Гребците ни в Атлантика избягали от пирати

Стефан и Максим Иванови разказват за 105-те дни в открито море

Гребците ни в Атлантика избягали от пирати

Родните рекордьори оцелели в урагани, плували до риба меч

Ако Жул Верн беше жив, със сигурност би намерил вдъхновение за продължение на великия си роман „Около света за 80 дни“ в двама българи. Това са Стефан Иванов и 17-годишният му син Максим, които изминаха 8230 километра, или точно 4444 морски мили, за да прекосят Атлантическия океан на борда на 6-метрова гребна лодка, но не за 80, а за 105 дни.

Началото

Идеята за авантюристичната мисия, която носи името „Неверест“ (както се казва и лодката), се ражда по време на семейна вечеря. 47-годишният Стефан е страстен почитател на екстремните спортове и е няколкократен участник в ултрамаратони, а също така е и вторият българин, преплувал протока Ла Манш след Петър Стойчев. Знаейки за манията на баща си, Макс го подкача.

„Абсолютно на шега му казах, че трябва да прекоси океана на гребна лодка. Изобщо не знаех, че ще го приеме толкова сериозно“, сподели пред „Телеграф“ Максим.

„Първото нещо, което направих, бе да проверя дали това е възможно. Оказа се, че има такива случаи не само в Атлантическия океан, но и в Тихия. Трябваше да се подготвим сериозно не само физически, но да се научим на навигация и метеорология. И реших да приема хвърлената ръкавица от Макс и да го направим заедно“, добави Стефан,

Оказа се, че преди да се хвърлят към предизвикателството, нито един от двамата няма опит в гребането. Затова с подготовката им се заема световната шампионка в академичното гребане Виктория Димитрова.

В бокса

Първото и най-важно нещо, за да бъде мисията успешна, е лодката.

„Тези плавателни съдове трябва да са много устойчиви. Изложени са на страховити бури и вълни. Трябва да се конструират така, че да не бъдат заливани прекалено много с вода. Но в същото време не могат да се направят прекален високи, защото се клатят. Широчината също е ограничена. Не можехме да импровизираме с дизайна на лодката. Затова потърсихме може би най-опитния архитект на океански гребни лодки – англичанина Фил Морисън. Въпреки че вече е пенсиониран, той бе така добър да направи дизайн на лодка, която можехме да конструираме в гаража си. Така започна всичко, като дори леко прекалихме с устойчивостта на съда, което го направи доста тежък – над един тон с оборудването. Въпреки това стана като космическа капсула. Всичко това обаче нямаше да бъде възможно без подкрепата на съпругата ми Жени и дъщеря ми Лара“, разказва Стефан.

След като лодката е готова, баща и син Иванови започват теоретичната си подготовка. Стефан изкарва курс за капитан на съд до 40 тона, а двамата изчитат купища литература за навигация, метеорология и за плаване с океански лодки. Също така осъществяват връзка със светилата на такъв вид преплавания на океани.

Маршрутът

„Първоначалната идея беше да тръгнем от Канада и финишираме във Великобритания. Оказа се обаче, че Канада е затворила границите си за чужденци заради пандемията до края на юни, а тогава вече щеше да бъде много късно за старт на мисията. Така сменихме идеята да стартираме от Португалия и да финишираме в Южна Америка. Това щеше да бъде първа лодка с двама гребци, преминала по този маршрут. Исках да завършим в Бразилия, където Макс и Лара са родени. И това обаче не се случи не само заради пандемията, но и заради течението Гълфстрийм, което беше много силно и това направи и този план невъзможен. След това няколко пъти сменяхме крайната си цел – през Френска Гвиана, Тринидад и Тобаго, Венецуела, преди да финишираме в Барбадос. Това всъщност удължи експедицията ни и вместо от 60 до 90 дни, тя стана 105“, споделя Стефан.

„Всъщност първо искахме да прекосим Северния Атлантик, тъй като е доста по-кратък, но е по-неприятен, тъй като водата е по-студена. Плановете обаче се промениха, както баща ми каза“, добави Макс.

Стихии

Още в началото на приключението двамата си правят график. Гребането е 24-часово, като през 2 часа се сменят. Двамата признават, че най-големият проблем са били природните стихии.

„Когато покрай нас минаваха тропически бури и ураган, нещата наистина започнаха да стават предизвикателни и страшни. Лодката се мяташе като див кон. Понеже ти трябва да не изпаднеш от нея, огромна част от времето при бурите трябваше да прекараме в каютата. Ти си затворен в една кибритена кутия и все едно я използват гиганти да играят футбол с нея, като я подритват наляво-надясно в тези вълни. Само че не я преобръщат. Първо, защото основната си тежест е на дъното и трудно се обръща, и второ, тя е вързана с 80-метрово въже, в чийто край има парашут - т.нар. паракотва, или морска котва. В тази връзка хем смятаме, че сме горе-долу в сигурно положение, хем не знаем дали това ще трае до момента, в който бурята ще стане прекалено силна Друго предизвикателство беше да се справим с всички неща, които се чупеха по време на плаването. Трябваше на ръка да пробиваме дупки. Имахме проблеми и със соларните панели. Морската вода корозира кабелите на три от четирите соларни панела и останахме без електрическа енергия. Имахме колкото да функционират комуникационните уреди. Нямахме енергия за десалинатора, който ни даваше чиста вода, нямахме енергия и за автопилота, който ни помагаше в управлението. Не бяха непреодолими предизвикателства, а просто неща, с които трябва да се справим, иначе нямаше да можем да завършим плаването“, обяснява Стефан Иванов.

Веселият Роджър

Природните стихии не са били единственото премеждие на семейство Иванови. Оказа се, че край бреговете на Мароко авантюристите ни са били преследвани от пирати.

„След като приключи двучасовата ми смяна, се прибрах в каютата. Времето беше мрачно и имаше големи вълни. Погледнах към картографа, и видях 2 лодки, които бяха на около 3 мили и бяха с насочени носове към нас. Бях чувал, че около Мароко има пирати. Точно преди да легна и двете лодки и изчезнаха от картографа едновременно. Това означава, че нарочно са си изключили системата за обозначение. Излязох отвън и забелязах в далечината топовите им лампи. Казах на баща ми, а той се усмихна и ми каза да правя каквото искам. Върнах се в каютата и изключих нашата система за обозначаване, както и топовата лампа, за да не могат да ни видят. В този момент вълните бяха около 5 метра и буквално ни криеха. Така не ни намериха“, спомня си Максим и завършва с история, в която баща му е бил на метър от огромна риба меч.

„Бяхме на 100 мили от бреговете на Барбадос, което означаваше, е ни остават два, максимум три дни път. Когато си близо до брега, около лодката започват да плуват много риби. Често виждахме акули и риба меч. Казах на баща ми, че не е добра идея да влизаме в този момент във водата, защото е опасно. След една негова смяна обаче ми каза, че не издържа и, че ще се топне за 15 секунди. Насапуниса се и влезе. В същия момент видях от дясната страна огромна риба меч. Казах му с много спокоен и сериозен глас да се качи веднага на лодката. Първоначално си помисли, че се шегувам, но няколко секунди по-късно вече беше горе. Гърбът на тази риба беше като буре. Освен това са бързи и може да те прониже смъртоносно“, разказва Макс.

Рекордьор

Така на 17 години Максим Иванов стана най-младият гребец, прекосил океан на лодка. Освен това двамата с баща му са първите, които го правят от източното към западното крайбрежие на Атлантика. Двамата осъществиха историческото плаване в подкрепа на кампания за донорство на органи.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.