Грантаджийски доклад извади мейнстрийма на „Капитал“ наяве
3

Грантаджийски доклад извади мейнстрийма на „Капитал“ наяве

  • ССБ си поръча на НПО-то на Христо Иванов доклад бухалка срещу критиците си и неудобните медии
  • Вкараха в „списък на позора“ всички, вадещи задкулисието в Темида начело с Лозан Панов

Грантаджийски доклад, изготвен от НПО-то на неуспелия и като политик, и като правосъден министър Христо Иванов – Български институт за правни инициативи (БИПИ),и поръчан от грантаджийския и непредставителен за Темида Съюз на съдиите в България (ССБ), извади наяве мейнстрийма на подсъдимия олигарх Иво Прокопиев.

Явната цел на доклада е да играе ролята на пералня за имиджа на ССБ и бухалка срещу критиците на задкулисието в Темида, в това число медиите, вадещи тъмната страна на правосъдието у нас. Още по-абсурдното в случая е, че самият доклад може да е поръчан от съдийския съюз, но е финансиран с пари от Кралство Нидерландия, което едва ли е наясно, че

грантът му отива не за реформиране на Темида, а за бранене на задкулисието в нея

Преди няколко години разградският бос Иво Прокопиев заяви в стенограмите от аферата „АРГОгейт“, че държи „мейнстрийма“ у нас чрез подставени журналисти в националния ефир, малотиражни издания от кръга „Капитал“ и удобни говорители и така диктува дневния ред на обществото. Цялата редица от тези медии, които открито обслужват единствено интересите на олигарха, партньорите му – също подсъдими или обвиняеми лица, както и съдиите, които ги обслужват, всъщност е изброена поименно във въпросния доклад, озаглавен „Медиен мониторинг и анализ на тема “Атаките към съда“.

„Мониторингът показва, че в изданията “Сега”, “Дефакто”, “Медиапул”, “КлубЗ” и “Дневник” атаките към съда са отразени обективно“, пишат съставителите му и дори дефинират какво означава

„обективно“ според критериите на „кръга „Капитал“

„Съществуват множество материали, в които твърденията на публични фигури са подложени на критичен анализ, опровергани или конкретно посочени като атака към независимостта на съда“. Или иначе казано – медиите на Прокопиев, фармацевтичния бос Огнян Донев, газовия олигарх Сашо Дончев и говорителката на Иван Костов – Стояна Георгиева, са „обективни“, защото бранят като Матросов на амбразурата десетина подопечни съдии, които изпълняват безропотно повелята на техните издатели. Сред магистратите, получили „медиен имунитет“, са скандалният шеф на Върховния касационен съд Лозан Панов (който често гази конституцията на страната, бидейки много повече политик, отколкото представител на тогите – б.р.), както и няколко верни на „партията – майка“ (ДСБ на Иван Костов и производните й „Да, България“ и „Демократична България“ - б.р.) като Калин Калпакчиев, Мирослава Тодорова, Атанаска Дишева и т.н.

В доклада обаче мистериозно липсват всички грозни нападки, които изданията от мейнстрийма на Прокопиев редовно упражняват срещу Темида. Като например организирания публичен линч на съдия Петя Крънчева, която си „позволи“ да осъди за клевета едно от основните пера на олигарсите – Росен Босев. В продължение на месец магистратът беше буквално разпънат в онлайн изданията на задкулисните кръгове, защото не се е поддала на натиска и не си е направила отвод по казуса. Този пример обаче липсва при описанието на „обективните“ медии.

В доклада липсват и всички нападки срещу съдии, публикувани от тези медии,

защото магистратите не са удовлетворили капризите на олигарсите - диригенти на мейнстрийма. Като например отявлените атаки срещу съдии, наложили запори на Иво Прокопиев по искане на КПКОНПИ, правните анализи на адвокатите на разградския бос, които се публикуват едностранчиво в изданията от ветрилото на задкулисните медии, и нападките срещу административни съдии, които порязват исканията им. Естествено, в документа липсват и напоителните атаки, пак от „мейнстрийма“, към друга част на съдебната система – прокуратурата. Няма да прочетете и становищата на десетки юристи (сред които и съдии – б.р.), че Панов редовно прекрачва границите на закона, че ходи на политически събития, чете политически речи. Че беше осъден, че не е спазил закона и не е декларирал къщата си и т.н. Няма да прочетете и че докладът е „поръчан“ от ССБ, а в него се бранят само членове на организацията, като и гуруто на грантаджиите в Темида – Лозан Панов.

