на движението. И оттам хаотичното поставяне на пътни знаци, които не отговарят на приетите норми. Тези безумия водят до най-лошия ефект - хората просто спират да гледат пътните знаци. Защото ако на една стойка имаш право да сложиш три знака, а ти си накичил седем, тогава водачът дори чисто физически не може да ги възприеме тези знаци. А това, което ние сме написали на пътя водачът трябва да го прочете, да го възприеме, да го осмисли за определено време, при определена скорост. Когато организаторът на движението не спазва нормите, водачите спират да изобщо да уважават написаното чрез пътни знаци.

-Как един грешен или не добре поставен знак създава опасност за движението?

- През 2018 г. септември месец, стана една катастрофа при Горна Студена. Това е на пътя Русе – Плевен, където загинаха четири футболистчета. Там само заради един грешно поставен знак „Стоп“, който в цял свят има формата на правилен осмоъгълник, някой си беше направил някакви свободни съчинения с някакъв квадрат. Знакът не беше достатъчно светлоотразителен и просто момчетата не са видели знака и платиха с живота си за това нещо. Един знак, колкото и невероятно да се струва на читателите ви, може да стане причина за това човек да загуби живота си.

- Срещате ли в практиката си противоречащи си знаци?

- Да, много често. Аз съм имала дори не един случай, при който са поставени знак Б1 (обърнат триъгълник – път без предимство) и знак „Стоп“ един над друг. Единият казва, че можеш да преминеш без да спираш, но си без предимство, а другият казва, че трябва задължително да спреш. Какво да направи водачът в такъв случай? Наскоро пък попаднах например в община Банско на организирано еднопосочно движение против всякакви възможни правила. Водачите влизат в улица, където няма знак, който да им указва, че тръгват в еднопосочен участък, но от грешната страна. Едва вече навлезли, те виждат знак, който им указва, че не могат да продължат. И какво трябва да направят? Или да нарушат закона за движение по пътищата и да продължат срещу знака, или да маневрират в кръстовището. Тоест, и в двата случая водачът е виновен.

-Каква е причината да се стига до всичко това?

- Като започнете, първо, от онези, които произвеждат пътни знаци и не ги правят такива, каквито трябва да бъдат. Втората причина е в онези, които ги монтират. Най-големият проблем е липсата на контрол. КАТ трябва да глобява стопаните на пътя, но в интерес на истината полицията системно прикрива стопаните на пътя. Аз не съм чула някоя община да е получила някакво наказание за това, че не е поставила правилно пътни знаци.

- Има ли разбиране от страна на държавата на експертно ниво за сериозността на този проблем?


- Преди две-три години нямаше никакво разбиране за този проблем и като че ли нещата вървяха на самотек. Сега новата Държавна агенция за безопасност на движението по пътищата точно към този проблем е насочила вниманието си и бих казала, че има известно подобрение. Общо взето всички сигнали, които ние получаваме ги- обработваме и ги пращаме към държавната агенция. Те след това доста внимателно следят и комуникират със стопаните на пътя и някои от тези проблеми ги коригираме. Те работят по дългосрочни политики, насочени именно към това да се подобри контрола и координацията между отделните в тази връзка - производителя, този, който монтира общината, която пък после поема последващия контрол, който трябва да осъществяват стопаните на пътя. Това е процес, който ще отнеме страшно много време още. Като имате предвид, че във всички общини в България ако отидете сега и поискате плановете за организация на движението няма да могат да ви ги дадат, защото такива просто няма.


-Нормативен ли е проблемът или нещата просто опират до липса на контрол?

-Наредбата за пътните знаци като цяло е добра. Проблемът е най-вече в липсата на контрол. Ако ние прилагаме дори и това, което в момента е написано в наредбата и го прилагаме стриктно, ние няма да имаме тези проблеми, които срещаме по пътищата в момента.


Това е тя:

С повече от 10 години опит в областта на транспортния мениджмънт и управление на риска в транспорта

Участвала в независимото разследване на катастрофата край Своге през август 2018 г. с 20 загинали и тази край с. Горна Студена с четирима загинали

Член на работната група по пътна безопасност към регионалното министерство

Оглавява екип по подобряването на безопасността на осем рискови кръстовища в София

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.