Грантаджиите в Темида успяха за втори път да спасят от затвора един от най-близките авери на Иван Костов – Георги Кирчев. Бизнесменът, известен като Касичката на Командира, е подсъдим по т.нар дело „Алабин“, което приключи за втори път с оправдателна присъда.

Близо 14 години след трагедията обаче се оказва, че смъртта на две млади жени – 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова, остава без възмездие.

Делото е за смъртта на двете млади жени, които загинаха под отломките на срутилата се на централната столична улица сграда. Имотът е собственост на Кирчев, а в деня на трагедията – строители събаряли в него стени и колони.

С обвинения пред съда са изправени митичният собственик на фирма „Хрисома” Георги Кирчев, който е част от най-близкия приятелски семеен кръг на Командира, шефът на инвеститорския контрол арх. Николай Симеонов, инж. Петър Петров и строителят Манчо Антонов. Благодарение на благосклонността на апелативните съдии обаче четиримата се оказват невинни.

Решението е взето от съдиите Камен Иванов, Владимир Астраджиев и Стефан Илиев. Първите двама са известни с това, че са свързани с скандалния Съюз на съдиите в България. Камен Иванов дълги години беше член на ССБ, а Астраджиев бе посочен от грантаджиите в Темида като един от кандидатите им да оглави Софийски градски съд след напускането на Калоян Топалов. Имената на двамата се появяват като част от съдебен състав, в който участваше и самия шеф на ССБ Калин Калпакчиев, прочул се с това, че пусна убиеца Джок Полфрийман на свобода близо 6 години преди да му изтече присъдата. Делото, по което тримата магистрати решаваха заедно пък приключи с оправдателна присъда за друг човек на Иван Костов – бившият му депутат Валентин Павлов, който е подсъдим за смъртта на 14-годишно момче.

Връзките на ССБ с Костов обаче не спират до тук – съюзът е известен с близките си връзки с политическите проекти на Командира - „Да, България“ и ДСБ. Ръководството на съюза често прокарва през хората си в Темида политическите тези и интереси на Костов, а самият ССБ е създаден именно по времето, когато Командира бе премиер и е част от неговата система за овладяване на държавните институции у нас.

Иначе делото за „Алабин“ стартира отново през лятото на 2016-а, когато в съда бе внесен обвинителен акт от прокурор Милко Момчев. Преди това по процеса се смениха петима обвинители, а един от тях даже го прекрати. Радетелите за съдебна реформа от обкръжението на Командира и доверения му олигархичен кръг не робуват на такива неща и изобщо не ги отразяват. За тях реформата в Темида се ограничава до гръмогласно рецитиране на опорни точки, а крайната им цел е обяздването на съдебната система и пълното й подчиняване на личните им интереси.

Подсъдимите Кирчев, Симеонов, Петров и Антонов (процесът срещу последния тече задочно, защото той от 2013 г. е в неизвестност) отговарят за причиняване на смърт на повече от един човек поради незнание или немарливо изпълнение на работата. Като граждански ищци и частни обвинители са конституирани майките на двете момичета - Александрина Ченишева и Снежанка Георгиева, както и бащата на детето на Деница - Емил Димитров. Общият иск е за 750 000 лева. Близките настояваха за максимални присъди за виновниците за трагедията. Според обвинението по нареждане на бизнесмена Георги Кирчев строителните работници са премахнали 3 от петте носещи колони на сградата, което е довело до срутването им. Експерти са на мнение, че преди това тя е била занемарена, но не и опасна. Изпълнители на указанията на Кирчев са останалите трима подсъдими, твърди обвинението.

От свидетелските показания на двете майки стана ясно, че Кирчев е парадирал с връзки по високите етажи на властта. Бил близък с бившия премиер Иван Костов. Запознати със случая твърдят, че той е купил сградата, която била паметник на културата, но целта му била да я унищожи, за да издигне модерна бизнес сграда на нейно място. Публична тайна е, че сградата, която е била собственост на евреи, е купена срещу 750 000 евро с кредит от КТБ. Архитектът Николай Симеонов единствен се престраши да даде обяснения пред съда. Той обяви, че носещи стени не са бутани. Останалите трима подсъдими по съвет на адвокатите си Константин Симеонов и Ина Лулчева отказаха да дават обяснения в началния етап на процеса. Майките на двете момичета също дадоха показания. Те обясниха, че са се свързали с един от работниците на обекта - Николай Александров.

Той им разказал, че последния ден по нареждане на Кирчев дошла „бригадата на бай Слави с петима работници”. Мъжете предупредили Кирчев, че има опасност от срутване. Той обаче им казал, че ще им плати по 50 лева отгоре, ако срежат колоните. Така и сторили. След 16,30 часа напуснали обекта и останал само охранителят. По-малко от два часа след това сградата рухнала. Истинско чудо е, че в пиковия час жертвите не са повече. Под отломките освен автомобила с двете момичета останали машините и дрехите на работниците, както и служебното оръжие на пазача. „Тези неща обаче не се разследваха, може би случайно или по-скоро никак не случайно”, коментира Александрина Ченишева.