Същевременно от „другата страна“ са все медии, които за разлика от вече цитираните издания и до днес са лидери на доверие на своите аудитории (лесно проверим факт е какви са тиражите и посещаемостта на медиите – б.р.), но

докладът бухалка поставя в графата „необективни“ и „тенденциозни“

Просто защото, въпреки че критикуват винаги с факти, за разлика от „мейнстрийма“, не обслужват медийните амбиции на подсъдими олигарси. Така, ако се информирате за медийната среда у нас само от този документ, няма как да разберете, че преди година ежедневниците у нас излязоха с обща инициатива за „Правосъдие на светло“, с която бе извоювано съдиите да обясняват накратко своите съображения в зала при изчитане на присъдите. По този начин бе постигната победа върху монопола, който ССБ и няколко други пионки в съдебната власт бяха поставили върху разговора за прозрачно правосъдие. Идеята за „Правосъдие на светло“ бе инициирана от изданията на „Телеграф медиа“ - „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, и подкрепена от големите ежедневници в страната - „24 часа“, „Труд“ и „Стандарт“. А след диалог със съдебната власт – и от представителите на Темида.

В доклада липсва и това, че срещу „Телеграф медиа“ бяха прочетени осъдителни решения, просто защото делата са попаднали „случайно“ в ръцете на членове на ССБ. Като казуса с един от ръководството на съюза – Красимир Мазгалов, който осъди „Монитор“ и „Телеграф“ за това, че са разкрили кримидосието на съпругата на Лозан Панов – Бети. Въпреки че ежедневниците публикуваха документи от МВР, че Черния лебед (по Христо Иванов – б.р.) на Панов има досие в полицията, вестниците бяха осъдени за клевета. В доклада липсва и фактът, че най-тиражният ежедневник у нас -

„Телеграф“, осъмна с решение за отнемане на търговската му марка

издадено от прокуратурата. Безпрецедентното посегателство срещу свободното слово обаче не бе отразено подобаващо от „обективните медии“ на мейнстрийма. Липсва и в доклада на ССБ/БИПИ.

Но опита за запушване на устата на „Телеграф“ няма как да бъде прикрит. Няма как и да не се постави въпросът – защо все на изданията на „Телеграф медиа“ се случват подобни необясними неща. Например присъди за клевета за статии, в които пише само истини, подкрепени с факти. Или решение за заличаване на търговската марка на най-тиражния вестник у нас. Причината най-вероятно се крие в два факта – изданията на „Телеграф медиа“ редовно разкриват нелицеприятните зависимости на олигархията с Темида и останалите власти у нас, както и че издател на тези медии е депутатът от опозиционната ДПС Делян Пеевски, който от години е камък в обувката на задкулисието у нас.

Под чие давление е направен т.нар. анализ, става ясно не от него, а от прессъобщението на ССБ, в което те открито си признават, че са „поръчители“ на уж независимия доклад на БИПИ, платен с пари на Кралство Нидерландия. Дали донорите на средствата за анализа са наясно, че плащат не за обективно проследяване на медийната среда у нас, а за изпиращ имиджа на шепа скандални магистрати, уличени в задкулисни обвързаности, можем само да гадаем. Но най-вероятно има причина в самия доклад да липсва фактът, че е „поръчан“ от ССБ. Най-малкото защото е

чист конфликт на интереси сам да си поръчаш доклад, който да излезе с констатация, че си „жертва на медийни атаки“.

И авторите много добре знаят, че експертите в Брюксел, които са очевидният адресат на това манипулативно творение, веднага биха гледали с друго око на този очевиден конфликт на интереси. Прокопиев и сие прибягват именно до такива доклади и защото финансираните от тях медии имат пренебрежимо малък процент обществено доверие и няма как да влияят на публичното мнение по друг начин освен чрез натиск отвън.

Кръгът „Капитал“ е свикнал в последните почти 3 десетилетия да управлява дневния ред на обществото чрез медийни манипулации, създадени единствено в полза на своите „донори“ на средства. Тази медийна политика естествено доведе до срив в доверието към тези издания, тъй като обществото

трудно може да бъде държано в плен на олигархични интереси

и едновременно с това – да си плаща, за да ги чете. Това от своя страна доведе до естественото изчезване на цели групи хартиени издания, които (заради липса на пазар, който да си плаща за подобно манипулирано съдържание) преминаха към онлайн версия. И много ги дразнят всички, които все още се радват на сериозен читателски интерес, който за разлика от безплатните кликвания на случен принцип в интернет, е продиктуван от пазарното търсене на по-добрия продукт.

Тази ситуация поражда два сериозни проблема за кръга „Капитал“ - като никой не ги чете, няма как да манипулират обществото и да получават пари за същото това манипулиране. За да се реши този проблем, те прибягват до най-елементарното оръжие на черния пиар – уронване на доверието към печелившия продукт. Чрез подобни доклади се цели всички, които отказват да пеят в хора на олигархията, да бъдат сложени под общ знаменател – некачествени и пропагандни медии. Независимо че изданията, които са ситуирани от доклада „от другата страна“ на барикадата, реално са доста различни – и като собственост, и като редакционна политика, и като медийно съдържание, и като таргет на обществото. За грантаджиите тези издания са едно и също – просто защото не следват техния общ план за промиване на мозъци.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.