Френски експерт: НПО активисти като Грозев защитават частни интереси в Страсбург (ОБНОВЕНА)
2

Френски експерт: НПО активисти като Грозев защитават частни интереси в Страсбург (ОБНОВЕНА)

Йонко Грозев издигнат въпреки скандалното си минало и обвързаности

Хора от неправителствения сектор не трябва да стават съдии в Страсбург, защото защитават частни интереси. Това заяви в интервю за Нова TV френският експерт Грегор Пюпенк, директор на Европейския център за законност и правосъдие (ЕЦЗП) в Страсбург. Като един от най-скандалните примери за думите си той даде българския представител в Европейския съд по правата на човека (EСПЧ) Йонко Грозев.

В края на февруари регистрираният във Франция ЕЦЗП, чийто директор е Пюпенк, публикува доклад, алармиращ, че съдът в Страсбург е попаднал в плен на мрежата за натиск върху държавите членки на ЕС на милиардера спекулант Джордж Сорос. Сред поименно посочените в документа проводници на интересите на мизантропа от унгарски произход бе самият Грозев. У нас не е тайна, че т.нар. български представител винаги е правел едно и също – да

защитава не интересите на България, а тези на менторите си (виж тук)

По-конкретно на Сорос и на последователя на милиардера спекулант у нас - разградския подсъдим бос Иво Прокопиев, член на чието най-близко обкръжение Грозев винаги е бил през годините. Именно благодарение на услугите, които е правел за двамата, само преди седмица съдията оглави една от петте секции на ЕСПЧ, като по този начин влезе в ръководството на институцията – т.нар. Бюро на съда. Прокопиев пък по този начин получи възможността да влияе над решенията на Страсбург и да използва съда като инструмент за още по-масирана атака в опитите си да прокара лобистки законодателни промени, които да ограничат независимостта на българската прокуратура.

Абсурдното е, че повишението на Грозев дойде насред скандала с доклада, предизвикал и

петиция, подписана вече от 18 000 души от цяла Европа

с настояване да бъдат отзовани от ЕСПЧ всички съдии, уличени в тежък конфликт на интереси. На челно място в списъка е именно представителят на страната ни, който е сред поименно посочените 22-ма от общо 100 съдии в ЕСПЧ за последните 10 години, дошли по линия на НПО-та, свързани със Сорос, и дори не са магистрати по професия. В списъка е и предният български представител Здравка Калайджиева, за която са констатирани 12 дела, заведени от НПО-та, по които тя се е явявала като съдия, въпреки че е свързана с работата на поне две организации на милиардера спекулант у нас – Българския хелзинкски комитет и „Отворено общество“. За Грозев са посочени 6 случая на конфликт на интереси, като при него допълнително утежняващ факт е, че преди да стане съдия в ЕСПЧ, се е явявал като адвокат по дела на БХК, чийто съосновател е.

Именно заради тези и други фрапиращи случаи, на които се е натъкнал центърът му по време на изготвянето на доклада, в интервюто си пред Нова TV Пюпенк настоя представители на неправителствения сектор да не стават съдии в Страсбург. Френският експерт обяви, че

вече е бил поканен да представи документа във френския парламент, а има покана да го представи и пред Европейския парламент, като ще го направи.

"12 от 22-мата споменати съдии са били активисти на фондация „Отворено общество“. Същата фондация от своя страна финансира 6 други структури, откъдето пък идват другите съдии. Тоест 7 от неправителствените организации, излъчили въпросните 22-ма съдии, са финансирани от "Отворено общество". Това, както разбирате, е проблем. Не може една организация да има толкова доминиращо представяне в съда", заяви Пюпенк, като подчерта, че Грозев например освен съосновател на БХК е бил член на административния съвет на институт “Отворено общество” в София и дори в административния съвет на Правната инициатива на “Отворено общество”, базирана в Ню Йорк, преди избирането си в съда. „Той бе адвокат на Pussy Riot пред европейския съд. Става дума за феминистка пънк група, която направи светотатствен спектакъл в катедралата на Москва. Когато съдът осъди Русия по това дело, г-н Грозев вече бе станал съдия. Впоследствие той е заседавал по редица дела, заведени от Българския хелзинкски комитет, който сам е основал, както и по дела с участието на Правната инициатива на “Отворено общество“, коментира Пюпенк.

Грозев стои зад делото „Колеви срещу България“

Един от най-показателните случаи за конфликт на интереси, описани от експертите от френското НПО – делото „Колеви срещу България“, е и делото, което изстрелва и кариерата на Грозев в ЕСПЧ. В решението по делото Съдът в Страсбург записва, че у нас нямало ефективни механизми за разследването на главния прокурор. Заведено срещу страната ни в началото на века, сред жалбоподателите е именно настоящият ни представител в институцията, който тогава се явява от страната на БХК. Становището по случая пък е взето през 2009 г. от състав, чийто член е бившият ни представител в Страсбург – Здравка Калайджиева. Макар делото да е приключено преди повече от 10 години, в момента то е ключов инструмент за опитите на Прокопиев и другарите му олигарси да избягат от възмездието за престъпленията си, като вържат ръцете на прокуратурата. Така, използвайки делото „Колеви срещу България“, Грозев се появи миналата година в България заедно с представители на ПАСЕ, за да настоява за лобистки законодателни промени, които да ограничат независимостта на държавното обвинение и да засилят недосегаемостта на съдиите. От ПАСЕ дори заплашиха управляващите, че страната ни ще бъде обявена за държава, нарушаваща върховенството на закона. Именно заради този натиск кабинетът предложи поправката, според която независим прокурор може да разследва обвинител №1, като в момента казусът е в ръцете на конституционните съдии. И докато олигархията упражнява външен натиск през Грозев и съда в Страсбург за приемането й, действа и във вътрешен план. През НПО-то на Калайджиева „Български адвокати за правата на човека“, което преди два месеца изпрати непоискано от никого становище до КС с предложение за конституционни промени, целящи засилване на съдийската недосегаемост за сметка на драстичното ограничаване на правомощията на прокуратурата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.