Бившият премиер Иван Костов е имал интереси към имота на столичната улица „Алабин“, чиято сграда се срути и уби на място две млади жени. Това заяви пред СГС през май 2017 г. свидетелят Станчо Петров. Оказа се, че постройката е била превърната в цъкаща бомба със закъснител, тъй като е била нарушена носещата й конструкция.

Станчо Петров разказа пред магистратите, че се познава с Николай Александров, който е бил общ работник по време на разчистването на сградата. Дни след рухването й Александров разказал на Петров за преживения ужас – във фаталния ден други работници рязали с флексове метални греди, които са носеща конструкция, Николай отишъл да купи кафе и през това време сградата рухнала и това го спасило. „Казвал ми е, че някой е искал да се срути сградата. Възлагали на негови колеги да подкопават основите. Николай ми каза, че Иван Костов имал интереси към имота. Каза, че знае имена и хора, но не смее да говори. От поведението му личеше, че се страхува“, заяви Петров, потвърждавайки версията за интереса на Драгалевския гуру към апетитния имот. Според него ремонтът бил само маскировка, за да бъде съборена сградата.

С показанията си пред съда Станчо Петров на практика потвърди разказаното от Николай Александров по време на следствието. Пред магистратите обаче Александров се отрече от думите си и заяви, че е бил притиснат да говори така след инцидента, но не помни кой го е накарал да каже това. След рухването на сградата майките на двете жертви се свързали с Александров и той разказал първо устно, а после пред камера, както и писмено с подпис, скандални неща за работата на обекта. Когато те разгласили информацията от него по медиите и я предали на прокурор, мъжът бил разпитан, но отрекъл всичко. По-късно той обяснил на жените, че имената на работниците са изтрити от компютрите на фирмата, другите са се върнали в провинцията, а той два пъти бил заплашен от няколко мъже, че ако не спре да говори, нещастие ще сполети него и жена му. Александров се уплашил за безопасността си и казал на майките - „Нищо няма да стане. Кирчев е близък с бившия премиер Иван Костов и има връзки“, след което спрял да се среща с тях.

Мая Кирчева беше съучредител и години наред член на УС на скандалната фондация „Бъдеще за България”. Във фирма „Хрисома” същата беше съдружник със своя съпруг Георги Кирчев. Той пък е сред собствениците на 20 фирми и участва в управлението на около 15. През 2000 г. около фирмата се завихря сериозен скандал, свързан с вноса от безмитната зона в Ниш на 406 палта. Те са обмитени по 9 лв., а след това са продадени по 300 щатски долара бройката. Според публикации по време на скандала „Хрисома” бе посочена като един от основните спонсори на „Бъдеще за България”. През 2000 г. „Хрисома” е избрана да изработи облеклата на 26 000 служители на БТК. Шеф на борда на държавния телеком по това време е един от партизаните на Сорос - Гроздан Караджов. Бившият зет на Иван Костов и бивш съпруг на Мина Костова - Георги Йорданов Христов, е работил на трудов договор във фирма „Хрисома” от август 1998 г. до юни 1999 г. След фалита на КТБ се оказа, че фирма „Хрисома” е един от големите длъжници на банката. През 2004 г. дружеството е теглило два кредита на обща стойност 1 670 000 евро. Това се случва малко след като Цветан Василев придобива пълен контрол над банката.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Адвокатът на БГ Мадоф остава зад решетките

Арестуваният преди седмица за пране на пари скандален адвокат Лазар Карадалиев окончателно бе оставен зад решетките с решение на Апелативния специализиран наказателен съд. Защитникът на банкера беглец Цветан Василев и на оръжейния търговец Емилиян Гебрев опита да метне магистратите, че страда от новия коронавирус, но трикът му не сполучи. Единствено заради съмненията му до следствения арест бе разкаран екип на Националната референтна лаборатория, за да му вземе проба.

Адвокат Лазар Карадалиев пробва да отърве ареста заради коронавируса

Лазар Карадалиев, адвокатът на Цветан Василев и Емилиян Гебрев, срещу когото бе повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, създадена с цел пране на пари, яхна актуалната тема с коронавируса.

Евромагистратите категорични: КПКОНПИ може да отнеме имането му

Съдът в Люксембург поряза Цветан Василев

Евромагистратите категорични: КПКОНПИ може да отнеме имането му

Базираният в Люксембург Съд на Европейския съюз (СЕС) поряза Цветан Василев и заби звучен шамар на опитите му – неговите и на останалите олигарси със запорирано имане да го спасят от конфискация.